В тунела

...Уважаеми дами и господа, за момент ще прекъснем нашата предизборна дискусия на тема "Трай, коньо, за зелена трева" и ще включим нашия парламентарен репортер Мунчо, който иска да ни съобщи за извънредно събитие. Мунчо, в ефир си!

- Тук се случи голяма трагедия, драги телезрители! В тунела, в края на който не се вижда светлина вече двадесет и пет години, се получи верижна катастрофа - сблъскаха се интересите на повече от тридесет депутати. Ако се вслушате, сами може да чуете стоновете зад гърба ми...

- Мунчо, а има ли пострадали?

- Със сигурност! В момента представители на Комисията по етика са оградили мястото и не пускат никого, но видях да изкарват на носилки няколко човека. Единият пъшкаше много силно и повтаряше: "Господи, да изпусна толкова пари!"

- Да, очевидно е било страшно... А какви интереси са се сблъскали, как точно е станало?

- По първоначални непотвърдени данни, най-напред е бил някакъв малък служебен интерес на някаква партийка. Влизайки в тунела обаче, той явно е забелязал нещо нередно и се опитал рязко да спре. В този момент върху него е връхлетял голям партиен интерес, ударил се е в малкия, завъртял се е и препречил пътя. Веднага след това един след друг върху тях са се нанизали няколко десетки лични интереси от различен вид.

- А знае ли се какво е накарало първия интерес да спре така внезапно?

- Не, в момента специалистите изясняват. Версиите са две - или е имало някаква мъгла в обещанията, или обратното - медийното затъмнение рязко се е вдигнало. Предстои експертиза.

- А възможно ли е просто отделните интереси да са се движели прекалено устремено?

- Е, знаете как е у нас... Възможно е, естествено, но никой няма да си признае. Още повече, че на такива места не се слагат камери, пък и осветлението е слабо - по разбираеми причини.

- Мунчо, моля те - опитай се да вземеш интервю от някой очевидец, а ние междувременно ще се върнем в студиото. И така, господа - какво мислите за поредната трагедия в нашия парламент?

- Ами аз... Според мен за всичко са виновни младите. Нямат още елементарни умения, а искат да изпреварят по-опитните си колеги. Мисля, че не е лошо да ги задължим през първата година да носят знак "Млад депутат". Един вид като го видиш, да намалиш малко сумата на комисионната.

- Не съм съгласен, колега! Аз мисля, че по-рискови са възрастните депутати. Не искам да обиждам никого - и ние ще станем такива, ако има кой да ни избира дотогава, но съгласете се - ръцете му треперят, не може да върви, дето се вика, не помни какво е ял на закуска, но седи там, на банката в парламента - сакън да не изпусне кокала. И особено в условията на влошена видимост, когато бързите рефлекси са особено важни... Не, трябва да въведем правило - всички депутати в пенсионна възраст веднъж годишно да минават на контролен преглед и да се проверява помнят ли си номерата на сметките в Швейцария наизуст. Ако не - съжалявам. Нека си коват законите там, но да не се месят в основното движение. Не съм ли прав?

- Абе и двамата сте малко крайни. Какво ще кажат Европа и задокеанските ни приятели? Дискриминация по възраст - един може да взема пари под масата, друг не. Всички народни избраници са равни и всеки има право не само на служебен, но и на личен интерес. Но за да се намали риска от подобни произшествия, предлагам да поставим допълнително ограничение - да намалим сумата на разрешените комисионни от 80 на 70 хиляди евро. Мисля, че подобно решение е справедливо спрямо всички.

- Господа, извинете, но включваме отново нашия парламентарен репортер. Мунчо, кой е твоят събеседник?

- До мен е депутатът Иванов, който е бил в центъра на сблъсъка. Господин Иванов, вярно ли е, че сте се юркали като луди?

- Не, естествено! Движехме се полека, както винаги - и дори непрекъснато се оглеждахме. Обаче в един момент замириса на нещо - на далавера ли, на пари ли - не можах да определя. Но ми се стори, че пътят е настлан с някакви зелени хартийки - опитах се да спра, но не успях. Колегите споделят същото. Обаче беше страшно - за пръв път виждам толкова интереси, наблъскани на едно място. Дано да няма жертви.

- Колежке, това е от нас. Сега мястото бързо се разчиства, за да не останат следи от произшествието, които да предизвикат нови сблъсъци или - не дай, боже - намеса на прокуратурата.

- Благодаря ти, Мунчо. Е, господа - докога ще я караме така? Дадохме толкова пари за камери в избирателните секции да прекратим купуването на депутатски места, а мине се не мине седмица - и Главният прокурор иска имунитета на някого. Кой ще ни пусне такива в Шенген? И там вземат комисиони хората, но любезно, културно, дават си път един на друг, никой не ти бибипка зад гърба - "какво зяпаш бе, вземай парите и бягай". А ние?

Събеседниците й мълчаха, понеже всеки осъзнаваше, колко много има да учим още от Европа.

Но се надяваха да наваксаме бързо.