вторник, 15 февруари 2011 г.

Учението е злато

- Глей ся – започна Тошо Компира, наричан от приятелите си почтително „Дон Компирини” – Искам да ми направиш един малък ремонт на басейна.
Строителят кимна.
- Значи, махаш тръбата за пълнене и канала… Така. И после слагаш….Момент – Компира набра бързо номер на мобилния и когато му отговориха, продължи – Та- слагаш тук отгоре една тръба, през която басейнът да може да се напълни за четири часа (нали имаш там разни инженерчета, нека изчислят каква точно). После долу, до самото дъно, монтираш друга, през която да може да се изпразни за осем часа – ще я сметнете там. Дотук ясно ли е?
- Да, господин Компиров, обаче ще пострада римската мозайка по стените, а и монтирането на филтъра…
- Нищо няма да монтираш – отваряте двете тръби и засичате за колко време ще се напълни басейнът. А - и друго – сложи някого на водомера да види колко вода ще изтече през това време, че задачата има и второ подусловие….После ще оправите всичко, аз плащам.
Строителят отвори уста да възрази още нещо, но Компира го отпрати с властно махване на ръка.

После влезе в къщата и отиде в кухнята, където трима души от охраната му седяха около маса, на която имаше голяма купчина ябълки. В единия ъгъл лежеше отворен сборник със задачи по математика.
- Е? – строго попита Компира – Колко?
Тримата уплашено се свиха.
- Питам ви – колко са ябълките?
Единият плахо се обади:
- Ама то много сложно бе шефе! Чуй сам – Стоян изял пет ябълки повече от Иван, но три по-малко от Петър, а Петър изял пет пъти повече ябълки от Иван…Ох, обърках се.
- Не ме интересува! Колко са били ябълките – нали това се питаше в задачата?
- Да…- въздъхна другият – четири пъти го проиграваме от сутринта и все не излиза. А и аз все съм „Петър” – три пъти ходих до тоалетната вече. Шефе, нареди им поне периодично да се сменяме, а?
- Вижте какво… - започна Компира с онова съсредоточено изражение, което караше враговете му да треперят – ако до обед не ми кажете колко са били ябълките, продължаваме със зелки, докато ушите ви станат като на зайци. Ясно ли е?
Тримата въздъхнаха и кимнаха. Компира излезе отново на двора и извади мобилния:

- Мечо, ти къде си сега? В Горна Оряховица, да, добре. В товарен влак, нали? Аха, добре…А машинистът? А, седи вързан до тебе и ти подсказва. Добре, ей сега ще ти се обадя пак.
После той набра друг номер.
- Глиган, в Русе си, нали? Добре. В локомотива на пътнически влак нали…? Е, как така в товарен? Какво значи „нямало”? В условието на задачата ясно пишеше „а в същото време от Русе срещу него тръгнал ПЪТНИЧЕСКИ влак с шестдесет километра в час”… Не, не експрес, пътнически…Добре де, както и да е. Машинистът е до тебе, нали? Добре. След десет минути тръгваш и внимавай да поддържаш скоростта точно. Щом видиш насреща си друг влак (ще го кара Мечо) – скачате всички от кабината. Ясно?
Чул потвърждение, Компира набра отново подчинения си в Горна Оряховица и му нареди каквото и да става, да се движат с четиридесет километра в час, а като видят Глигана, да скачат. После прибра телефона си успокоен – къде точно ще се срещнат влаковете (както се питаше в задачата), щеше да разбере довечера от новините.

Компира избърса потта от челото си и мислено въздъхна: „Каквото и да ми струва, ще го докарам аз моя малоумник поне до осми клас. Аз не успях, но поне нека детето да се изучи и да стане човек…”
И докато си представяше (с голяма мъка) сина си като интелигент, едно копие прелетя над оградата и се заби в земята на три метра от него. Компира подскочи и заопипва джобовете си за оръжие. В същото време над оградата се показа кръглото лице на Миро Митницата, комшията му.

-А-а, Тоше, извинявай – без малко щеше да стане беля. То уж оградите ни високи, с хеликоптер не можеш да видиш какво става зад тях, ама на…Хем им казах да внимават.
- Да не си играете на индианци? – изръмжа поуспокоен Компира.
-Какви ти индианци… -въздъхна Митницата – Дъщерята има да учи за битката при Клокотница, а то детето откъде да знае – нито Рамбо е участвал там, нито Брус Уилис… Та разделих на две охраната – да й го покажат малко така – по-нагледно.
- Хм, я да взема да пратя и моя да погледа, а? – предложи Компира – Отдавна не са го изпитвали по история.
- Прати го, няма проблем – прие Митницата – абе, то нашата се е видяла вече – така ще се бъхтим всеки ден докато сме живи – но поне децата да станат хора…..

