вторник, 30 юни 2015 г.

Ало, господин началник - 3

- Ало, господин началник? Сержант Петров от КАТ е на телефона. Извинявайте, че се обаждам в полунощ, но ситуацията тук е сложна и вие казахте...

- Да, да, слушам.

- Ами седим си ние с колегата Иванов в патрулката в центъра на село Горно Нанадолнище, до един обор - и чакаме да мине някой да го снимаме. Понеже вие нали казахте, че бюджетът на нас чакал...

- Да - и после?

- Ами тук изведнъж възникна етнически конфликт. Значи от едната стана на главната улица живеят българи, а от другата - цигани. И се скараха заради музиката.

- Някой я е усилил много? Кажете му да я намали.

- Не, не, то и от двете страни гърми. Обаче циганите слушат Азис, а българите - Веско Маринов, дето пее там за нас, че сме пазели.

- Знам го Маринов, после?

- По едно време българите викнаха на циганите да намалят малко Азис, понеже врещял като приклещена коза. А циганите отговориха, че може и като магаре да реве, но не се слага на всяка власт - и се скараха. Сега се замерят с камъни.

- Палете колата, пускайте сирената и застанете по средата, като КейФОР. Хайде, бързо, докато не са надушили журналистите.

- Ало, господин началник...? Пак е Петров. Застанахме по средата, обаче камъните ни счупиха стъклата, а един удари Иванов по главата и му излезе цицина. Да стоим ли още или да се дръпнем, понеже дребните камъни наоколо взеха да свършват и да не стане някоя беля?

- А, добре. Те като останат без камъни, сигурно ще се успокоят.

- Няма, господин началник, понеже циганите обиждат Левски.

- Стана тя сега! Как го обиждат?

- Викат, че мястото му не било в "А" група, а Гонзо да си гледал инженерството, понеже от футбол не разбирал.

- Те пък в махалата са все едни специалисти... Добре, аз ще се обадя на жандармерията, а вие гледайте да не дойдат футболните фенове. Блокирайте всички входове на селото и не ги пускайте.

- Ама ние сме само двама и Иванов има цицина, как да стане...?

- Ало, господин началник, феновете дойдоха - цели три автобуса.

- Има ли вече жертви?

- Не, няма. Феновете се оказаха от ЦСКА и почерпиха по една бира циганите, а после ги информираха, че в "Левски" и другите не ставали. Обаче после се скараха помежду си, понеже единият автобус били от "ЦСКА - Божков", другите - от "ЦСКА - Ганчев", а третите - от "ЦСКА - Етрополе". Сега изясняват помежду си... как беше... идентичността си.

- Добре, добре, не ги закачайте тогава. Не се тревожете, жандармерията вече пътува към вас. Хайде...

- Ало, господин началник? Рокерите дойдоха. Понеже караха много бързо, аз ги снимах с камерата, но те ми я взеха и ми я счупиха в главата. Сега и аз имам цицина на главата.

- Нищо, ще ти дам нова - камера, искам да кажа. Рокерите нападнаха ли вече циганите?

- Ами! Като стигнаха до махалата и видяха какви са улиците там, теглиха по една на кмета и си тръгнаха. Не искали да си чупят моторите, но казаха щом запълнели дупките, пак щели да дойдат.

- Уф, добре - значи няма да е скоро. Хайде, ако има нещо ново, пак се обадете.

- Ало, господин началник? Дойдоха националистите.

- Има ли жертви?

- Няма, няма. Водачът на националистите каза, че почвали с идеологическа подготовка. Събра всички в читалището и сега обяснява, че циганите навремето ги изгонили от Индия, понеже изяли лебедите на някакъв махараджа. А преди това откраднали всичкия бронз да го предават за вторични суровини и така свършила Бронзовата епоха. Иванов е там и слуша, понеже скоро не били изпитвали сина му по история.

- А феновете?

- Феновете се съгласиха, че щом имало Манчестер Сити и Манчестер Юнайтед, можело да има и няколко ЦСКА-та и всичките били автентични. Даже било по-добре - като се срещнат помежду си - който и да бие, все ще се напият.

