сряда, 27 януари 2016 г.

Вот на недоверие

Бригадата свърши работа, изкъпаха се и докато се преобличаха, изведнъж някой спомена, че в капанчето до гарата били докарали страшен пелин. Идеята веднага обедини колектива и решиха да отидат да го опитат; само бай Станчо седеше мълчаливо в ъгъла и гледаше в една точка.

- Хайде бе, колега - извика му някой. - Обличай се по-бързо, че кебапчетата изстинаха!

Бай Станчо поклати глава:

- Не мога, момчета. Зает съм. Ще ходя на политическо мероприятие.

В съблекалнята изведнъж стана тихо. Всички си спомниха как бай Станчо понякога разказваше, че до момента бил ходил само на един митинг - и то по погрешка, понеже като се връщал от пазара, минал по неподходящата улица. Човекът още потръпваше от спомена - един черен човек излязъл с микрофон в ръка и изревал "Кой не скача е пембен!" - и всички почнали да се друсат като маймуни. А там имало и неслучайни хора - министри, депутати, висши чиновници... Бай Станчо се огледал уплашено и понечил да се измъкне, но някаква ръка го сграбчила и в ухото му изревали: "Ти да не си агент на Третия интернационал, а? Я бързо почвай да скачаш!" И нашият човек изпълнил нареждането, а после една година го болели коленете.

Ето защо сега всички го гледаха изумено. Бай Станчо сви рамене:

- Е, то мероприятието ще е вкъщи де. Ще искам вот на недоверие на жената, че напоследък нещо...

- В съблекалнята стана съвсем тихо, хората приседнаха на пейките, а някой помоли за подробности.

- Ами взе да се забравя нещо напоследък. Иска все тя да решава всичко, понеже рейтингът й бил много висок, а и на Великден попът я бил галил по главата. Вика ние с децата да сме си налягали парцалите, иначе щяла да ни изхвърли от коалицията. Не знам какво точно има предвид, но не звучи никак добре.

- И за какво ще искаш вот? - предпазливо попита същият колега.

- Ами да ви кажа - и аз се колебая. Отначало мислех да е за здравната реформа.

По-рано, като понастина, жената все ме лекуваше с народни средства - направи салата от печени чушки с лук, сложи й малко чесън, копър, черен пипер, полее я със зехтин, а после сипе сто грама стара гроздова. Микробите бягат като попарени, а които останат, ми викат "наздраве". Три дни така и като свърши бутилката, съм направо като нов.

А сега - видяла някаква реклама по телевизията - нещо там се разтваряло, било с приятен вкус на лимон... е не може така. Лимон с печени чушки върви ли?

Колегите му признаха, че никак даже не върви и поводът е сериозен. Бай Станчо обаче се боеше, че децата нямало да го подкрепят, понеже предпочитали джин с тоник. И после продължи:

- Другият вариант е да искам вот за националната сигурност (в случая за семейната де, но то е все същото). Ето, миналата седмица нали помните как на обяд се повреди компресорът и ни пуснаха да си ходим по-рано? Прибирам се значи аз, а от къщи излиза един мургав такъв и вика "машалла!". Влизам и питам жената - тоя пък какъв беше. А тя ми обяснява - сега цялата страна била пронизана от нелегални канали за прекарване на бежанци и един минавал точно през спалнята ни. А те - отчаяни хора, как да ги спреш? Ни бодлива тел има на прозореца, нито граничар пред входа. И се получавало малко като в Кьолн, но и тя като Меркел по цял ден мислела как да реши проблема.

...А после се загърна с пеньоара и отиде да занесе бутилката вино и двете чаши в кухнята. Стори ми се малко странно - бежанците нали са мюсюлмани и не пият алкохол? - но пък може този да е примрял от жажда, знам ли?

Колегите му побързаха да го уверят, че сигурно е точно така - жаждата е виновна. Бай Станчо сви рамене и продължи:

- А последната опция е да искам за образователната система. Аз не за друго - нека си учат децата, но вече цяла седмица на вратата ми звънят доценти и ме агитират да се запиша да следвам при тях. Викам им - абе хора, осем години имам до пенсия, дето се вика - таблицата за умножение не помня вече, какво висше?

