петък, 24 юли 2009 г.

Възможност за реализация винаги има

25.05
Ура! Днес получих диплом по макетинг и търговия.Вече всички врати са отворени пред мен!От утре почвам да си търся работа.
Смятам да поискам като начало 3000 лв. чисто, нали е добре?И служебен мерцедес, естествено.

25.08.
Казват, имало някаква криза, а и сега е лято – трудно се търси работа...Добре, нека са 2000 лв.А и аудито е хубава кола.

25.10.
Лятото свърши, но кризата май още продължава.Впрочем, както ме посъветваха специалистите по подбор на персонала, намалих малко претенциите.Хиляда – хиляда, нали това е само началото?А и вчера карах фабията на един приятел – много прилична кола......

05.01.
Някой да знае нещо за почасова работа...?Само да е по – близо дo къщи, че цените на градския транспорт...

01.03.
Ура!Намерих работа!Както казват, важното е човек да не се отчайва.Започвам в „Меделина”ООД – произвеждаме пигменти, а аз ще бъда търговски мениджър.Стартова заплата – 5000 лв., но шефът ми каза хич и да не поглеждам към бентлито му - на новобранци като мен и едно петгодишно порше стигало.Май във фирмата малко дискриминират младите, но засега ще го преглътна.
Обещаха утре да ме разведат из завода.

02.03.
Разбрах, че от нашите пигменти се прави боя.Всъщност, суровината идва от друг завод на групировката в Колумбия, а ние само я разфасоваме.Странна работа – правим я на пакетчета по 5 грама.Шефът обясни, че било заради кризата в строителството – хората търсели по – малки опаковки.
Утре е празник, после пак ще пиша.

10.03.
Учуди ме малко, че разфасоваме само светлокафяв цвят.Шефът каза, че сега той бил най – актуален за фасади.Когато се връщах вечерта с поршето, дълго се оглеждах, но не видях сграда с такъв цвят.Очевидно, трябва да разработя по – добре местния пазар.

11.04.
Тия ме мислят за роб – дадоха ми и логистиката.Утре отивам във Варна да освободя контейнер със суровина.Тъкмо ще пробвам и поршето на дълъг път.
Вечерта шефът ми даде в един плик необходимите митнически документи и едно куфарче за началника на дежурната смяна.Човекът си го бил забравил при предишното идване в София, та да му го върна.

12.04.
На митницата ме посрещнаха с подчертано уважение – очевидно фирмата ни е много престижна.Само един възрастен служител промърмори:”Къде се мотаеш бе, момче - кучетата кихат от два часа, пак трябва да ги водя на ветеринар...”Сигурно е от влажния климат край морето, но обещах друг път да не закъснявам, понеже обичам животните.Впрочем, не разбрах каква връзка има това с мен.
Натоварихме контейнера на един ТИР и го закарахме в завода.

15.05.
Не съм забравил за местния пазар – днес събрах дистрибуторите.Изнесох им кратка лекция как да работят с клиентите и конкуренцията.Попитах ги имат ли някакви проблеми, но те поклатиха отрицателно бръснатите си глави.После взеха образци от новата партида, качиха се на беемветата и заминаха.

20.06.
Попитах шефа дали често напускат дистрибутори.Той отговори, че понякога се случвало, но да не се тревожа за тях – винаги отивали на едно много по – добро място.
После каза да не кисна цял ден в офиса и да му закачам секретарката, а да отида с някой дистрибутор да видя нещата на място.Понеже те ми се сториха малко странни хора, попитах го ще имам ли за в бъдеще проблеми с тях.Той каза – не се притеснявай, ако се случи нещо, аз ще съм насреща.

30.06.
Днес бях с Пешо Картофа.Той ми обясни, че по – рано се занимавал със земеделие и оттам му останал прякора.Взехме мостри и се качихме в колата му.
Убедих че, че респектът към фирмата ни е голям – клиентите ни посрещаха сами и изобщо не се пазаряха за цената. До вечерта продадохме няколко килограма без проблем.Само един клиент помоли за отложено плащане, но Пешо го попита дали не иска пак да виси от моста и той размисли.Аз това за моста не го разбрах съвсем – сигурно е професионален жаргон.
После видях, че сме не просто успешна, а и много социалноотговорна фирма – Пешо ми показа няколко негови търговци, които обикаляха около училищата и раздаваха на децата пакетчета с пигмент – както той обясни, да го дадели на майките си да си боядисат преждата.Бях впечатлен от подобна хуманност.

30.07.
В завода внезапно дойдоха едни странни хора – с черни маски на главите.Вярно, то малко е прашно,но чак толкова...А носеха и автомати.
Попитах ги дали не са от Инспекция по труда и исках да им покажа вентилацията, но единият ми викна да не се правя на идиот, а да лягам до другите на пода.
Впрочем, когато споменах, че в компютъра си имам списък на всички наши дистрибутори, той ме потупа по рамото и ме похвали, че съм бил „умно момче”.

10.08
Какво да ви кажа – шефът си удържа на думата. Седим си тук в килията – аз на едното легло, а той е насреща....Уважавам такива хора.
Сега поне за пет години няма да ми се налага да търся нова работа, а дотогава кризата сигурно ще отмине.Само за поршето малко ми е жал, но пък ако знаете как му скърцаха спирачките....

2 коментара:

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/