неделя, 11 декември 2011 г.

На гости на третата планета


Рапорт от капитан Дзък, командир І ранг, с мисия да провери как се развива експериментът „Разумни хора на Земята”:

Уважаеми членове на Върховния съвет на Марс,
Командваният от мен кораб кацна успешно на повърхността на Третата планета. Противно на нашите очаквания, местното население ни посрещна равнодушно, с единствена забележка (според компютърния преводач): "Я па тия кво менте са пили, та чак са позеленели!"
Устройството за четене на мисли ни подсказа какви подаръци очакват от нас. В лабораторията веднага синтезирахме 10 литра "гроздова" и нещата потръгнаха много добре.

...Племето, при което се приземихме, нарича себе си "тарикати" и очевидно владее околните племена. Доказателство за това е, че през целия си престой досега не видяхме никой от членовете му да работи, но за сметка на това непрекъснато им носеха откупи, наречени "помощи".

...Земните жители живеят в съборетини съобразно традиция, наречена "на кого му пука". Никой не се обучава на каквото и да било, понеже не било "тарикатско". Постоянно слушат музика и пият "гроздова", а после се бият, което също е традиция. Веднъж ни поканиха на ритуален обред ("сватба"), където накрая ни набиха. Очевидно така искаха да ни благодарят за знанията, които им дадохме.

...В района не забелязахме особени природни богатства, но всички местни получават електроенергия, не разбрахме откъде извира. На наш въпрос отговориха: "от жицата", вероятно техен бог, когото особено почитат - "Медна жица", - и винаги мечтаят да се срещнат с него. Но пък ни направи впечатление, че са доста мръсни, въпреки изобилието на вода на планетата. Оказа се, че хигиенните процедури са вид табу и са разрешени само в определени дни на годината, наречени "когато завали". През останалото време никой не се къпе, очевидно, за да не разсърди бог "Медна жица".

...Земните жители познават само два вида транспорт - кон (местен животински вид) с каруца и "черен мерцедес" (подобие на автомобилите, които ние ползвахме през миналото хилядолетие). Интересното е, че макар местните да са наясно с ненатуралната размяна (ползват т.нар. "кинти" или "мангизи"), обичайната практика е просто да отидеш някъде и да си вземеш каквото ти хареса. Има само една религиозна забрана да се прави това, наречена "да те хванат". Компютърът не успя да я преведе по смислен начин.

...Интересно е обществено-политическото им устройство - уж имат избори, но всички гласуват за този, който плати повече. Обикновено все за хора с "черни мерцедеси". На въпроса не е ли по-добре да се избират управляващи според качествата им, ни бе отговорено: "че от какъв зор" - явно кандидатите минават предварителен подбор и са гарантирано подходящи. С "мангизите" земляните купуват "гроздова" и пият за здравето на кандидата, което сплотява обществото.
Искахме да се срещнем и с представители на подчинените племена, които носят даровете на "тарикатите", но ни казаха, че трябвало да чакаме до следващите избори. Само тогава на другите било позволено да идват в района.

...Предавам това съобщение с помощта на слънчева светлина и огледало, което взехме назаем. Когато местните разбраха, че повечето части на кораба ни са от метал, те заявиха, че трябвало да бъдат принесени в жертва на бог "Медна жица" и ни ги "свиха". Опитахме се да възразим, но те отново ни набиха, а Правилникът за работа с чужди цивилизации не ни позволява да използваме плазмените оръдия. Моля, изпратете на помощ друг кораб, но да не му личи, че е метален. И донесете още "гроздова".

Капитан (брат'чет) Дзък, командир I ранг.
***
Резолюция на Върховния съвет: Пратете кораб да ги прибере без много шум. Сведенията на командир Христос се потвърждават - тези са още в детската възраст на разума. Следващ опит за контакт - след още 2000 години.

четвъртък, 1 декември 2011 г.

