петък, 30 октомври 2015 г.

Рецепти от родната политическа кухня: рахат локум

Преди няколкостотин години един турски готвач се чудел какво още да измисли, за да угоди на тогавашния султан и особено на съпругите му; все още не се знаело, че сладкото е вредно за зъбите, но било всеизвестно, че е много полезно за фигурата (според ориенталските стандарти). И човекът - името му било Али Бекир - забъркал нещо, което му донесло професионално призвание (ако тогава имало телевизия, сигурно щели да му дадат да води собствено готварско шоу, обаче нямало). За сметка на това обаче със създаването на рахат локума този готвач дал важен инструмент в ръцете на бъдещите политици.

В една от предишните статии ви разказах как електората го пържат като шаран по време на избори. Да, но те са през три-четири години. А в останалото време? Тогава политиците просто му разтягат локуми. Ето защо, когато някой зареже печелившия си бизнес, таланта си да създава истинско изкуство или просто му омръзне да харчи откраднати от народа пари и реши да влезе в политиката, за да служи безкористно на народа, много важно е да вземе със себе си достатъчно от това лакомство. Няма как - срещи с избирателите, изказвания от парламентарната трибуна, интервюта за медиите, лобистки статии - с какво друго можеш да запълниш всичко това? Можеш ли например да се изтъпаниш пред хората и да кажеш: "Абе, аланкоолу - акъл имате ли? Ние печелим най-много от корупцията, вие искате да я борим. Кой реже клона, на който седи?" Не, не можеш, понеже после ще те изхвърлят от партията (която и да е тя), а може и да те съдят за разгласяване на държавна тайна. Макар че то май остана тайна само за онези, които ловят по телевизорите си единствено първа програма и мислят, че Бойко Борисов е новият генерален секретар на БКП. Затова трябва да се разтягат локуми - ние не че не искаме да се борим, много даже го желаем, но обстоятелствата... международното положение... руснаците... американците... теренът... съдията... вятърът духал от грешната посока... Който е слушал национален треньор да прави разбор след загубен мач, знае.

Оригиналното название на продукта е Turkish Delight, което според едни преводи означавало "турска наслада", а според други - "да ти е кеф да управляваш в коалиция с ДПС". Като гледам накъде отиват напоследък нещата, май второто е по-вярно. И така -

необходими продукти:

1 ч. ч. захар (безакцизна, оцеляла от няколко хиляди тона, "отмити" от дъжда), 1 ч. ч. вода, 1 ч. ч. царевично нишесте (царевицата да е минала поне през трима посредници, преди да стигне до мелницата), 1 ч. ч. пудра захар (наистина захар, не кокаин!), 1/5 ч. л. ванилия, щипка лимонтузу.

Захарта се смесва с водата и се приготвя сиропът. Изсипва се в нишестето и се вари, докато стане гъста каша. Тук обаче нещата са малко по-сложни - отначало течността се върти насам-натам, а после почва да бъка. Това се получава, понеже вътре протичат сложни термохидравлични процеси, които са трудни за контролиране. За да ги управлява надеждно, желателно е готвачът да е доказан хидроинженер с получени поне милион и половина хонорари. Вярно, малко скъпичко излиза, но пък иначе локумът няма да се разтяга добре.

Накрая се добавя ванилия за аромат (много върви да добавиш и някакво абстрактно или фантастично обещание - "ще се оправим", "ще решим всички проблеми на екологията и етническия мир", "ще пратим българин на Марс" и т.н.). Накрая се слага лимонтузуто, понеже иначе на хората ще почне да им нагарча от толкова много сладост. Дето се вика - ще чуят в Западна Европа какъв рай се очертава тук и ще се юрнат да емигрират насам - и тогава какво правим? Само си представете - от едната страна на гарата в Будапеща няколко хиляди бежанци чакат да отпътуват за Германия, от другата - същото количество немци се качва на влака за България. А тунела под Ламанша ще трябва да го пазят вече и от двете страни... Рисковано е, затова се слага и лимонтузу.