- Аха, добре. Жандармерията още я няма, нали?... Ще дойде, ще дойде... Ей, и да си оправите униформите, понеже и министърката май лети към вас.

- А, добре, шефе. А обувките си съм ги лъснал още сутринта, сега ще кажа и на Иванов...

- Ало, господин началник? Пак е Петров. Значи, националистите си свършиха идеологическата подготовка и тръгнаха да нападат циганите, обаче не можаха да минат - феновете са блокирали улицата, пият бира и пеят "Сърца червени". Тогава и националистите извадиха бира и запяха патриотични песни. Междувременно и рокерите се върнаха (ходили да си купят бира) и сега и те слушат хард рок и форсират моторите. Дойдоха и от телевизията.

- Добре, значи всичко е под контрол. Обади ми се, когато пристигне министърката.

- Ало, господин началник... Министърката най-после дойде, а с нея и жандармерията, да я пази.

- Браво! Няма жертви, нали?

- Не - сега министърката позира за телевизията на фона на жандармеристите, а всички останали пият и пеят. Мен лично почна да ме боли главата, но може и да е от цицината.

- Много добре! Знаех си, че щом дойде министърката, ще сложи всичко в ред. Е, и този път се справихме професионално, браво на нас. Обаче нещо ми се губи... А, да - а какво стана с българите и циганите?

- Ами те... Сврели са се в най-далечния край на селото, пият си заедно ракията и се молят цялата тази лудница по-скоро да свърши...

понеделник, 22 юни 2015 г.

Да ви е сладко!

Веднага след като бяха обявени резултатитe от референдума, Иван Олигархски се почеса по главата и дълбоко се замисли - от следващите избори гласуването ставаше задължително. Това явно налагаше промяна на стратегията; той погледна към празните червени куфарчета в гардероба и си помисли - човек не бива да забравя откъде е тръгнал, но трябва и да е в крак с времето. После се обади в известната агенция "Ъглополовяща" и поръча проучване на нагласите на народа.

Пондьо Пондев, собственикът на "Ъглополовяща", реши да не усложнява нещата. Обърна се към жена си и я попита:

"Ти гласува ли последния път, ма?"

"Тц! - отговори съпругата му. - Нали искате да плюскате? Цял ден съм готвила, какви избори?"

За да бъде максимално обективен, Пондьо искаше да пита и децата си, но те бяха някъде на купон. Ето защо той изпрати на Олигархски анализ, според който 47.86% от българските избиратели не са гласували, понеже са били до готварската печка - и сметка за 20 000 лв. Това, социологията, е тънка работа.

Иван Олигархски прочете анализа, нареди да преведат парите, а после извика един, на когото всички викаха Шеф Панчев, и му нареди да създаде партия с подходящите атрибути и насоченост, за да бъде обран и този вот. Като чу за колко зелено става дума, Шефът козирува и заяви, че на него други подправки не му трябвали.

Така се роди партия "Черпак".

Много хора веднага я припознаха; девизът "Гювеч за всички" ги спечели завинаги. Даже галено се наричаха един друг "черпаклии". Много позабравени лица изведнъж почувстваха колко огладнели са за слава и предложиха услугите си за депутати. Шефът обеща да помисли.

Междувременно по утвърдената у нас рецепта бе създадена и младежка секция "Близалка", като името ясно показваше какъв път за кариера стои пред тях. Даже веднъж на една среща със студенти Шеф Панчев бе попитан - а какво ще стане с нас, след като завършим? И лидерът честно отговори - ще ми ядете ушите, а после обясни какви свински уши умеел да прави - пръстите си да оближеш.

По-възрастните черпаклии членуваха в своята секция "Бански старец", малцинствата - в "Курбан чорба", а домакините, заради които започна всичко - в "Загори тенджера". Кварталните отговорнички ги събираха веднъж месечно - да си разменят по някоя и друга рецепта и да се оплачат от мъжете си.

