събота, 12 февруари 2011 г.

Дядо поп и гъската

Правя изричната уговорка, че в основата на тази статия е история, която съм чул от видеотренингите на руския специалист по коучинг Владимир Тарасов. Мисля, че той не е авторът й, но не съм сигурен, а и й не зная дали не е просто фолклор. Така или иначе, по-долу ще прочетете просто мой адаптиран и допълнен преразказ с някои коментари.

Дядо поп си купил от пазара гъска. Мушнал я под мишница и тръгнал към къщи, като си представял как ще му я наготви попадията с кисело зеле и как той ще добави една бъклица от червеното винце…И когато вече от варял вратата на двора си, гъската изведнъж проговорила с човешки глас:
- Дядо попе, вместо да ме ядеш, защо не ме пуснеш? Ще ти се отблагодаря.
Попът, предвид на професията си, вярвал донякъде в чудеса, но определено не харесвал такива, които целели да го оставят гладен. От друга страна, до момента не бил чувал гъска да говори и веднага съзрял в цялата история намеса от Главната квартира, а определено не искал да си разваля отношенията с началника си – оня, дето бил високо в небето. Затова неохотно отговорил:
- И как точно смяташ да ми отблагодариш? Понеже само от боб напоследък стомахът ми…
- Ще ти дам няколко добри съвета – предложила гъската – А ти можеш да ги предадеш на хората от свое име.

Попът се замислил. Вярно, работата му налагала всяка неделя да чете морал ма миряните и да им отваря очите за големите истини в живота. Напоследък обаче вдъхновението нещо го било напуснало и той се ограничавал само с текстове от светото писание, което на свой ред отегчавало малко аудиторията.
- Давай – съгласил се той – Ако съветите ти са наистина ценни, ще те пусна. Един ден повече на боб – все тая.
- Добре – започнала гъската – Слушай тогава. Първият съвет е – никога не вярвай на очевидна глупост, независимо кой ти я казва и колко много ти се иска да е вярно. Помисли дали просто не те манипулират.

(Ако на някого изказът му се стори усложнен, не се учудвайте – гъската очевидно била много умна. Те простите не могат дори да говорят.)

- Хм, звучи разумно – съгласил се дядо поп – Давай нататък.

- Вторият ми съвет е – знай точно границите на своите възможности и никога не излизай извън тях – или поне за важни неща, които могат да имат сериозни последствия за теб, ако не се справиш. Ако все пак искаш да направиш нещо по-значително, първо разшири възможностите си.
- И това е разумно – кимнал дядо поп – А третият?

- Последният ми съвет е - никога не съжалявай за добро, което си направил – или за усилия, които са донесли някому полза, а ти не си получил награда за тях веднага.
- Ами да, така е – отново се съгласил дядо поп и се замислил. Виждал се вече как излиза на амвона и разказва всичко това на паството си, а те се гордеят колко мъдър поп имат. А ако случайно стигне до ушите на владиката с какъв талант разполага…
- Добре – казал той – Ти изпълни своята част от сделката, ето – и аз правя същото.

С тези думи той пуснал гъската, тя излетяла и кацнала на близкото дърво. После обаче избухнала в смях:
- Дядо попе, ама ти си бил много загубен бе! Защо ме пусна? Знаеш ли – вчера един търговец загуби кесията си, аз я намерих и изкълвах всички жълтици, които бяха в нея. Сега стомахът ми е пълен със злато.
Като чул това, на попа му причерняло. Огледал се за стълба, но такава нямало.

Тогава той започнал да се катери по дървото. Само че когато почти стигнал до гъската, тя подхвръкнала и кацнала по-високо, на по-тънък клон. Попът продължил да се катери, птицата пак се преместила - и така няколко пъти, докато накрая поредният клон не издържал теглото на попа, счупил се и нашият герой паднал от доста високо на земята.
Ударил се доста лошо, а през това време гъската кацнала наблизо , но все пак на безопасно разстояние:
- Е, дядо попе, каква стана тя? Нали щеше да учиш хората?
Попът само изпъшкал от болка.