После сместа се разлива в тавичка и след изстиване се нарязва на подходящи за разтягане форми. След това всеки политик слага съответното количество в джоба си и отива да чуе болките на избирателите си. Естествено, не може всички да разтягат едни и същи локуми, затова се добавят оцветители в тон с партийното знаме и пълнеж от разни неща, които хората от съответната група обичат. Тук обаче внимавайте - когато тълпата срещу вас реве "искаме работа", не приемайте това за съвсем чиста монета и не казвайте, че утре ще пуснете отново каменоломната до селото. Всъщност хората искат заплата, така че споменете нещо за европрограми за насърчаване на нещо си, помощи, развитие на администрацията... Винаги вземайте пример от еврочиновниците в Брюксел - да ме прощава онзи Али Бекир, но като локумджия той и на малкия им пръст не може да стъпи. То не бе обещания за благоденствие, за развитие, за изравняване на стандарта... а накрая - дайте да сме солидарни, че бежанците станаха много.

И остави това, ами и те нещо не вярват в "изравнения стандарт" и не искат да останат у нас и да се посветят на кариерата на овчари или работници в тухларните. За мен обяснението е просто - хората идват от страни, където локумът (и разтягането му) им е познат от най-ранно детство и не се лъжат лесно като едни други, дето чакат да станели Швейцария на Балканите.

Но кой ги знае - може и да дочакат.


сряда, 28 октомври 2015 г.

Справочник на политическия авджия: Бяла златка



Описание: Бялата златка е дребен хищник от семейство „Политически хамелеони“ и е доста разпространена у нас. Наричана е още болна глава и рубладжийка. Понякога на предната си дясна лапа има един жълтеникав пръст, наричан „златен“.

Разпространение:  Най-вече в крайните квартали на големите градове, където безработните младежи с незавършено средно образование много я харесват и са уверени, че точно тя ще оправи света. Среща се обаче и в центъра, по  площадите. Забелязвана е на големи стада пред Народното събрание, което вероятно е свързано с някакво сезонно обостряне на глада.

Начин на живот и хранене:  Бялата златка е дребно, злобно по характер зверче, което денем обикновено изтрезнява, а вечер тръгва на лов за слава, наркотици и балами. Обикновено напада клекшопове и институти, но ако срещне съпротива, бяга да се скрие под някоя близка маса.

Храни се основно с фъстъци и отлежало уиски, но за пред хората лъже, че предпочитала руска водка. Не отказва и турска баклава.

Размножаване: Размножава се рядко, като за целта ходи обикновено във Варадеро. Съчетава инстинктите си за продължение на рода с проучване опита на местните комунисти. За момента няма достатъчно сведения дали се размножава, ако не е на свобода, но зоолозите се надяват в най-скоро време да разполагат с повече данни по въпроса.

Врагове: Естествен враг й е Бистришкият тигър, който не може да я търпи, понеже го излагала пред Европа. За него обаче тя е прекалено дребна плячка, ето защо понякога съжителстват безпрепятствено на една и съща територия.

Конкурент й е бургаската патриотична невестулка, с която споделят една и съща потенциална плячка. Много учени смятат, че някога тези две животни са били един и същи вид, но в процеса на политическа еволюция са се отделили и са образували нови клонове.

В миналото доста се е писало за враждата между бялата златка и турския язовец, но до момента не са открити никакви доказателства за това. Вярно, при среща двете животни съскат едно срещу друго, но това е често срещан навик на всички представители на семейството. На практика обаче не е регистрирано нито едно ухапване досега.

Полза за народното стопанство: Никаква.

Начин на лов: Бялата златка се лови основно по два начина – с ловно оръжие малък калибър или с капани. Когато се ползва пушка, важното е да се целите в главата – там животното е най-уязвимо. Тя се откроява ясно, понеже е бяла и оттам идва и наименованието на вида. Впрочем, напоследък някои ловци решиха, че не си струва да си хабят патроните и бият златки направо с крошета.