Естествено, партия "Черпак" беше лява, ето защо поиска членство в ПЕС. Като чуха, че кандидатите искат здраво да захапят кокала, ПЕС-овете веднага ги признаха за братя и ги приеха. Лично господин Станишев ги прегърна и на ушенце им сподели, че и той, и всичките му колеги дълбоко в душата си били истински черпаклии.

На изборите "Черпак" спечели със смазващо мнозинство - оказа се, че всички избиратели искали точно на баницата мекото и на работата лекото. А когато след обявяването на резултатите в студиото на телевизията Пондьо Пондев изрази известни опасения за бъдещето на страната ("А сега каква каша забъркахме"), баба Пена, депутат от Горно Нанадолнище, профилактично го цапна с тигана по главата и го предупреди да си гледа в канчето и да не наднича на другите в тенджерата - пардон, в стратегията.

Е, впоследствие се оказа, че за да сготвиш нещо, се искали продукти. И тук съвсем случайно новоизбраното правителство реши да възложи доставянето им на господин Олигархски - по цени, определени от самия него. За целта бяха взети съответните заеми - десетина милиарда, нищо работа. Важното е на народа да му е сладко.

Обаче най-много намазаха феновете на ЦСКА - просто не беше възможно отбор с прозвището "чорбарите" да не стане любимец на властта. Затова им опростиха всички дългове и ги оставиха да се обединяват с когото си искат; говори се, че в момента търсели къща в Банкя за Меси. Сигурно е вярно - друго си е с очите си да видиш тренировка на "бистришките тигри". Къде ти в Испания такова нещо...

Наскоро обаче премиерът Шеф Панчев изрази известни опасения за бъдещето на политическата ни система - като видели успехите на неговата партия, останалите политици обявили, че всъщност и те били черпаклии, но досега се срамували да си го признаят. Това заличавало идентичността на неговата партия и изобщо май много станали опитващите се да се наредят около казана. Затова щяла да бъде създадена парламентарна комисия, която да изясни кой е истински черпаклия и кой само са прави на такъв.

Така де - в политиката професионализмът е над всичко останало.
 

вторник, 16 юни 2015 г.

Пепеляшка

(Политкоректна детска приказка)

И така, мили деца - живял някога един ром. Той се прехранвал със събиране на вторични и първични суровини, предимно нощем. С него живеела и малката му дъщеря, която имала алергия към водата и сапуна и затова всички я наричали Пепеляшка.

Ромът имал и съпруга, но тя работела на някаква магистрала във Франция - нещо по пътната маркировка или каквото обикновено работят там нашите хора. Изглежда се е справяла добре, понеже често пращала пари; една нощ обаче задрямал турски тираджия я блъснал и ромът останал вдовец.

Тогава той бързо си направил сметката - парите от суровините едва стигали за ракия, а за хляб не оставало. От друга страна - това дете ще порасне, ще поиска да учи в Кеймбридж, а с какво? И ромът се оженил повторно за една вдовица с две деца, която умеела добре да моли минаващите за помощ и да прибира забравени вещи и пари от джобовете им.

Мащехата от самото начало намразила Пепеляшка, понеже момичето умеело да чете и можело да смята до сто. Ето защо новата му майка не го вземала със себе си да го учи на занаят, а го оставяла по цел ден вкъщи да пази прасето. Пепеляшка много страдала, понеже прасето също имало алергия към водата и миришело доста специфично.

А махалата се управлявала от цар Спиро. Един ден той извикал сина си принц Наско и му рекъл: "Абе, я се виж какъв дангалак си станал? Шестнайсет навърши вече и още не си женен. Стар ерген ли ще оставаш?" А после наредил да се организира чалга парти, за да може синът му да си избере булка.

Като чули за партито, децата на мащехата много се зарадвали и веднага облекли новите си рокли и почнали да се мажат с червило и белило. Е, дъщерята малко се сепнала и попитала: Батко, ами ти къде? Но братът й обяснил за европейските ценности и че не се знае принцът от кой бряг е. Длъжен бил поне да опита. После се качили на семейния голф и заминали.