- Ето, ти само за няколко минути наруши всички мои ценни съвети. Първо – откъде ще се вземе този търговец, защо аз ще ходя да му кълва златото и т.н….? Но понеже много ти се искаше да е истина, ти повярва.
Второ – веднага съжали, че си направил добро, като си ме пуснал. Реши, че получената награда - съветите – е нищо в сравнение с жълтиците.
Попът пак изпъшкал.
- И трето – ти излезе извън границите на възможностите си с това катерене. Въпрос само на време беше да паднеш и да се удариш болезнено.

После гъската се разходила важно наоколо и продължила:
- Но понеже все пак ти ме пусна, ще добавя още нещо – може да ти е от полза:
Първо (всъщност вече стана четвърто) – не давай на хората съвети, които ти самият нямаш никакво намерение да спазваш. Като видят, че сам не си вярваш, няма да повярват и те.
И последно – понякога човек възприема очевидните истини само когато изпита болка на собствен гръб. Звучи жестоко, но е така.

А после гъската отлетяла, а дядо поп се изправил бавно с много охкания и тръгнал към къщи, където го чакал претопленият вчерашен боб….

Да повторим ли за всеки случай? Добре, но нека за миг се пренесем в офиса:

1. Никога не вярвайте на очевидни глупости, колкото и високопоставен началник да ви ги говори. Вероятно това е опит да бъдете манипулирани.
2. Никога не излизайте извън рамките на възможностите и компетенциите си за важни неща. Ако все пак искате да го направите, първо разширете рамките. Иначе ще паднете от високо и ще боли.
3. Никога не съжалявайте за сторена някому услуга или помощ в работата и не очаквайте непосредствена еквивалентна награда. Гледайте на това като на инвестиция в бъдещето или просто на себе си като на добър човек. Офисът не е пазар и някои неща не се плащат веднага.
4. Не давайте на околните съвети и не създавайте правила, които самите вие нямате никакво намерение да следвате. Те ще имат по-скоро обратен ефект.
5. Обикновено човек вярва само на неща, в правилността на които се е убедил само с цената на собствени страдания. Ако обаче той си създаде адекватна преценка за нещата, подобни страдания могат да бъдат избегнати.

Ами – това е. Дано успеете да избегнете съдбата на попа – да ви боли и да ядете вчерашен боб. От вас самите зависи.

16 коментара:

  1. Мъдро, мъдро, мъдро.
    Бих добавил, че някой от въпросните неща човек/служител ги научава и на годишната среща за оценка.

    ОтговорИзтриване
  2. От една разказана притча, понякога, човек може да разбере повече, отколкото от академична статия :)

    ОтговорИзтриване
  3. Супер!

    Сега вече може ли да пуснеш (като искаш - със същата уговорка в началото) оная твоя приказка за Пепеляшка от форума на Кариери :)

    Иначе така, без другите тук да са я чели, се чувствам незаслужено привилегирована :)

    ОтговорИзтриване
  4. А после гъската се опитала да отлети, но жълтиците в стомаха й наежали и тя с гръм и трясък паднала на земята и си счупила врата. Дядо поп се изправил бързо, грабнал гъската и с много охкания търтил към къщи: попадията да му сготви гъската, а той да брои жълтиците...

