понеделник, 13 юли 2009 г.

Аристотел, мениджърът

В предишния си пост („Зорба, бригадирът’) се опитах да обясня, че конфликтите и неприязънта, възникващи между българи и гърци у нас се дължат не на някакви исторически причини, а на разликата в манталитета и възпитанието.Трудно е да работиш с колега – грък, но когато той ти стане началник...

В гръцки завод у нас изпращат нов директор.До този момент е имало българин, временно изпълняващ длъжността, но в Главната квартира са преценили, че критичният период е минал, нещата вече са стабилни и време да сложим начело наше момче.За целта е намерен младият мениджър Аристотел (с конкурс или просто роднина), натоварен е на самолета и доставен по предназначение.

Първото, което той прави, е да попита - защо на бюрото му няма пепелник?Обясняват му, че всички тук са непушачи, фирмените правила изискват това, а и според българските закони пушенето в офисите е забранено.”Според КОИ закони...?”, разсмива се Аристотел и нарежда на сложат три пепелника – в неговата стая и по един в другите две – когато отиде да проверява нещо, да не се оглежда непрекъснато.Впрочем, в помещението с него работят и двама български мениджъри, които не пушат – ами техен си проблем.По – малко ще стоят зад бюрата, повече време ще прекарват по задачи.

Следва малка промяна в офисните правила – Аристотел е изумен, че в средата на деня всички ходят да се хранят.Ей така, стават и отиват - понеже имали обедна почивка.Той заявява, че няма да търпи подобно нещо – вече всеки ще се храни, когато си приключи задачите – и възлага на всички толкова работа, че никой и да не помисли повече за ядене.Оттук нататък хората вече ще хапват набързо по някой сандвич зад компютъра – с изключение на самия него, разбира се.Той ходи на ресторант когато и за колкото време си поиска.

После Тотьо (така го наричат подчинените галено зад гърба му) прибира всички ключове от завода – за да имало ред и да се пресечели злоупотребите.Аргументът, че до момента не е имало никакви злоупотреби не важи – в отговор на него хората получават ехидна усмивка – ами нали вие сте една мафия, няма да тръгнете да се издавате един друг я...
И това продължава около месец - непрекъснато някой вика Тотьо на отвори този или онзи склад, той обикновено е „зает” (търси си нова кола по интернет) , производството периодично спира и следват наказания - защо някой не се е сетил какво ще се счупи вдругиден.Впрочем, правят се и ежемесечни пълни инвентаризации – в извънработно време, без заплащане.Това е добър повод за нашия човек да обясни, че в Гърция никой никога на бил плащал извънреден труд, така че – забравете...
Леко спадналите производствени резултати той обяснява пред началниците си със „саботаж”.

След седмица – две Тотьо вече се чувства достатъчно запознат с проблемите във фирмата и почва тотални реорганизации, отначало сред работниците.Хората биват местени от място на място като волейболисти, а супервайзори се назначават според това кой се усмихва по – широко при среща с боса.Естествено, резултатите спадат още, но нали помните извинението – „саботаж, не искат да ме приемат като началник”.Подобно обяснение винаги се приема безрезервно.

После Тотьо променя системата на заплащане, премахвайки всякакви бонуси и други резултативни форми.Мотивът е – сега аз съм тук, имам очи, ще гледам – който заслужава повишение на заплатата, че го получи.
В течение на година обаче се оказва, че никой нищо не заслужава, освен ако заплаши с напускане - но малцина имат тази смелост.Впрочем, неговите лични бонуси остават.

За сметка на това на супервайзорите ежедневно се втълпява – хората не работят ефективно, понеже не са обучени (нищо че преди промените СА били обучени, очевидно – забравили са), не им е обяснeно добре (на работниците!) колко важно е за акционерите да си получат дивидентите в края на годината и т.н.Прави се необходимото, канят се дори консултанти, в резултат на което става още по – зле.

Накрая работниците не издържат, хвърлят инструментите и си тръгват.Тотьо ги гони до портала, моли ги да се върнат и им раздава по десет лева.С което създава недопустим прецедент - и за каквато и да било мотивация повече не може и дума да става.

В един момент на Тотьо му писва от всичко това, оставя нещата в ръцете на българския си заместник и се посвещава на основно на делови срещи (през лятото провеждани основно на басейни, през зимата – в механи).Обаче не допуска никакви промени в организацията, периодично ругае заместника си за лошите резултати („това е саботаж, преди да дойда как можехте?”) и пали свещи пред иконата в квартирата.Което помага до време, после тихомълком собствениците си го прибират, а изпращат на негово място Янис, с което цикълът започва отначало....

Както казах и преди, няма нищо измислено – за съжаление.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/