Другият начин е използването на капан, в който се слагат пари. Противно на широко разпространеното мнение, че бялата златка се нахвърля само на рубли, опитът на стари политически стратези показва, че тя еднакво силно е привлечена и от долари, и от турски лири – важното е да са повече. На околните дървета се поставят камери да снимат, понеже иначе животинчето се опитва да избяга от капана и твърди, че това били инсинуации. Ако не успее да се освободи, зверчето почва пронизително да пищи, че било несправедливо нарочено за вредно и така събира наоколо събратята си, което пък дава допълнителен шанс на ловеца.

Поради някакво необяснимо недоразумение бялата златка е защитен вид, което й позволява да прави много пакости. Очаква се в скоро време това да бъде коригирано.

По-голямата част от хората не я обичат, понеже с поведението си много силно им напомняла за едни други кафяви зверчета от миналото, които също така обикаляли вечерните улици на Германия и вършели поразии, докато накрая събратята им от същото семейство не ги заклали една нощ с дълги ножове.

Все пак обаче се чуват и гласове в защита на бялата златка, твърдящи, че тя е един заплашен от изчезване вид и трябва да запазим поне няколко екземпляра за потомците, които ще искат да я видят на живо. Затова се предлага най-добре развитите екземпляри да бъдат уловени и изпратени в Сибир, където има идеални условия за тях – или поне така се предполага, понеже все ги тегли нататък. Единственото притеснение е да не избягат и те като тигърчетата на Путин в Китай, понеже там със сигурност няма да оцелеят.

И тогава кой ще оправи света?

вторник, 20 октомври 2015 г.

Политиката не е за всеки

Уважаеми сънародници,

Както вече знаете, вчера в село Горно Нанадолнище се е случил инцидент. В тази връзка на нашата агенция "Крушката си има опашка" бе възложено да анализира ситуацията и да излезе пред обществото със съответните изводи.

Ние обаче, за да не объркаме пак нещо, решихме просто да публикуваме събраната до момента информация, а нека всеки сам решава, кой крив, кой прав. И така:

БТА: Вчера, малко след полунощ, неизвестни лица са проникнали в двора на дядо Вълко от Горно Нанадолнище и са се опитали да му оберат ябълката. След няколко предупреждения на нелитературен език старецът е произвел изстрел със законно притежаваното от него чифте и е улучил единия от нарушителите. В момента се води следствие.

CNN: Отново инцидент в България! Неизвестни лица, за които се предполага, че са бежанци, са били подложени на обстрел, докато са прескачали току-що ремонтирана ограда. За момента не е известно дали сред тях е имало жени и деца. Един от бежанците е улучен, не разполагаме с информация за състоянието му. Премиерът на страната тази сутрин прекрати всичките си текущи ангажименти и отлетя към мястото на събитието.

ТАСС: Пак кръв в братска славянска страна! Ние всички помним какви добри хора бяха българите навремето, как ни посрещаха по Черноморието... Но след влизането на страната в НАТО от това няма и помен - сега всички там са въоръжени и се гърмят един друг като зайци. Правителството на Русия следи внимателно събитията в региона, понеже точно над селото минават пътнически полети и после да не каже пак някой, че с наше оръжие...

БЧТЧС (Българска частна телевизия с чужд собственик): Връщаме се пак към темата на деня - обстрелът, на който са били подложени бежанци в село Горно Нанадолнище в опита си да се сдобият с някаква храна. По наши сведения, не е имало никакви предупредителни изстрели, а интегрираната система за наблюдение "Мурджо" не е засякла нищо. Хората тук са уплашени и вече не смеят нощем да излязат от домовете си...

Ген. Ананас Ананасов, председател на комисията по Вътрешна несигурност: Абе какво да ви кажа - пак станахме за срам пред света. Разбирам някой да нахлуе с танкове през границата - тогава може и да гръмнеш предупредително с пистолета във въздуха... Обаче това село е на сто километра навътре - каква опасност? Така само ще прогоним и последните чужденци, решили да оставят някой лев в бедната ни страна. Ето, ние навремето показахме как се прави - той ти взема ТЕЦ-овете, ти му изкупуваш енергията на завишени цени - да разберат колко е широка българската душа. Хората още ни споменават... Оставки трябва да валят сега - като се почне от министъра на строителството, който е разрешил да се издигне тази ограда около двора на дядо Вълко, и се стигне чак до оня Мурджо, който не е пожелал да лае. Иначе все ще си ходим несигурни.