    ОтговорИзтриване
  5. Хубава притча. Но за съжеление изводите на Тимур куцат. По конкретно:
    1. Никога не вярвайте на очевидни глупости, колкото и високопоставен началник да ви ги говори. Вероятно това е опит да бъдете манипулирани.
    По принцип е вярно но важи за всички - и за колеги и за началници. Стига с това мислене че началника е някаква Годзила.
    2. Никога не излизайте извън рамките на възможностите и компетенциите си за важни неща. Ако все пак искате да го направите, първо разширете рамките. Иначе ще паднете от високо и ще боли.
    Глупости. Ако не се опитваме да разширим рамките на своите възможности сме загубени. Нито Ренесанс щеше да има нито хората щяха да открият огъня. Разбира се това не е причина да приемаме желаното за възможно.
    3. Никога не съжалявайте за сторена някому услуга или помощ в работата и не очаквайте непосредствена еквивалентна награда. Гледайте на това като на инвестиция в бъдещето или просто на себе си като на добър човек. Офисът не е пазар и някои неща не се плащат веднага.
    Това е така. Спор няма
    4. Не давайте на околните съвети и не създавайте правила, които самите вие нямате никакво намерение да следвате. Те ще имат по-скоро обратен ефект.
    То по принцип съветите не работят. Независимо дали ги следвате или не. Ако някой не разбира същтността на проблема то за него/нея е невъзможно да го реши със или без съвет.
    5. Обикновено човек вярва само на неща, в правилността на които се е убедил само с цената на собствени страдания. Ако обаче той си създаде адекватна преценка за нещата, подобни страдания могат да бъдат избегнати.
    Ами на теория да. Но всъщност този съвет е въздух под налягане. Адекватната преценка се базира на знание. При липсата на занание такава е невъзможна. Тоест ние пак ще правим проби и грешки докато не натрупаме познания които ни позволяват да трансферираме в нови ситуациии. Отделно - по добре да сбъркаш в дребни случки но да си в час при големи задачи.

    ОтговорИзтриване
  6. Да помоля - преди да коментирате, вникнете в написаното и структурирайте мисълта си. Как да си обясня това (цитат от вас):
    "Никога не излизайте извън рамките на възможностите и компетенциите си за важни неща. Ако все пак искате да го направите, първо разширете рамките. Иначе ще паднете от високо и ще боли.(казано от мен)
    Глупости. Ако не се опитваме да разширим рамките на своите възможности сме загубени.(казано от вас)"
    Честно казано, нищо не разбрах. Аз казах да не се излиза от рамките на възможностите, а да се разширят тези рамки. Вие казвате абсолютно същото (да разширим рамките), но кой знае защо добавяте "глупости". Освен ако идеята не е заяждане.
    А рамките са важни. Ако конструктор на трактори реши да измисля самолети без допълнителна подготовка - не ми се мисли какво ще стане. Или ако петдесетгодишен мъж без предварителни тренировки се опита да пробяга 10 км - вероятно ще умре на пистата. Ренесансът се дължи на промяна в нагласата и мисленето ( и някои икономически условия), а не че селският ковач почнал да кове автомобилно валове, понеже решил ей-така - да опита.

    ...Аз самият съм началник (производствен директор) и не визирам началниците по очевидна причина - ако човек на 25 години се остави да бъде манипулиран от работниците, той няма да стане дори супервайзор, камо ли мениджър или директор. Тоест, там има механизъм, при който издигането в кариериерата отсява наивниците. Началникът може да е некадърен или дори безхаберен, но никога не е наивен - освен в държавния сектор или в малка семейна фирма. Иначе - не. Затова и аз съветвам не началниците, а другите, чиято работа не налага да развият имунитет против манипулациите. Началникът по презумпция е манипулатор и разпознава другите манипулатори отдалеч.

    ...Ако всички "адекватни" преценки се базираха на знание, утре тотото и казината щяха да фалират. Освен знание се изисква и дистанциране от проблема, и безпристрастност, и други неща. Да мислиш, че основно знанията ще те направят мениджър, е голяма грешка (все едно само с теория да станеш шофьор). Изисква се и умение да прилагаш тези знания, а това не се учи в училище. И от едно ниво нагове методът на проби и грешки е недопустим, понеже става дума за много пари.
    Изобщо, анализът ви е повече от повърхностен, но все пак - не стреляйте в пианиста...
    Но ако още веднъж използвате по отношение на моя статия думата "глупости", мнението ви ще бъде премахнато. Тук свободата на избора се свежда до това - да четеш или да не четеш. Нищо не ви пречи да си направите собствен блог и в него да развиете теориите си по начин, който смятате за най - подходящ.
    Тук критики на статиите ми по мениджмънт не се допускат - какво да правя, авторитарен съм. А и - цитирайки един гросмайстор - ако вие сте достатъчно квалифициран да критикувате познанията ми по мениджмънт, аз би трябвало да ви познавам лично - България е малка страна. Направете го при лична среща:)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. "Тук критики на статиите ми по мениджмънт не се допускат" - Тимуре, под "критики", в случая, критики ли разбирате или обвинения?