А те се смеят и отговарят - че те и нашите студенти, дето тази година са завършили, също не я помнят. Но понеже си симпатяга, ще те запишем в нещо по-така, където не се иска да смяташ - "Връзки с обществеността и управляващите", "Мениджмънт и чорбаджийство", "Маркетинг на вторичните суровини"... има какво. Ти само кажи, че искаш и нагласи една дамаджана от гроздовата, за друго не бери грижа. Докато децата ти завършат, вече ще си магистър. Да те запишем, а?

...А жената, вместо да ги изгони, ги черпи с кафе и курабийки и им вика - елате утре пак, той моя тиквеник накрая все ще втаса, няма къде да иде. Обаче тиквеникът съм аз и затова мисля да внеса вот на недоверие.

Колегите му съчувствено кимнаха и за миг всеки от тях си помисли, че то и при него нещата стоят по подобен начин и ако не се вземе в ръце... Но после идеята за парламентарна ваканция надделя - все пак пелинът може и да свърши, а дотогава едва ли нещо ще се промени. След известно колебание бай Станчо се съгласи с тях и всички заедно отидоха в капанчето до гарата.

петък, 22 януари 2016 г.

Дългът към обществото

- Глейте ся - започна Тошо Компира, наричан от приятелите си почтително "Дон Компирини". - Тая работа така няма да стане. Напоследък нещата тотално излизат извън контрол.

Приятелите му кимнаха - така си беше.

- Ето - започна бавно да разказва Компира, вгледан в чашата си с отлежала староселска грапа. - Например оня ден синът ми. Качило се детето във ферарито (аз му го подарих за Коледа, понеже изкара две тройки поред, без да се налага да плаша даскалите), взело до себе си една манекенка и подкарало. Ама бавничко така - я има сто километра, я не. И изведнъж пред него изскачат някакви да пресичат. Синът ми набил спирачки, заобиколил ги, а после слязъл с калашника да провери дали са добре (то нали знаете - сега всички младежи си носят по един калашник на задната седалка за самоотбрана). Обаче ония - диваци. Братя Баничарови - може да сте ги чували - единият е мениджър, другият преподава в университета. Викат им Баничките. Големи изверги, питайте студентите, ако искате. Та те хванали детето, взели му автомата (то едва успяло да гръмне пет-шест пъти) и го заплашили, че ей сега щели да му го наврат на едно определено място. И това пред приятелката му! Вярно, събрали се хора, дошла полиция, размина се без ексцесии - но може ли такова нещо? Сега синът ми не може да спи нощем и все се почесва отзад - явно сънува кошмари.

- Ама той не се ли боцкаше - учтиво попита Глиганът. - В смисъл , не помага ли да заспиш по-бързо.

- Абе боцка се, и трева пуши, и кокаин смърка - нали е моя кръв, трябва да свиква от малък? Но не помага. Не, аз разбирам - на всеки може да му се наложи да пресече улицата. Отсреща имаше магазин, може да са отивали там. И пешеходна пътека има, с очите си я видях. Обаче бива ли такова нещо - видял си пешеходна пътека и хайде, юрваш се по нея като говедо. А че на сто метра идва ферари, никой не гледа.

- Пак казвам - разбирам - на всеки може да се случи да поиска да пресече. Но нека да има някакъв ред бе! Да пусне няколко дни преди това една обява във вестниците - аз, гражданинът Иван Баничаров, смятам вдругиден, в 9:30 сутринта, да пресека улица "Хан Крум" на адрес... като ползвам намиращата се там пешеходна пътека. Ще почетат хората и ще внимават, като я наближат. А то така - хаос. Трябва да променим общественото мнение, то освен нас няма кой друг да го направи.

- Добре де, а ти не взе ли някакви мерки?

- Е, как да не съм взел - веднага наредих на моите медии да напишат - мениджърът купувал гласове за Бирената партия и раздавал на работниците си "Каменица" преди избори, доцентът продавал наркотици на студентите, и двамата били с криминално минало - имали по една глоба за неправилно паркиране... Но това е нищо. Трябва да атакуваме явлението, а не само конкретния случай.

