Дневниците на обикновените хора - 9

ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ СЪРБИН

Днес станах, изкъпах се и ома'ах една сръбска плескавица. После отидох на работа, понеже тука е така - ако този месец не работиш, другия няма пари за плескавица. Европа не дава помощи и безвъзмездни заеми, понеже сме малко русофили и не можем да танцуваме сиртаки.

На работа шефът вика: "Сретане, ще идеш до България да ми свършиш една работа.То тука, в службата, и с тебе и без тебе - все тая."

Питам го - каква работа? А той ми отговаря: "Ще купиш лекарства за тъщата, че е болна от рак. А в София правят едно чудно лекарство - цял свят ходи да купува от тях. Вземай колата и бягай".

Викам му: "Абе, шефе, ама то си е прост чесън бе! Да ида на село да набера, защо чак в чужбина?" Обаче той клати глава и обяснява: "Точно затова! Тъщата малко вампир пада, ако вземе да се излекува, пак ще ми пие кръвчицата. А така може да се уплаши от чесъна и да се върне на село.. Бягай, бягай".

Ами отидох. Гледам, българите пак ремонтират ония магистрали, дето ги завършиха преди две години. Значи - правят магистрала хората, карат една година по нея и после - нова. Ово е стандарт!

Купих лекарството и после отидох да видя българския пазар. Жалка работа, ви казвам! Всичко дребно, дребно... А у нас, след като американците хвърлиха бомбите с урана - ела да видиш. Доматите са като тикви, корнишоните - като тиквички... А кучето ми Марко, дето ходи да души където са падали бомбите, стана сто кила и се катери по дърветата да лови щъркели. Всички комшии му викат Крали Марко.

На връщане карам си по пътя и току от един храст изскача полицай. Скрил се значи като американски стелт. Да, ама ние навремето един свалихме, понеже не знаехме, че бил невидим. Викам му: "Абе, брато, що седиш цял ден в храстите, да не би коремът ти нещо..?" А той ми отговаря: "А, нищо ми няма, само коленете малко ме болят от толкова клечане..." Е, дадох му малко пари да си купи клековица - братя сме все пак, нищо че навремето бяха с американците. Нека сега да ги болят коленете и да ядат дребни домати.

После още един ме спря, ама като ми видя документите, извади телефона и вика на някого: "Шефке, Сретан е дошъл, бързо кажи на премиера да се крие!"

И след това две полицейски коли ме водиха чак до границата, ама караха малко надалече, понеже чесънът на лекарството много миришеше.

Та така си живеем, но нещо ме тревожи - на шефа тъща му се разболя, като почна да яде от едрите домати. Та не зная - да бягам ли в Българско, или да изчакам още малко...?

ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ТУРЧИН

Днес станах навреме за първата молитва; пожелах си здраве, успех в бизнеса и "Галатасарай" да бие довечера. Изглежда, аллах ме чу, понеже накрая промърмори: "Абе, казах ви аз да купите Бербатов и да сте рахат, ама вие все на мен разчитате..."

Качих се на колата и отидох на работа. Понеже съм малко началник, овиках подчинените си и после седнах да пия едно кафе - кеф. Даже не кеф, ами направо пашалък. Маратонките ни "Майки" се харчат като топъл хляб, ако не бяха китайските конкуренти с техния "Абибас" - да сме завладели пазара досега - но и така бива.

Всъщност родът ми е от България. Нашите се изселили навремето от там, понеже започнали едни лоши работи. Само че като пораснах, тати беше посъбрал малко пари и ме прати да уча в историческата ни родина. Арканите ми, дето са родени тук, отидоха в САЩ и Германия, а аз - в София. Те се научиха да правят бизнес, аз - да правя пари. Те имат качество и престиж, аз - печалба. Абе, стара лисица е тати, знае къде да ме прати.

На обяд излизам да хапна един кебап и гледам - полицаите ми пишат глоба за неправилно паркиране. Оформиха я, подписах се, а после те се заеха със следващата кола - а тя на кмета. На него автоматично му дадоха максималния размер - кмет е, всички го гледат. В връзка с това се сетих за моето следване в България и как бях попитал местните си колеги - а при тях как е? "При нас, ако кметът паркира на непозволено място, просто махат забранителния знак - обясниха те - журналисти, "Фейсбук", ще вземе някой да снима..." Абе, не сме дорасли в Турция за европейските мурафети, усещам го аз. Затова не ни приемат в ЕС.

А може и да не е само затова - като гледам, нашите политици едни такива... Мижави. Комшиите по-окумуш - избрали си все едни бабаити да ги управляват - да ти е кеф, като се съберат главите на ЕС, да посочиш екрана на телевизора и да викнеш - ей го нашия, як е като катър и цяла Европа прави на маймуни! А ние...

Но пък ЕС стана малко като хотел, който предлага на всеки социално слаб "ол инклузив". То лошо няма, гладни са хората, но ако непрекъснато просто даваш, "гладните" ще стават все повече и никаква ограда няма да ги спре. А аз на такъв хотел ортак не искам да ставам.

Това го научих после, не в България.