БХК: Отвратени сме до дъното на душата си от поредното погазване на човешките права и евроатлантически ценности! Влязъл човек в двора ти - ами посрещни го с хляб и сол, както си му е редът, сипи му една ракия, а накрая му напълни една чанта с ябълки - да те споменава с добро. Не, ние няма да оставим нещата така - ще заведем дело в Страсбург срещу убиеца и неговият съучастник - кучето Мурджо, което с безотговорното си поведение е провокирало...

Жоро Мауриньото, треньор на "Бистришките лъвове": Обадиха се значи и нашият човек заряза двустранната игра, хвърли екипа, облече костюм, качи се на правителствения хеликоптер и отлетя за онова село. Акълът ми не стига кого ще сложа в нападение на неговото място, май ще се откажем от мача с ЦСКА...

Дядо Вълко от Горно Нанадолнище: Ставам аз значи посред нощ да ида до нужника и гледам - влезли там двама да ми берат ябълката. Викам им - "абе, ваш'та"... Какво? Аз малко недочувам с това ухо, говори на другото... А, да - викам - не бива това, това са си моите ябълки - ако толкова ви се е прияло - да сте си поискали... А в двора ми се влиза през портата и денем. А те хукнаха и аз... Какво, да ме е страх, че мога да ги убия ли? Ами - аз чифтето го пълня с морска сол и се целя една педя под кръста... Е, спиш после известно време по корем, но минава... Кои били хората? Как кои - селските пияндета Иван и Мето бяха, кой друг... Свършили мезето за мастиката посред нощ. Какви жени и деца, какви пет лева... Бежанци ли? Е, Мето може и да е бежанец, жена му през ден го гони с точилката... Не, не - други нямаше. Как са сега ли? Ходих да ги видя - Иван не смее да седне и си гони махмурлука прав, нищо друго им няма. А защо тогава е гръмнала цяла Европа за случая ли? Не знам - вие сте по-учени, кажете...

Политика е това, сложно нещо.

вторник, 13 октомври 2015 г.

В тунела

...Уважаеми дами и господа, за момент ще прекъснем нашата предизборна дискусия на тема "Трай, коньо, за зелена трева" и ще включим нашия парламентарен репортер Мунчо, който иска да ни съобщи за извънредно събитие. Мунчо, в ефир си!

- Тук се случи голяма трагедия, драги телезрители! В тунела, в края на който не се вижда светлина вече двадесет и пет години, се получи верижна катастрофа - сблъскаха се интересите на повече от тридесет депутати. Ако се вслушате, сами може да чуете стоновете зад гърба ми...

- Мунчо, а има ли пострадали?

- Със сигурност! В момента представители на Комисията по етика са оградили мястото и не пускат никого, но видях да изкарват на носилки няколко човека. Единият пъшкаше много силно и повтаряше: "Господи, да изпусна толкова пари!"

- Да, очевидно е било страшно... А какви интереси са се сблъскали, как точно е станало?

- По първоначални непотвърдени данни, най-напред е бил някакъв малък служебен интерес на някаква партийка. Влизайки в тунела обаче, той явно е забелязал нещо нередно и се опитал рязко да спре. В този момент върху него е връхлетял голям партиен интерес, ударил се е в малкия, завъртял се е и препречил пътя. Веднага след това един след друг върху тях са се нанизали няколко десетки лични интереси от различен вид.

- А знае ли се какво е накарало първия интерес да спре така внезапно?

- Не, в момента специалистите изясняват. Версиите са две - или е имало някаква мъгла в обещанията, или обратното - медийното затъмнение рязко се е вдигнало. Предстои експертиза.

- А възможно ли е просто отделните интереси да са се движели прекалено устремено?