- Много си прав - въздъхна Глиганът. - И с моя син се случи нещо подобно. Пийнали там с гаджето си една бутилка уиски, слушали Висоцки и решили да потърсят приключения. Примерно - да се срещнат със суровата природа и да я победят. Обаче планината далече, та решили да се повозят в трамвая.

- В трамвая? - подскочиха всички едновременно.

- Да бе - точно там, сякаш нямаме пет мерцедеса. Качили се, седнали, гаджето си вдигнало краката на отсрещната седалка (то си му е навик на момичето де, не било нарочно) - и някакъв веднага почнал да се заяжда с тях - не било възпитано. Абе, аланкоолу, като си толкова възпитан, къде са ти мерцедесите? После синът ми видял някакво боклуче на лицето на човека. Посегнал да го махне, но точно тогава трамваят рязко ускорил, момчето загубило равновесие, ръката му трепнала и случайно избила четири зъба на оня. И сега едва ли не ще изкарат сина ми хулиган.

- Абе така си е - намеси се и Мечо. - Моят пък някакви съученички го карали да прави лицеви опори. В десети клас! То, дето се вика, на детето костите му не са се втвърдили още - и такъв зор...

- Абе, да ти кажа честно - обади се Глиганът. - Мен, ако някоя десетокласничка ме накара да правя лицеви опори, хич няма да се дърпам даже...

- Стига де - обиди се Мечо. - Какво се правиш на пазарджишки кмет? А детето се травмира, страх го е вече да общува със съученичките си и започна да заглежда съучениците. Мъка, мъка ви казвам.

- Е, нали затова сме се събрали - обобщи Компира. - Дайте да видим сега какво може да се направи. Пари имаме, хора също. Да организираме някакво протестно движение, да пуснем нашите момчета - а то будали да се включат ще се намерят веднага. Знаете ги сега младите - справедливост търсят. Искат еднакви закони за всички. Само това като чуеш, ти става ясно колко им е акълът и как веднага ще клъвнат, а ние после постепенно ще насочим протеста в посока, която ни устройва.

- Справедливост - промърмори Глиганът и погледна с любов към бухалката в ъгъла - Ето ти я справедливостта. Тука е така, на когото не му харесва - да ходи в чужбина. Впрочем, те си го знаят и сами заминават, когато му дойде времето.

- А ние оставаме и носим отговорност за обществото - повтори тезата си Компира. - От утре почваме, нали?

Останалите кимнаха и отпиха от грапата - и бъдещето на България бе решено.

Спете спокойно, деца.

петък, 15 януари 2016 г.

Феминизмът – светлото бъдеще на човечеството!

Точно в 17:00 часа Веско излезе от портала на шивашката фирма, където работеше като иличар, и се качи на служебния автобус. Слезе на пазарчето, купи картофи, лук и месо и се прибра в къщи.

Изкъпа се набързо, обели картофите и лука, сложи месото и другите подправки и запали една цигара на балкона. Беше около шест часа и жена му едва ли щеше да се върне от офиса преди осем. Значи, бе още рано да прави салатката, затова той угаси цигарата и седна пред компютъра.

Изчака минута докато зареди, а после влезе в любимия си сайт - http://www.bg-mamma-mu-stara.com

Част от приятелите му вече бяха там.

- Здравейте, момчета! - приветства ги Веско. - Как сме?

- По-хубави и сексапилни от всякога - отговори му Гроздан от Мечи дол. - Тъкмо окъпах Слънчицето и му сложих нови пеленки. Сега чакам да се върне моята и да каже ще ходим ли довечера някъде или пак ще гледа мач.

- Уф, аман от тези мачове! - въздъхна Веско. - И остави другото, ами вторият ни телевизор е повреден и заради този футбол изпуснах вече три "Жълтини". Хората се женят и се развеждат, страдат от любов, а аз си седя и гледам Роналдо. Викам й на моята - дай да извикаме техник да го оправи - не можело! Тя щяла да го погледне в неделя - нали била инженер? А аз да съм си гледал кухнята и да не съм се обаждал.

- Като стана дума за кухня - намеси се и Ламби. - Нещо не ми се надува баницата напоследък. Трети ден правя, но не става. Някой може ли да помогне?