Правото на незнание


Живял някога един владетел – и макар че според тогавашните стандарти бил към края на живота си –някъде около шестдесетте, все още управлявал уверено царството. За това важна роля играела и помощта на единствения му син, който му бил като дясна ръка и се обучавал някой ден да наследи баща си. Други деца владетелят нямал.

Но веднъж един от придворните помолил за спешна среща с владетеля на четири очи – и последният, малко учуден, приел.

Разговорът бил труден и вървял мъчително; придворният посочил неоспорими доказателства, че на сина нещо не му се чака повече и готви преврат срещу баща си. Впрочем – и убийството му.

Владетелят със задавено гърло благодарил за предупреждението и отпратил придворния, обещавайки му след като всичко това свърши, да го възнагради подобаващо. А после се замислил дълбоко.

Опитът за преврат или дори само подготовката му се наказвали еднозначно със смърт. Това знаел всеки поданик на владетеля и никой не си правел илюзии по въпроса, което било и една от причините за спокойствието в страната. Но, от друга страна – владетелят имал само един син… Дори да преодолеел бащинските си чувства и скръбта на жена си – кой после щял да го наследи? И се замислил още по-дълбоко.

И си дал сметка, че не е вечен. Че утре може и да не се събуди. Че май му е време да се готви за почивка. И наредил да повикат сина му, приел го насаме и го попитал кога почват с преврата? И докато синът лазел по земята и молел за милост, баща му изведнъж се навел, помогнал му да се изправи и после двамата започнали да чертаят план за предаване на властта, след като бъде решен един малък проблем.

Сетихте се, нали? Опит за преврат, който се наказва със смърт. Обаче излиза, че не за всички - ако инициаторът е синът да владетеля – няма проблем. Ами ако и неговият син след време също не поиска да чака?

И владетелят издал единствената възможна в случая заповед – всички, които знаели за подготовката за преврата (с изключение на сина, естествено) – да бъдат незабавно екзекутирани. По ирония на съдбата се случило така, че първата жертва се оказал именно оня придворен, който предупредил владетеля….

С тази измислена от мен притча се опитах да илюстрирам едно важен елемент от „висшия пилотаж” на мениджмънта – понятието „отнемане правото на незнание”. Това е нещо, на което аматьорът ръководител се радва, а професионалистът – наказва жестоко, включително и с уволнение. Защо обаче?

Понеже началникът ви има право да не знае нещо. Не да е некомпетентен, а да не е информиран за нечие нарушение, дори и системно. Отнемайки му правото на незнание, вие все едно го принуждавате да действа незабавно – понеже и той има своите началници. Но нещата в живота никога не са толкова прости, колкото изглеждат на пръв поглед.

„Оперативния мениджър взема комисионни от доставчиците” – заявява специалистът по маркетинг и очаква да бъде потупан по рамото. Само че това често не се случва.
Може управителят да подозира, че онзи взема комисионни – но да иска да се убеди напълно. Може да е решил вече да го смени, но да не е готов със заместник, така че фирмата да не претърпи загуби. Може да смята, че тези комисионни реално не ощетяват компанията и тя и без тях би работила със същия доставчик. Може много неща, но вие нямате право да създавате ситуация, в която управителят да е длъжен да действа незабавно (а трябва, понеже ако собственикът разбере, че се е забавил...). Но не е редно и да си мълчите – дори и да не завиждате на колегата (както вероятно е в случая), етичността към работодателя не го допуска.

И тук е изкуството – трябва да намерите начин информацията ви да прозвучи като намек, ако е необходимо – повтарян периодично под различна форма все по-недвусмислено. Но - никога директна информация.

„Иван си купува вече трета нова кола, вероятно е много взискателен към вътрешния дизайн” – това е примерната формулировка в случая. Ако управителят не е пълен кретен, ще разбере намека. Ако е – след третия път се откажете в името на кариерното си здраве. Кой знае, може и да делят.

Уважавайте правото на незнание на началника си и ще се радвате на дълго кариерно здраве.

Успех!

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/