      За мен критика е да посочиш някому грешка или пропуск, с обосновани аргументи и дори анализ. Обвинението е вече, освен всичко друго, и морална оценка - "ти си виновен за нещо, ти не заслужаваш текущото си положение сред нас, в социалната група, ти трябва да отидеш по-ниско в йерархията".

      Т.е. в моите разбирания, критиката е въпрос на логика, обвинението - въпрос на емоция. Ако не желаете критики, в този смисъл, тогава се лишавате от обратна връзка, която може да ви коригира или да ви разкрие различни и полезни гледни точки.

      Изтриване
    2. Изказването на различно мнение е спор, не критика. Критиката винаги съдържа негативен (бих казал и емоционален) момент.
      Но и за спора - зависи. Бих се радвал да чуя различни мнения за написаното мен, но не в стил Бай Ганьо:"Знаеш ли ти кой съм аз бе, колко свят съм изръшнал...? Като учих в Америка..." и т.н.
      Но - както много пъти съм казвал - тук не е форум и нямам време и желание за дълги спорове.Всеки има правото да е съгласен или несъгласен с мен, но не и в десет поста да ме убеждава в правотата си, както се опита една дама в "Обидите, които си разменяме".

      Изтриване
  7. То по принцип при Вас критики не се допускат :-)Предполагам че сте зодия овен :-)
    А за познаване - знае ли човек.Аз познавам и ме познават доста хора. Още повече че Вие така и не сте написали кой сте.
    Аз съм бил директор на предприятие в БГ но през 97-98г. Сега се занимавам с управление на ИТ проекти и програмисти основно в чужбина което е различен маниер на работа от традиционният за България.
    Иначе уважавам производствените директори - и баща ми е бил такъв дълги години.
    Но в края на краищата успех пожелавам. Както казах притчата е хубава. Просто леко дразнещо е да се обявяват за абсолютни истини лични мнения. И след това да се защитават като цитати от Библията. Но пък си е Ващият блог така че може да си правите каквото си искате.

    ОтговорИзтриване
  8. Много хубава притча! Тимур, не обръщай внимание на троловете! Те ще си умрат сами.

    ОтговорИзтриване
  9. Съветите са безценни..
    Веднага ми изскочи в главата вица от "Атентатори", който е перифразирана басня на Лафонтен:
    "В ужасна зима със снежна виелица и бръснещ вятър летял врабец. В един момент крилцата му не издържали и той паднал безропотно на земята. За негов късмет се оказал на път и по щастливо стечение на обстоятелствата по пътя тъкмо се прибирало стадо крави, една от които се изсрала точно върху него. Той се постоплил от лайното, щастлив, че е оживял изровил глава и зачуруликал. В този момент наблизо минавала котка, която чула врабеца. Измъкнала го от лайното, овъргаляла го в снега и го изяла. Изводите:
    - Не всеки, който те вкарва в лайната ти мисли злото.
    - Не всеки, който те изкарва от лайната ти мисли доброто.
    - Докато си до гушата в лайна, не чуруликай много, много..."

    Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
  10. Можеш ли да разшириш темата за манипулацията? Споменаваш, че мениджърите са манипулатори. Защо мислиш, че да си авторитарен тип е хубаво? Как ще си наложиш авторитета между хора, които не го признават?

    ОтговорИзтриване
  11. Единственият начин да се защитиш от нападки е като задаваш обратни въпроси в стила: "Ти кажи как", "Познай от първия път", "Пътувай повече, за да си разшириш хоризонта" и др. Опитай, забавно е. Ще си спестиш много нерви.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/