- Стопли яйцата, може да са много студени.

- Ама аз съм с дълги гащи бе!

- Не, яйцата за баницата стопли. Извади ги по-рано от хладилника. Впрочем, защо не купиш готова?

- Моята не иска. Утре се връща с тира от Германия и вика - искам домашна баница и ти да ме чакаш изкъпан в леглото. Абе, викаше ми мама навремето да не се женя за тираджийка, ама пуста любов...

- Ти пак си добре - намеси се някой с ник "Нефертитко". - Жена ти три дни тука, а после - седмица на път. А аз? Моята кара цял ден таксито, а като се върне, пльосва се пред телевизора и почва. - Путин бил такъв, Обама бил онакъв, само Бати Бойко щял да оправи света. Сложила му е снимката в таксито, че и мен ме накара да залепя една във фризьорския салон. То иначе има полза де - като го видят, на хората им настръхват косите и по-лесно се стрижат, но ми разваля имиджа.

- Аз да се похваля - обади се пак Ламби. - взех шофьорска книжка.

- Браво! Браво! - реагираха почти едновременно всички. - А още нямаш и четиридесет години.

- Тридесет и осем - уточни Ламби - и жената обеща да ми дава колата от време навреме. Е, тя ще седи до мен и ще ми показва грешките - поне в началото - но някой ден...

- А не си ли мислил за собствена кола? Нещо мъничко и не толкова мощно, но да си е твое?

- Абе подхвърлих веднъж, но жената ме отряза - още не съм знаел с коя ръка се пускали мигачите и с коя чистачките, само щели да ми подсвиркват другите шофьори на пътя. Но обеща утре да ми покаже как се сменя гума. Абе, тази баница май няма да се надуе, да взема да купя малко домашна наденица? Обаче жена ми я яде само с песто, къде да го намеря по това време?

- Кажи й, че навремето баба й на нивата все песто е яла.

- А, да - и после да спя на балкона. Тя иначе не е лоша жената, но като пийне малко, случва се да посегне. А пък ако знаете как ми се пуши...

- Е че излез да палнеш една на балкона де, какво толкова?

- Нямам цигари, а панталона си го изпрах и още не е изсъхнал.

- Е, и?

- Ами вчера слязох по гащета до будката, а там се събрали стотина емигрантки от Арабия и Северна Африка. И като почнаха с едни неприлични намеци... а една по-младичка даже ме опипа. Акъл нямат нашите политици да пуснат толкова сами жени у нас. Сега чакам да мине някоя комшийка, за да я помоля да ми купи.

- Хайде - написа Нефертитко. - Моята се връща и ако пак ме завари на компютъра... Целувам ви и до утре!

- Един по един всички напуснаха чата, а Веско отиде да прави салата. Но на душата му беше тревожно - от месец жена му си беше взела нов секретар - едно изрусено момче, от тези, които като видят някоя преуспяваща бизнес-дама, веднага гледат да я прилапат. Ето защо Веско всяка сутрин проверяваше сакото на жена си и беше решил твърдо - а е намерил някой светъл косъм, а му е издрал очите на оня. Ще има яко скубане на коси, понеже то така всеки знае - да се намърда наготово. А той, дето толкова години е готвил, чистил, грижил се е за децата - кой ти го признава?

И Веско въздъхна, а очите му се напълниха със сълзи - но кой знае, може би беше просто от лука за салатата.




74

Facebook

Twitter Print Email Compact

петък, 8 януари 2016 г.

А вие пулсирате ли?

В стаята за заседания беше топло и лампите меко светеха. Навън бушуваше първата снежна буря за годината, но никой от седящите около масата не забеляза това - чакаха да се появи Върховният вожд и да даде напътствия.

И той влезе бавно с лула в ръка, кимна на присъстващите и зае централното място. Членовете на Политбюро веднага впиха погледи в устата му, понеже и те още не бяха сигурни откъде духа вятърът.

- Благодаря ви, че пристигнахте толкова експедитивно - промълви Вождът, макар да знаеше, че колегите му не са имали кой знае какъв избор. - Трябва да решим един важен въпрос.

Всички продължиха да гледат като гладни циганчета пред витрина с вафли.