А Пепеляшка останала вкъщи разплакана - едно, че ще изтърве принца и друго, понеже се носел слух, че на партито ще пее Софи Маринова. В този миг в къщата влязла нейната кръстница, която гледала на кафе и на ръка, много познавала бъдещето и дори си падала малко магьосница. Като чула за проблема, тя сритала прасето да не й пречи, а после пратила Пепеляшка да откъсне една тиква от двора на българите отсреща, но да внимава да не я видят. Когато момичето се върнало, кръстницата докоснала с вълшебното си цигаре тиквата и тя се превърнала в двайсетгодишно БМВ, много тунинговано. После докоснала прасето и то се превърнало в дебела мутра, а остатъците от кал по него - в прекрасни цветни татуировки. След това обяснила: "И да внимаваш да не се заблееш някъде, понеже магията важи само до полунощ. Ако объркаш нещо, на връщане ще яздиш прасето." И й пожелала късмет.

Пепеляшка отишла точно в разгара на партито, когато принц Наско вече бил малко отегчен и нервно обяснявал на баща си: "Ама тате, то и в зоопарка няма толкова маймуни на едно място... Не ги ща. Дай да прескочим до Индия да видим някоя принцеса там..." - И изведнъж замлъкнал, понеже видял Пепеляшка. Влюбил се веднага до уши, а главата му се замаяла като от двеста грама уиски менте. Веднага отишъл при нея и започнал интелектуален разговор - а ти гледала ли си "Бяла котка, черен котарак", а можеш ли да четеш, а как намираш бати Гойко в амплоато на вожд...? Все такива едни сложни неща, но Пепеляшка не се смутила, а директно го попитала какво мисли за Паулу Коелю? (У тях тоалетната била на двора, баща й не искал да дава пари за специална хартия и ползвали вестници, та момичето оттам го знаело.) Принцът останал с отворена уста - откъде тази красавица знае името на добермана му? И решил, че това е Съдбата.

Само че в този миг Пепеляшка зърнала мобилния му телефон, разбрала, че закъснява и понеже не й се яздело прасе, хукнала към къщи. Но в бързината загубила едната си маратонка.

...Принцът вехнел от любов, вечер слагал маратонката под възглавницата си, а сутрин палел мерцедеса и обикалял махалата с охраната си. Спирали пред всяка барака и карали обитателите й да мерят.

(Сега някой ще се заяде - ама нали принцът си говорел с Пепеляшка, защо просто не погледнел, а разнасял някаква маратонка? Обяснявам - така е по-фолклорно, пък и не забравяйте алергията - кой ще тръгне да се мие ей така, ако няма парти? И всички момичета изглеждали еднакви.)

Накрая обаче принцът случайно чул грухтене, което му напомнило звука от мотора на старо БМВ, влязъл и... намерил любовта си. А когато по-големият брат се разплакал от завист, Наско го успокоил и му казал, че има и принцове с друга ориентация. Важното е човек да вярва и да се надява.

Принцът и Пепеляшка се оженили и им се народили много ромчета - за радост на махалата и за яд на българите отсреща, които само за осигурителната си система мислят.

И което е по-лошо, хич не вярват в приказки.

петък, 5 юни 2015 г.

Дневниците на обикновените хора - 9

ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ СЪРБИН

Днес станах, изкъпах се и ома'ах една сръбска плескавица. После отидох на работа, понеже тука е така - ако този месец не работиш, другия няма пари за плескавица. Европа не дава помощи и безвъзмездни заеми, понеже сме малко русофили и не можем да танцуваме сиртаки.

На работа шефът вика: "Сретане, ще идеш до България да ми свършиш една работа.То тука, в службата, и с тебе и без тебе - все тая."

Питам го - каква работа? А той ми отговаря: "Ще купиш лекарства за тъщата, че е болна от рак. А в София правят едно чудно лекарство - цял свят ходи да купува от тях. Вземай колата и бягай".

Викам му: "Абе, шефе, ама то си е прост чесън бе! Да ида на село да набера, защо чак в чужбина?" Обаче той клати глава и обяснява: "Точно затова! Тъщата малко вампир пада, ако вземе да се излекува, пак ще ми пие кръвчицата. А така може да се уплаши от чесъна и да се върне на село.. Бягай, бягай".

