вторник, 5 юли 2016 г.

Шпионски игри

Малко учуден, премиерът все пак откликна на молбата на шефа на контраразузнаването за спешна среща и го прие веднага.

- В Министерския съвет има къртица - обяви контраразузнавачът.

- Изключено! - възрази премиерът. - При този дебел паркет и бетона отдолу... Или може би в градината?

- Искам да кажа "къртица" - това е внедрен агент на чуждо разузнаване. В нашия случай - завербуван.

- А стига бе! - възкликна премиерът. - Пак ще ми трият сол на главата началниците. Бързо да го заловите, а аз ще говоря с Цацаров - без обществено порицание няма да му се размине на този гад.

- Обществено порицание за шпионаж?

- Е, тук няма случайни хора... Вие го хванете, пък ще видим. Какво знаем за момента?

- Засекли сме оперативния му псевдоним - Едмундович.

- Добре, значи е мъж? Браво, напредвате.

- Може и да е жена, но за да ни заблудят...

- Ей, кофти народ са това шпионите (ти не се обиждай, нямам теб предвид). Ако беше Капитан Клос, Щирлиц или 007, поне щяхме да знаем за кого работи. Друго?

- Любимата му песен е "Миллион алых роз".

- Е, нея цял свят я пее. Пак нищо.

- Пие само водка.

- Аз не пия и не шпионирам. Друго?

- От него се очаква да открадне най-голямата ни държавна тайна и да им я предаде срещу един милион долара.

- Браво бе! Като се пенсионирам, и аз трябва да пошпионирам малко. Има далавера. Добре, какъв е планът ти?

- Искам разрешение да подслушвам всички министри - служебни, лични телефони, всичко. Камери в домовете. Камери и тук. Няма друг начин.

- Ти да не си работил някога в КАТ...? Шегувам се бе - щом трябва, значи трябва. Обаче все пак ми е интересно - каква ще е тази тайна? Понеже все пак това са си добри пари...

- Шефът на контраразузнаването сви рамене и помоли за разрешение да напусне.

Мина месец. Подслушването не даде резултат - всичко, което министрите тайно се договаряха, народът го знаеше отдавна. Всъщност то беше тайна май само за прокуратурата, но... както казахме по-горе, това не са случайни хора и не може ей така...

И остави това, ами партньорите ни от НАТО научиха за проблема. Баба Пена от Перник имала внук в САЩ и... нататък е ясно. Та - на премиера наистина му набиха канчето, а после ехидно го попитаха - абе, какви толкова скъпи тайни имате там и защо ги криете от нас? Наложи се нашият човек да подари едно куче на шефа на ЦРУ, да мирясат поне за малко. Но проблемът си остана и премиерът започна да се замисля за оставка на кабинета и пълната му подмяна, понеже нямаше още много кучета за подаряване. И освен това забрани да пускат по националното радио онази песен за розите - за да му е гадно на шпионина.

Но веднъж по време на заседание на Министерския съвет премиерът се сети, че е бил някога главен секретар на МВР и реши, че на вълка вратът му е дебел... знаете защо.

- Всички ли получиха нови мерцедеси? - попита той.

- Да, благодарим - отговориха министрите.

- И Едмундович Шпионина ли?

- Да! - чу се самотен женски глас, плавно преминаващ в плач.

...Един час по-късно премиерът влезе в стаята за разпити и завари своята подчинена седнала на едно кресло. Двама едри мъжаги я натискаха за раменете, а третият бавно и тържествено й четеше Програмната декларация на правителството, основа на коалицията с РБ. Жената плачеше и ги молеше да престанат. Зад бюрото седеше шефът на контраразузнаването и се ровеше в някакви книжа на бюрото си, очевидно подбирайки следващото мъчение. Премиерът махна с ръка и четецът млъкна.

- И така - за кого работиш? - сурово попита той.

- За Русия - през плач призна министърката.

- И каква е тайната, която искаха да им продадеш?

Жената се поколеба. Премиерът сви вежди:

- Продължавайте да четете!

- Не, не, само това не... Вижте, имах тайна среща с техен човек и той ми каза, че президентът Путин предлагал един милион долара само и само да разбере как я направихме тази работа с ЦСКА-то. Искал и той да клонира някой и друг техен отбор, но да е законно.

- И защо му е? - не се стърпя премиерът.

- Понеже тогава хората само за това ще говорят и я забележат какви други ги върши властта, я не. А за такова нещо милион долара били нищо пари.

- Ясно... Добре, пуснете я и ако още веднъж те хвана да шпионираш - да знаеш, няма да има бонуси. Понимаеш, товарищ Едмундович...?

Жената тъжно кимна, а премиерът отиде в своя кабинет и нареди:

- Я ме свържете с Путин да обсъдим нещо... Да, спешно е - и тихо промърмори: Че като знам как се пазят тайните у нас - докато се обърнеш, и те изпреварили.
Пък и нали аз го измислих...

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/