Тричане му е майката

- Уважаеми господин премиер, преди всичко искам да ви благодаря, че приехте да се срещнете с нас. Балканската секция на нашата организация - Хелзинки Кириз, ни сигнализира за сериозни нарушения и ние... Всъщност ще попитам направо - вярно ли е, че в България още се практикува тричане?

- Ами то аз пръв предложих да се криминализира, понеже вашите хора много настояваха, обаче - ако трябва да сме честни - това е стара народна традиция и ако не беше навикът ни да се навеждаме пред Европа... Прави се за здраве и добра година за цялото село.

- Но не е ли твърде стресиращо за тричания?

- Не е, ние преди да започнем, му даваме една купичка "Педигрипал", накиснат в шотландско уиски. Успокоява, да ви кажа. Освен това този обичай го има не само в България - той се практикува и в някои части на Гърция, и в Румъния...

- Да, господин премиер, но там тричат КУЧЕТА?

- Е, да - и ние така започнахме. Обаче хайванчетата бързо осъзнаха какво става, спряха само да лаят и се хванаха сериозно за работа - да пазят дворове, стада и каквото друго там им е поверено. А ние се замислихме и си викаме - брей, най-после нещо да проработи! И после се замислихме - кой друг по цял ден само лае, нищо не върши и само се бори да докопа кокала? И така почнахме да тричаме политици.

- И смятате, че това е хуманно?

- Абе не знам, но доста от тях се кротнаха. Е, някои успяха да избягат в чужбина - уж приятелство с разни народи и други такива, но като се върнаха, и тях тричахме. Много помогна, сега са едни тихи и работливи - не може да ги познаеш. Пък и никой не е пострадал - ако някой ви изглежда малко тъп, не е от тричането, той вероятно и преди това си е бил такъв.
Ето, аз дадох пример и ме тричаха пръв. И какво - да ви се виждам по-глупав?

- Не, господин премиер, абсолютно същият сте си.

- Виждате ли? А две въжета скъсахме, докато успеем, понеже съм много як. Но сега се чувствам далеч по-уравновесен и спокоен. Оптимизъм му е майката и позитивно да гледаме напред. То затова тричахме и министрите... все едни нервни такива - средства нямало в бюджета, престъпността била висока, самолетите не можели да летят... Изтричах ги веднъж, успокоиха се и вече на никого за нищо не му пука. Само Москов още е малко нервен, но той се отърва от процедурата - нали има връзки в сектора, извади си медицинско, че му е противопоказно да го въртят. Но и него ще го докопам някой ден, помнете ми думата!

- А когато свършиха политиците?

- Политиците у нас никога не свършват. Когато депутатите и министрите си минаха реда, почнахме кметовете. Те обаче се скрили - с дрон не може да ги намериш. Обаче някои ги хванахме и после цял месец ги премятахме във вестниците - това се нарича медийно тричане, много здрав се става от него. Пожелавам го на всичките ни опоненти.

- И после?

- Ами сега планираме да тричаме хората от съдебната система, понеже не искат да лаят по когото трябва, пък и много кокали оглозгаха и се понагушиха. Та да ги поразтърсим малко, за обществено здраве. Ето Цацаров от два месеца си е взел куче и се упражнява.

После болниците ще тричаме, ВУЗ-овете, радиото - на всяка цена, понеже не пускат "Нашата полиция ни пази", а за митниците да не говорим. Там какво квичене и вой ще има - чак не ми се мисли. Но за здравето на бюджета ще прежалим някои не толкова породисти екземпляри. Даже в списъка си имаме и доста НПО-та - понеже те правят всичко за наше добро, да им върнем жеста, така да се каже.

- Но, господин Борисов, не е ли малко жестоко? И не е ли опасно?

- Не - практиката показва, че досега никой не е пострадал сериозно от тричане. Само лека уплаха, а после се отръскват и пак се връщат на местата си. Само че вече знаят кога да лаят и пред кого да въртят опашка... Абе какво да ви кажа - у нас другояче не става. Всеки, като си събуе цървулите и влезе в политиката, почва да се мисли за някакво висше същество, изпратено от бога да управлява раята (не намеквам за колегите от ДПС, всички са такива). Гледа през прозореца на мерцедеса и по цял ден мисли какво да открадне. А едно тричане го връща на земята - поне за известно време.

- Добре, господин премиер, благодарим ви за отделеното време. Естествено, ние ще се срещнем с хората, ще проверим... Искате ли да добавите нещо в края?

- Абе имам аз една мечта... Говорим си често така с колегите - да има как да дойдат тук всички бюрократи от Брюксел, дето живеят като царе с нашите вноски и само се чудят как да ни усложнят живота, да ги изтричаме и тях веднъж. Хем ще се освежат, хем може би накрая ще престанат да следят криви ли са краставиците и депресирали ли се кокошките... Но вие това не им го казвайте - избори идат и трябва да си държа на имиджа.

Пък някой ден, ако е рекъл Господ и има добра воля у европейските народи...