- Е, знаете как е у нас... Възможно е, естествено, но никой няма да си признае. Още повече, че на такива места не се слагат камери, пък и осветлението е слабо - по разбираеми причини.

- Мунчо, моля те - опитай се да вземеш интервю от някой очевидец, а ние междувременно ще се върнем в студиото. И така, господа - какво мислите за поредната трагедия в нашия парламент?

- Ами аз... Според мен за всичко са виновни младите. Нямат още елементарни умения, а искат да изпреварят по-опитните си колеги. Мисля, че не е лошо да ги задължим през първата година да носят знак "Млад депутат". Един вид като го видиш, да намалиш малко сумата на комисионната.

- Не съм съгласен, колега! Аз мисля, че по-рискови са възрастните депутати. Не искам да обиждам никого - и ние ще станем такива, ако има кой да ни избира дотогава, но съгласете се - ръцете му треперят, не може да върви, дето се вика, не помни какво е ял на закуска, но седи там, на банката в парламента - сакън да не изпусне кокала. И особено в условията на влошена видимост, когато бързите рефлекси са особено важни... Не, трябва да въведем правило - всички депутати в пенсионна възраст веднъж годишно да минават на контролен преглед и да се проверява помнят ли си номерата на сметките в Швейцария наизуст. Ако не - съжалявам. Нека си коват законите там, но да не се месят в основното движение. Не съм ли прав?

- Абе и двамата сте малко крайни. Какво ще кажат Европа и задокеанските ни приятели? Дискриминация по възраст - един може да взема пари под масата, друг не. Всички народни избраници са равни и всеки има право не само на служебен, но и на личен интерес. Но за да се намали риска от подобни произшествия, предлагам да поставим допълнително ограничение - да намалим сумата на разрешените комисионни от 80 на 70 хиляди евро. Мисля, че подобно решение е справедливо спрямо всички.

- Господа, извинете, но включваме отново нашия парламентарен репортер. Мунчо, кой е твоят събеседник?

- До мен е депутатът Иванов, който е бил в центъра на сблъсъка. Господин Иванов, вярно ли е, че сте се юркали като луди?

- Не, естествено! Движехме се полека, както винаги - и дори непрекъснато се оглеждахме. Обаче в един момент замириса на нещо - на далавера ли, на пари ли - не можах да определя. Но ми се стори, че пътят е настлан с някакви зелени хартийки - опитах се да спра, но не успях. Колегите споделят същото. Обаче беше страшно - за пръв път виждам толкова интереси, наблъскани на едно място. Дано да няма жертви.

- Колежке, това е от нас. Сега мястото бързо се разчиства, за да не останат следи от произшествието, които да предизвикат нови сблъсъци или - не дай, боже - намеса на прокуратурата.

- Благодаря ти, Мунчо. Е, господа - докога ще я караме така? Дадохме толкова пари за камери в избирателните секции да прекратим купуването на депутатски места, а мине се не мине седмица - и Главният прокурор иска имунитета на някого. Кой ще ни пусне такива в Шенген? И там вземат комисиони хората, но любезно, културно, дават си път един на друг, никой не ти бибипка зад гърба - "какво зяпаш бе, вземай парите и бягай". А ние?

Събеседниците й мълчаха, понеже всеки осъзнаваше, колко много има да учим още от Европа.

Но се надяваха да наваксаме бързо.

петък, 9 октомври 2015 г.

Един ден от живота на кандидата за общински съветник

7:00 - Събуждане, измиване на очите и обличане (Заб.: Да стана по-рано, за да не грабне пак брат ми служебния костюм.)

7:30 - Закуска на двора под черешата - хляб и шпеков салам. До мен да има отворен вестник, за да видят хората колко съм умен. За всеки случай вестникът да е без картинки на голи мацки.

8:00 - Обиколка из махалата. Погалване на няколко чаавета по главичките. Обещание да ги изучим и да станат професори. (Заб. Да си пазя ролекса, да не стане като миналата седмица.)

