Дневниците на обикновените хора - 6

ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ХОЛАНДЕЦ

Днес станах малко по-рано, слязох в кухнята и си приготвих закуска - хляб, масло и шоколадови пръчици. После сложих кафето и изведнъж усетих едва доловима миризма на дим. Изкачих се бързо обратно по стълбите и нахлух в стаята на сина ми Йохан.

Заварих го на балкона да пуши цигари С ТЮТЮН, а е само на петнадесет! Искаше ми се да му завъртя един шамар, но у нас не е прието - можело да му се увреди какво беше там - неукрепналата детска психика или акъл, не помня точно. Но знам със сигурност, че после идва полицията и аз отивам на едно добре укрепено място... Затова просто изхвърлих цигарите му, а когато момчето се разплака, му дадох от моята марихуана. Отначало той не искаше - щели да научат приятелите му и да му викат "женчо", но после запали и се успокои. Аз също, понеже според нашите лекари марихуаната е напълно безвредна, за разлика от тютюна.

После си поговорихме като мъже - обясних му, че не бива да пуши, понеже това ще му попречи на футбола. Йохан ме слушаше внимателно, а после изведнъж се сети, че закъснявал за училище. "Какво училище бе - разсмях се аз, - да си чул през последните двадесет години да сме продали някой учен? Не, нали? Но виж, футболисти..." Но понеже настояваше, пуснах го да върви, като му напомних след часовете да се поупражнява още малко в биенето на дузпи.

Отидох в министерството, където работя като експерт по ликвидиране на природните бедствия, и там заварих да ме чака българска делегация. Имали проблем хората - много им се късали стените на язовирите - и изведнъж някой от тях прочел за нашето момче Петер, което с пръстчето си запушило дигата и спасило страната. Всички подскочили от радост, че най-после са намерили решение на проблемите си, метнали се на самолета и - ето ги.

"Вие само ни кажете с кой пръст се прави - примоли ми се ръководителят на делегацията. - С този ли?"

Въздъхнах. Не, отговарям им - този пръст става само да го показвате на вашите управляващи - и то желателно по време на избори.

Хората оклюмаха, та се наложи да ги почерпя с малко марихуана - да се ободрят. После ги посъветвах да играят повече футбол и се разделихме като приятели.

Така де - да сте чули България да е продала някой учен? Но виж, футболисти...

ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ СЕВЕРНОКОРЕЕЦ

Днес се събудих навреме и отпочинал; онези псета, дето виеха по цяла нощ, ги няма вече. Някои смятат, че това е благодарение на грижите на нашата Партия за хората, но аз знам истината - комшията от другия вход скоро ще жени дъщеря си и отсега мисли за банкета след сватбата.

Не закусих, понеже няма какво. Вместо това известно време се себеосъзнавах и креативирах, както пише в най-великата теория на света - чучхе. Намигнах на портрета на Ким Ир Сен на стената и тъкмо да тръгна за работа, когато усетих мирис на цигарен дим. Бързо се втурнах към задната тераса и заварих сина ми да пуши АМЕРИКАНСКИ цигари. Завъртях му бързо два шамара, докато му обяснявах, че по този начин той подпомага икономиката на империалистите и това до нищо добро няма да го доведе. После му обещах да довършим разговора вечерта.

Аз работя в едно от хилядите предприятия за чайници, разположени дълбоко под земята. Няма как - у нас се пие много чай и едва насмогваме. Единствено в ширпотреба се правят някакви ракети, но както ни обясниха - против градушка. Само не знам защо ме карат да ги конструирам с десет хиляди километра обсег, но вероятно е просто превантивно.

Колегата ми ме попита дали не искам в неделя да отидем за риба. Аз му отговорих с жест на недоумение и той веднага се сети - у нас риболовът във вътрешността на страната от години е забранен. Причината е проста - отива някой да си изкопае малко червеи, задълбава повече и току се оказва в нашия офис. А тук навсякъде са разхвърляни секретни чертежи на чайници, така че... няма как. Човека го разстрелват и народът ни губи един работник. Затова е забранено и кладенци да копаеш.

След работа бързах да се прибера, понеже като централен филм по телевизията щяха да дават "Том и Джери". Знам, че е американски, но на нас ни обясниха, че Том символизирал агресивните Съединени щати, а Джери - свободолюбивия корейски дух. Дори се говори, че после нашите щели да купят и друг сериал - "Ну, погоди". Не го зная какъв е, но партийният секретар ще ни каже кой какво символизира и за кого да викаме.

Вечерта се върнах вкъщи и заварих сина си със смъкнати гащи, а коланът - до него. Очевидно осъзнаваше, че е виновен пред пролетариата и заслужава сурово наказание. Но днес аз бях щастлив - според партийния секретар напоследък американският долар поскъпва спрямо рублата по-бавно от очакваното.

Ето защо само потупах сина си по рамото и го попитах какъв иска да стане, като порасне. "Футболист" - отговори ми той. - И щял да вкара много голове на империалистите.

Замислих се - абе, опасно си е. Ще вземе да попадне в националния, ще отиде на някоя световно, ще пропусне дузпа - и ето ти ги пет години затвор. Те у нас за жълт картон дават по една година условно, та какво остава... Затова му казах - я по-добре стани военен. Докато не ни е нападнало НАТО - само ще маршируваш, ще козируваш и ще викаш "Слава на Ким!" А ако ни нападнат, пак няма дълго да се мъчиш - като ги знам тези нашите чайници колко са качествени...