вторник, 25 март 2014 г.

На самотен остров в океана

Половин час след началото на полета на „Тангра еар” първият пилот се обърна към втория:
- Ама как съм го барнал самолета, а? Човка отпред, пера по крилата...
- Тунинг и половина – съгласи се колегата му – Но най ме изкефи как запали гумите при излитането.
- Това нищо не е... Ще видиш как ще го закова при кацането.
- А двигателя пипал ли си?
- Че как иначе? Викнах Киро Изтребителя от Люлин, знаеш ли го?
- Знам го Киро, карал съм си голфа в гаража му. Дето кара оранжев джип с лилави врати, нали?
- Същият. Пипна тук-таме двигателя, стана като оса. Виждаш ли оня Пан Ам пред нас? Глей ся как ще го изрежа!
Боингът изрева и се втурна след „американеца”. След няколко секунди от левия двигател започна да излиза черен дим.

А през това време в началото на салона един до друг седяха трима Ивановци – политик, бизнесмен и професор – и спореха кой от тях има най-големи заслуги за добруването на Отечеството ни. Бяха толкова улисани в спора, че не забелязаха дима.

Междувременно запуши и вторият двигател. Уредите в пилотската кабина показаха забележимо намаляване на скоростта.
- Малей, какво ли менте са ми сипали пак на летището – възкликна първият пилот- Я бе, колега – виж там на картата има ли земя наблизо, че ми се губят нещо конските сили...

Имаше – накакъв малък остров в средата на океана. Нито летище, нито каквото и да било друго. Само много вода наоколо.

...Вождът Оху Боху, як мъж на средна възраст, видя падащия самолет и официално обяви края на Великите пости. А после прати няколки пироги да приберат даровете на боговете...

Тримата Ивановци лежаха вързани по средата на полянката. Вождът ги изгледа внимателно, а после поиска да разбере с какво точно се занимават неочакваните му гости. Тоест, ако някой е направил нещо особено полезно – да го зачеркнат от менюто, за да не разсърдят боговете и изобщо...

- Аз съм депутат – обясни политикът – председател на комисията за дружба и сътрудничество с изостаналите народи. Не сме ли се виждали вече някъде?
Вождът поклати глава и спомена за някакъв казан. Политикът възнегодува:
- Но как така, аз винаги съм гласувал „за” приемането на емигранти, дето вика Мечо Пух – колкото повече, толкова повече. Ако зависи от мен, нека цяла Африка се премести в Европа – за нас ще бъде чест да се грижим за... – но го отнесоха.

- Занимавам се с бизнес – обяви вторият Иван – Доста успешен при това. Дето се вика, аз съм един от стълбовете на българската икономика.
- В казана – уморено каза вождът.
- Ама чакайте, защо така? Можем да си бъдем взаимно полезни. Когато ни намерят, няма пречка да дойдете с мен и да работите в някое от предприятията ми. Ще ви давам по две огледалца и една мънистена огърлица месечно, помислете! На българските си работници плащам далеч по-малко, но понеже вие сте ми симпатични...

Двама млади туземци се наведоха, грабнаха го и го понесоха към казана. Вятърът донесе последните му думи:
- Добре де, по три огледалца, но ще работите и в събота и неделя...

Професорът разбра, че тук никой не признава някакви си материални заслуги. Диваци, диваци, но явно душите им тайно жадуват за възвишеното, за нетленното... Искаше да им разкаже за културното наследство на човечеството, за застиналата музика на камъка, за поезията на багрите на картините... Но за съжаление, той преподаваше агрономия.

Обаче вятърът донесе мириса на подправки за супа и това му даде допълнително вдъхновение:
- Аз съм професор. Уча хората да се борят с природата и да я покоряват. Няма нищо по-важно от това, понеже...
- Знаем, знаем – прекъсна го вождът – Професор Иван Иванов. Тридесет години чаках този момент – и кимна на туземците - занесете го в колибата ми и намерете един тъп нож.
Смятам нощес да си говорим за моето разпределение навремето....