9:00 - Среща с избирателите в кръчмата. Черпене на всички по една малка мастика менте и раздаване на контрабандни цигари. Обещаване да вдигнем помощите.

9:30 - Приемане на заявления за включване в частното ни енерго. По случай изборите - двадесет процента отстъпка от цената на електромера.

10:00 - Тържествено откриване на есенната незаконна сеч в гората. Ромки в пъстри носии, рязане на лента. Бой на горския, за да е хаирлия годината.

12:00 - Обяд в селската кръчма - кебапчета и бира, за да видят хората, че кандидатът им не е случаен човек. Отново раздаване на контрабандни цигари.

13:00 - Среща с младежта и връчване на купени шофьорски книжки. Авторали с палене на гуми около кметството.

14:30 - Тържествено монтиране на нови пет тонколони в махалата, за да може всички в селото да празнуват заедно с нас. (Заб.: Да се обадя на военните, понеже предишния път, като ги усилихме докрай, хората помислили, че ни нападат руски изтребители. Пак добре, че нямаше какво да вдигнем във въздуха, че иначе - стана тя...)

15:30 - Бой на журналисти. По възможност - не по главите, понеже там им е слабото място и се сърдят. Евентуално чупене на камери.

16:00 - Гостуване в полицията. Изтъкване, че "за кокошка (пардон - за журналист) няма прошка, за милиони няма закони". Обяснение, че онези сами са се набили в навалицата.

17:00 - Интервю пред медиите. Да се спомене, че "аз не съм такова момче", а също и за оня грък, дето орел пуснал костенурка на главата му. Вероятно раните на журналистите са получени по същия начин. (Заб.: Ако има камери, да се покаже пред тях костенурката - тя стои под едно корито на двора.) Обясняване защо имам десет присъди - за всичко са виновни политическите ни противници, понеже оставят вещи без надзор, а и бягат прекалено бавно, когато ги гоня. Обещание да не правя повече така.

17:30 - Прегръдка и снимка с адвокатката ни от БХК пред множеството. Тя да говори там за какви беше ценности, а аз да кимам с глава и да въздишам тежко.

18:00 - Накрая пред медиите - покъртителната история на Минка, разказана от самата нея - как я подмамили да отиде в чужбина да мие чинии, но вместо да я продадат в някой публичен дом, наистина я пратили в един ресторант да чисти съдовете. Рев на цялата рода за излъганото момиче.

19:00 - Среща с екипа ми. Последно предупреждение към Санди Водката да се прекръсти на Санди Рома, иначе да отива в "Атака". Ние държим на нашите си ценности.

20:00 - Участие в журито на конкурса "Мис Бубамара" 2015. Да си нося бяла котка и черен котарак. Отново по едно менте за всички в кръчмата. Публично обещание, че на мястото на съборените незаконни къщи ще построим небостъргач с подземен паркинг, пардон - конюшня. Естествено - с общински средства и в него ще настаним цялата махала. Също така - обещание, че ще купим нова мечка на Киро, понеже старата я взели в Белица. Да се подчертае, че и за в бъдеще ще се грижим за препитанието на хората.

21:30 - Малко бой между отделните кланове, за да поддържат форма. Да ми нагласят една маса да се крия под нея.

23:00 - Накрая - викане на Спешна помощ да превърже пострадалите. Ако не дойдат до десет минути - бой и на тях.

После - музика и танци в махалата до зори. Да се усилят новите колони докрай, за да разберат всички, че сме голяма работа. Ако дойдат полицаи - пак бой, но първо да им се вземат пищовите, да не стане някой сакатлък.

Междувременно да говоря с комшията да ожени дъщеря си - на четиринадесет години е вече и до следващите избори ще презрее съвсем. А така - от сватбата - направо пред урните. Ние ще поемем масрафа на човека, а младите ще ги пратим за една седмица на морето - то сега там има намаление, тъкмо да спестим някой лев от партийната каса.

... И най-важното, да не забравя да кажа да напишат на няколко места в селото предизборния ни лозунг - преписахме го от една стара монета, но и сега е актуален:

"Боже, пази България!"

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/