- Много ми е неприятно да го кажа - въздъхна Вождът. - Но другарят Местанишвили се оказа предател и враг на народа. Правилно ли го формулирам, другарю Берия?

- Да, да - бързо потвърди мъжът до него. - Според нашите доблестни чекисти другарят Местанишвили се оказа агент на турското разузнаване, изпратен тук с тайната задача да извърши преврат и да обяви България за чужд вилает, а той самият да стане везир.

- Тю! Серсем! Маскара! - разнесоха се възмутени гласове отвсякъде. - Дайте го тук да го наритаме като оня, атентатора...

- Той сега е в сигурни ръце - успокои ги Вождът. - Крие се в едно посолство, но все някога ще излезе. Нашите хора го чакат отвън да го поздравят с новата политическа линия. Аз обаче искам да чуя вашето мнение - може ли подобен човек да ръководи нашата партия, която създадохме с толкова пот на челото? Да контролира съдебната система? Да разпределя грантове и парите от партийните касички?

- Йок - обади се лидерът на младежкото движение Демян Богати. - Хич даже не може. Аз например веднага прекъсвам всякакви отношения с него, понеже мама не ми дава да играя с политически трупове.

- Ашколсун, моето момче - похвали го Вождът. - Личи си новият морал, който толкова години се опитваме да възпитаме у членовете си. Ще кажа на Дядо Мраз да ти донесе подарък - пошегува се лидерът.

- Може ли половината "Техномаркет"? - с надежда попита Демян, но срещнал укорителните погледи около себе си, реши да отложи въпроса за по-късно.

- Това е много опасно - обади се един от членовете на Политбюро. - Знаете, че нашата партия винаги се е борила срещу турското влияние у нас, а подобни тъмни личности все ни тласкат към Ориента. Предлагам другарят Берия да копне малко по-дълбоко и да видим дали и нещо друго няма да излезе. Аз изобщо няма да се учудя, ако Местанишвили се окаже и американски агент например.

- Ама той не владее американски - възрази млада оперена дама. - Даже уиски не може да си поръча като хората, ами вика "Я дайте една шотландска ракия, бе!".

- Това още нищо не означава - меко се намеси Берия. - Доколкото знам, Местанишвили имаше една, хм... сътрудничка, която е професор. Може тя да е връзката, ще проверим.

- Разбира се, разбира се - кимна Вождът. - Сигурен съм, че когато попадне в ръцете на твоите хора, ще си каже всичко. А както доказа нашата доблестна прокуратура, самопризнанието е царицата на доказателствата. Само гьостерицата да е по-голяма, другото ще си дойде само. Но какво правим дотогава?

- Сваляме го от всички постове като враг на народа.

- Махаме портретите му - предложи друг. - И понеже все говори против Русия, мисля, че една разходка в Сибир за няколко години... Дето се вика - да опознае страната и да я обикне.

- Светът няма да ни разбере - въздъхна Вождът. - Пак ще кажат, че било комунизъм. - И усетил неизказания въпрос в очите на всички, добави: - Знам, знам - сега властта е в Лев Давидович Борисовски и народът го слуша и му вярва, понеже е забележителен оратор. Така е, няма смисъл да се лъжем сега. Обаче в етнологията има един интересен термин - морфичен резонанс, който отчита именно вътрешната пулсация на общността. Ето аз просто ви усещам, убеден съм - вие също ме усещате, дори без да говорим. Морфичният резонанс означава - без да говориш, да предаваш телепатична информация на подсъзнателно ниво. Мога да твърдя, че имам отворен портал за тази информация, затова... Всичко ще си дойде на мястото, вие само потрайте още малко.

...Събуди го леко побутване по рамото.

- Господин Доган, ръководството на ДПС се е събрало и ви чакат. На практика всички са тук.

- Е, че къде другаде да бъдат - усмихна се лидерът. - Целува се ръката, която дава. Другото - бошлаф.

И докато вървеше към залата, се сети отново за съня си и учудено сви рамене - Вожд, победил Хитлер, разпрострял влиянието си над половината свят, и да не си купи поне една летяща чиния? Че то така хич бива ли?

Добре, че времената се менят.

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/