понеделник, 17 март 2014 г.

Мисията всевъзможна

Суперагент Джони Уокър лежеше на земята, заобиколен от няколко душмани със зловещи лица. Точно срещу него двама оператори нагласяха камерата и осветлението, а малко по-встрани брадясал мъж точеше огромен касапски нож.
В този момент телефонът на суперагента иззвъня. Той го извади от джоба си.
- Да бе, шефе, да – в Афганистан съм... Да, убих оня талибански водач… Не, не успях да избягам, не… Да, ще ме колят, да… Пред камерата естествено – как иначе?... Какво? В Украйна? Ама те няма да ме пуснат просто така… От кого да предам поздрави? А, от спонсора… Добре, ей сега.
- Вижте, момчета – започна уморено Джони Уокър – Налага се да ме освободите веднага. Трябва да отида на едно място да занеса ценностите на цивилизацията, свободата и изобщо… ще тръгвам.
- Ама дай първо да те заколим – проплака лидерът на групата – Знаеш ли колко струва да си запазиш място в новините на СNN? Да не говорим колко грим си сложихме, за да изглеждаме по-свирепи. Дай да ти резнем главата, а после върви където искаш…
- Глупости говориш – справедливо отбеляза суперагентът и почна да си събира багажа – Я бързо намерете една кола, че да не се оплача и да ви спрат после парите…

.. Самолетът се снижи и Джони скочи. Докато се носеше към земята, той успя да забележи главния площад на града и двата митинга в краищата му. Знамената над тях бяха различни.
Той се приземи, зарови парашута и се отправи към площада.

Участниците в по-близкия митинг твърдяха, че искали да се присъединят към Русия. Суперагентът се смеси с тях, раздаде по една бутилка водка на хората около себе си и в резултат на рязко повишилата му се популярност бе избутан на трибуната. Тук той се покашля и с невинен глас попита събралите се - помнят ли другаря Сталин? Понеже ако тогава за един виц срещу лидера са пращали в Сибир, сега за коментари в интернет направо ще разстрелват, а за един свален торент... Някой се обади, че вярно - за торенти съдят, но не в Русия. Джони ги заплаши, че до края на живота си ще ядат яйца от нещастни кокошки и ще си пият водката с криви краставици, но и това нямаше особен ефект. Тогава суперагентът извади последния коз:
- А вие знаете ли, че в Русия гей-парадите са забранени? Ще ви се прииска да излезете, да покажете на всички истинската си същност, обаче...
- Ти за какво намекваш бе? – изреваха мъжете около него, смъкнаха го от трибуната и дълго го биха.

...Когато отново дойде на себе си, Джони Уокър със залитане прекоси площада и се присъедини към другия митинг. Тези искаха да бъдат част от Западната цивилизация и той реши, че тук поне ще бъде лесно. Отново раздаде бутилки и пак се оказа на трибуната.
- Искам да ви поздравя за правилния избор! – възкликна суперагентът – Сега вие ще можете да се докоснете до неща, за които досега само сте чували. Ето – той посочи една жена на средна възраст – вие например можете да отидете в Италия. Денем ще миете подове, а вечер ще обикаляте галериите и ще се наслаждавате на...
Жената отговори, че била счетоводител и не искала да мие подове.
- Е, може и чинии тогава – съгласи се Джони – А съпругът ви коли. Така той със собствените си ръце ще докосва ферарита и ламборгинита, за което вероятно е мечтал цял живот.
Тълпата изведнъж притихна и почна да го гледа някак странно, но Джони не забеляза това и продължи:
- А дъщеря ви, която сигурно отдавна е искала да срещне чужденец, може да стане проститутка и да общува на воля с...
Този път го биха дори малко повече.

...Когато тълпата се разотиде, суперагентът бавно се изправи, отвори единствената оцеляла бутилка водка и се замисли за тежката съдба на цивилизатора.
Но в този момент телефонът му иззвъня и той се почувства готов за нови подвизи.

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/