Компира кимна – така си беше – а после се качи в джипа и отиде да купи още ябълки. Или може би зелки, кой знае.

31 коментара:

  1. добре че не са го накарали да раздели член на многочлен...

    ОтговорИзтриване
  2. Хаха, е култово е просто, браво

    ОтговорИзтриване
  3. Добре, че задачата не е била да се определи скоростта на реката като се плува от Видин до Русе и обратно. :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Урокът по биология - "Размножителна система", ще е рай.

    ОтговорИзтриване
  5. Да,това е новото поколение-умни,целеустремени и скромни!Да живее България!-страната на мутрите

    ОтговорИзтриване
  6. Невероятно отразяване на съвременната действителност и "елита" на нацията!!! Добре, че не учили за Баташкото клане, че щяха да ги отразят не само в " Код криминално", но и в световните емисии...

    ОтговорИзтриване
  7. Гот звучи ама за съжаление истината е малко по-кофти. Персонажите се появяват от време на време, с дипломите си от университети, чиито имена чуваме от филмите или новините и ни управляват.. държавата и бизнеса.. или е по-редно да кажем първо 'бизнеса' и тогава 'държавата'

    ОтговорИзтриване
  8. Талант безспорен си - невероятно добре се е получило! Поздравления! :)

    ОтговорИзтриване
  9. Същия случай, синковеца ще има класно по биология. И се пържи милия, главата му голяма, наследство от баща му с дебелия врат. Бащата подема:
    – Не се тревожи, сине, лесно ще е. Какво те тревои, кво не разбираш?
    - Тате, предния път ми писаха 2-ка щот не знаех що е главоного.
    - Ми то просто бе, тате. То е ясно от думата. Главоного - има глава и крака.
    След класното по биология, синковеца пак провесил нос.
    - Какво стана сине?
    - Тате, пак 2-ка.
    - Що бре сине? Какво те питаха?
    - Какво е членестоного...

    ОтговорИзтриване
  10. Много хубаво произведение, типично в стила на Алеко-Константиновите фейлетони, изпълнени с остра критика на обществената система и нейните персонажи. Понякога положението може да бъде толкова тъжно, че води до истеричен смях. Браво, брилянтно произведение.

    ОтговорИзтриване
  11. Наистина доста интересно! Но ми липсваха епитети и по-колоритен език, повече реч от страна на тези "академици" - такава, характерна за мутренското съсловие. Може и малко поправки по правописа. Нали, след като ще се правим на критици, използвайки средствата на анекдотичния разказ и баснята, то поне да го правим както трябва. Че в последно време всичко, що става в България, е недодялана работа.

    ОтговорИзтриване
  12. Анонимен:Благодаря за забележките, но моля отчитайте два фактора:
    1. Никога не съм бил мутра и дори не съм се движил в подобни избрани среди. А не съм чак толкова луд като един наш превдожурналист ("комунистически запъртък", както го окачестви Кеворкян), за да се смеся с тези среди с цел да звуча по - убедително...Аз пиша за удоволствие и не се прехранвам от това.
    2. Обикновено пиша със скорост страница и половина на час. Започвам от една неоформена идея и малко преди края на статията аз самият не знам как ще свърши тя. Измислям го в момента.
    После изпивам едно питие и я качвам в блога не по-късно от час след написването. Евентуални грешки коригирам после. Професионалните писатели ползват коректори на правописа, аз - не. Предпочитам да създам нещо и после да не го поправям до безкрай.

    Обаче ако питате мен, не ви липсват толкова епитетите на автора, а по-скоро - деликатност на вашия характер. Моля прочетете отново трета точка от правилата и разберете, че не допускам тук критика (понеже в началото доста хора идваха само да се заяждат с мен и да си видят личното мнение в един доста посещаван блог). Затова въведох модериране - тук не е форум. Ако ти харесва, хвалиш. Ако не - има толкова много други блогове, избираш си някой от тях. Нямам нито време, нито желание за полемики.
    Нито пък нужда от "критици". Не пиша тези статии за да се харесам точно на определен (анонимен) читател.

    П.С. Ще съм много благодарен да постнете тук линк към нещо написано от вас на подобна тема, за да се науча как се прави. Ако не разполагате с такъв линк, сам разбирате каква тежест имат думите ви....:)))Ако всеки почне да ме учи как се пише - пази боже!