Ами отидох. Гледам, българите пак ремонтират ония магистрали, дето ги завършиха преди две години. Значи - правят магистрала хората, карат една година по нея и после - нова. Ово е стандарт!

Купих лекарството и после отидох да видя българския пазар. Жалка работа, ви казвам! Всичко дребно, дребно... А у нас, след като американците хвърлиха бомбите с урана - ела да видиш. Доматите са като тикви, корнишоните - като тиквички... А кучето ми Марко, дето ходи да души където са падали бомбите, стана сто кила и се катери по дърветата да лови щъркели. Всички комшии му викат Крали Марко.

На връщане карам си по пътя и току от един храст изскача полицай. Скрил се значи като американски стелт. Да, ама ние навремето един свалихме, понеже не знаехме, че бил невидим. Викам му: "Абе, брато, що седиш цял ден в храстите, да не би коремът ти нещо..?" А той ми отговаря: "А, нищо ми няма, само коленете малко ме болят от толкова клечане..." Е, дадох му малко пари да си купи клековица - братя сме все пак, нищо че навремето бяха с американците. Нека сега да ги болят коленете и да ядат дребни домати.

После още един ме спря, ама като ми видя документите, извади телефона и вика на някого: "Шефке, Сретан е дошъл, бързо кажи на премиера да се крие!"

И след това две полицейски коли ме водиха чак до границата, ама караха малко надалече, понеже чесънът на лекарството много миришеше.

Та така си живеем, но нещо ме тревожи - на шефа тъща му се разболя, като почна да яде от едрите домати. Та не зная - да бягам ли в Българско, или да изчакам още малко...?

ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ТУРЧИН

Днес станах навреме за първата молитва; пожелах си здраве, успех в бизнеса и "Галатасарай" да бие довечера. Изглежда, аллах ме чу, понеже накрая промърмори: "Абе, казах ви аз да купите Бербатов и да сте рахат, ама вие все на мен разчитате..."

Качих се на колата и отидох на работа. Понеже съм малко началник, овиках подчинените си и после седнах да пия едно кафе - кеф. Даже не кеф, ами направо пашалък. Маратонките ни "Майки" се харчат като топъл хляб, ако не бяха китайските конкуренти с техния "Абибас" - да сме завладели пазара досега - но и така бива.

Всъщност родът ми е от България. Нашите се изселили навремето от там, понеже започнали едни лоши работи. Само че като пораснах, тати беше посъбрал малко пари и ме прати да уча в историческата ни родина. Арканите ми, дето са родени тук, отидоха в САЩ и Германия, а аз - в София. Те се научиха да правят бизнес, аз - да правя пари. Те имат качество и престиж, аз - печалба. Абе, стара лисица е тати, знае къде да ме прати.

На обяд излизам да хапна един кебап и гледам - полицаите ми пишат глоба за неправилно паркиране. Оформиха я, подписах се, а после те се заеха със следващата кола - а тя на кмета. На него автоматично му дадоха максималния размер - кмет е, всички го гледат. В връзка с това се сетих за моето следване в България и как бях попитал местните си колеги - а при тях как е? "При нас, ако кметът паркира на непозволено място, просто махат забранителния знак - обясниха те - журналисти, "Фейсбук", ще вземе някой да снима..." Абе, не сме дорасли в Турция за европейските мурафети, усещам го аз. Затова не ни приемат в ЕС.

А може и да не е само затова - като гледам, нашите политици едни такива... Мижави. Комшиите по-окумуш - избрали си все едни бабаити да ги управляват - да ти е кеф, като се съберат главите на ЕС, да посочиш екрана на телевизора и да викнеш - ей го нашия, як е като катър и цяла Европа прави на маймуни! А ние...

Но пък ЕС стана малко като хотел, който предлага на всеки социално слаб "ол инклузив". То лошо няма, гладни са хората, но ако непрекъснато просто даваш, "гладните" ще стават все повече и никаква ограда няма да ги спре. А аз на такъв хотел ортак не искам да ставам.

Това го научих после, не в България.

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/