    ОтговорИзтриване
  13. Много се съмнявам "Додялания Анонимен" да постне нещо. Най-добре го изтрийте да не внася излишен шум в брилянтното впечатление.

    Даниела

    ОтговорИзтриване
  14. Даниела: е, нека засега го оставим, за да ни напомня, че около нас е пълно с хора, които харесват хумор тип "Комиците" и искрено вярват, че Милко Калайджиев е по-велик певец от Андреа Бочели... Впрочем, това си е тяхно право.
    ЮИма обаче едно "но" и то е, че посещаването не блога ми е безплатно. Ако ставаше дума за книга, за която някой е платил и е останал разочарован, може би бих му обяснил защо пиша по този начин (а може би - не). Но когато става дума за абсолютно безплатно ползване, претенции от страна на потребителите не се допускат. Най жестоката санкция, която може да понесе един блогър, е спадане на посещаемостта. Това е главният критерий, другото са просто капризи на някого, който в детството си не е имал другарчета, с които да си играе.
    А това за правописа си беше чиста проба простащина. Май и аз трябва да призова - ако ще коментираме, да го правим както трябва:)))

    ОтговорИзтриване
  15. Между другото, (вероятно) същият субект продължава да пуска обидни коментари, като се опитва да ме убеди, че нивото на статиите ми било трагично, в някогашния "Стършел" пишели по-добре и т.н. Общо взето - помия. Да го пита обаче човек защо тогава продължава да следи блога ми.
    Явно наистина не е имал другарчета.
    Надявам се рано или късно да разбере, че може да прави каквото си иска в собствения си блог (ако има такъв), но не и тук.
    Апропо, линк към свое произведение не е пуснал още...:))))

    ОтговорИзтриване
  16. Много ми хареса разказчето. Искрено се посмях.

    ОтговорИзтриване
  17. Страхотно!!! Много ми хареса!! :))

    ОтговорИзтриване
  18. Пишеш за безсилието на родителите и потоците пари, които плащат за образованието на децата си. Това е един голям проблем на обществото, който то не е дорасло да реши. В годините на прехода много хора останаха без работа, закриха се почти всички институти в които се правеше наука. Тези научни работници започнаха да пишат учебници, съревновавайки се помежду си в различните издателства, които се бореха за тираж от държавните поръчки. През тези години имаше търсене на идеи как да стане руският модел на образование европейски. През 90-те години се роди идеята за академизъм, научен подход в изучаването на науките, с цел да се направи образованието в България по-модерно и съответно на новите технологии и новите професии, за които се подготвят децата. След няколко години се разбра, че начинът е погрешен, неразбираем и вреден. Сега се търси обратното - олекотяване на учебното съдържание по обем, като език и като проблематика. Но кога ще заработи това и какви ще са реалните резултати само Господ знае. Търпение...

    ОтговорИзтриване
  19. ,че това нямаше ли го и в планът"РАН-ЪТ"?????Опростачване,чалги,обезличаване на Националните ни герои,обезличаване на Българските села/Авангарда на БЪЛГАРИЯ/,обезличаване на БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ..........? БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ и ЧЕДАТА И !

    ОтговорИзтриване
  20. Тимур , защо въобще им обясняваш ?! Някой или може , или не може да разбере ! И не им говори за купуване на книги , може да не знаят мястото откъдето се купуват ! Дай да не ставам досаден , предлагам нещо просто и разбираемо за такива - пУсни командосите те да се оправят !

    ОтговорИзтриване
  21. Много ми хареса разказът. Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  22. За мен ти си герой!
    В. Б.

    ОтговорИзтриване
  23. Всеки преход има една единствена цел ,а именно смяна на собствеността! В тази собственост разбира се ,освен материалното влиза и духовното.Така наречените мутри бяха инструментите за това начинание.Раздадоха им по 2-3 куфара с кинти.......последваха диви чалги,наркотици,хотели и т.н!Някой от тях разбира се увеличиха куфарчетата,след което поеха пътя към Орландовци!!А какво стана с духовното,ще попитате вие,ами нищо,само където някой чалгаджийски певици минаха на народни песни!"Тихите сили"които създадоха"чалгаджийският преход"с огромно неудоволствие се запътиха към така наречената хем СТАРА,хем ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ-Украя/на по старата България/Украйна!Дали там ще им мине номерът -не зная!Тимур с удоволствие Ви чета!Бъдете здрави и истински Българи!!!П.П.Сега се сетих,че "Европа" е област около р.Марица преди хиляди години!Що дири в Брюксел не знам!

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/