петък, 24 април 2015 г.

Ачо в огледалния свят

Ачо се събуди от неясна тревога; няколко секунди по-късно си спомни, че тази сутрин е на интервю за работа и трябва да побърза.

Той се изми, изпи набързо кафето си и се облече представително - костюм и вратовръзка. Вярно, позицията беше за мотокарист, но в тези гладни времена не искаше да рискува. Реалните обяви за работа в градчето им се брояха на пръстите на двете му ръце, може би и на единия крак, но не повече. И когато вече бе готов да тръгне, Ачо се сети, че не си е взел късметлийската шпакла.

Веднъж той зидаше нещо вкъщи и точно тогава звънна телефонът му, а после го извикаха и го назначиха. После той дълго се мъчеше да си спомни на какво дължи късмета си, но освен за шпаклата в ръката си, не се сети за друго. И оттогава той винаги си я носеше във вътрешния джоб на сакото, когато отиваше на интервю.

Шпаклата беше в мазето; той я взе и на излизане погледът му попадна върху огромния гардероб в края на коридора, който стоеше там от детските му години и Ачо бе уверен, че зад него има просто стена. Сега обаче вратите на гардероба зееха отворени, а зад тях се виждаше друго помещение. Ачо се приближи внимателно, после още малко и... попадна в огледалния свят. Всичко обаче си беше същото, поне на пръв поглед. Той бързо излезе, качи се в колата си и потегли.

На близкото кръстовище двама шофьори бяха излезли от колите си и се караха:

- Ти трябва да минеш пръв - ревеше единият, - с предимство си, а и изглеждаш много интелигентен човек. Уважавам те!

- Как ли пък не - възразяваше другият. - Твоята кола е по-скъпа, а и я виж какъв ланец имаш? Хайде да не се разправяме - минавай, а аз с чисто сърце ще ти завиждам...

Ачо поклати глава и отмина. След километър от храстите изскочи катаджия и размаха палка.

"Отидоха двайсет лева", помисли си Ачо, но катаджията просто извади от джоба си кърпа и избърса предното стъкло на колата му. После козирува и му пожела приятен път. Ачо бе толкова изненадан, че отначало обърка педалите.

- Заповядайте - покани го специалистката по човешки ресурси. - Честно казано, изненадана съм, че дойдохте. В целия град ни се носи славата, че не плащаме редовно, крием осигуровки, глобяваме служителите си, че дишат...

- Да де, но при тази безработица...

- Както решите, но да знаете, че ще ви скъсаме от извънреден труд и няма да получите и стотинка за него. Но вероятно поне горивото на мотокара няма да плащате изцяло - ще делим.

В този момент в стаята влезе добре облечен мъж на средна възраст - оказа се собственикът. Той приветливо се ръкува с Ачо и обясни:

- Виж какво, момче, дай да се разберем отсега. Не обичам натегачите, които и по една цигара не смеят да изпушат в работно време, че и даже и до тоалетната не ходят. Искам да го даваш по-ларж - в края на краищата фирмата да не е на баща ти? Дето се вика, утре ще фалирам и ще останеш на улицата - и кой ще ти върне здравето? И не ми разправяй, че си бил готов да работиш за петстотин лева. Аз давам хиляда и не искам да чувам възражения по въпроса. Ясно ли е?

Ачо кимна и получи позицията. Върна се вкъщи леко замаян и легна да спи. Събуди се чак привечер и пусна телевизора. Даваха новините.

...Днес премиерът призова повече да не се гласува за неговата партия, понеже не са изпълнили нито едно от предизборните си обещания. Той дори изрази известно съмнение за компетентността на екипа си, заявявайки: "Къде ги намерих тези - и чеп за зеле не става от тях. Ама като рекли олигарсите - вземи ги, все някога ще се научат... Обаче като отида да докладвам в Кремъл, Путин пак ще ми дърпа ушите и ще вика: "Дурак, хорошо, что все таки наш" . А как ми се пие едно уиски, ама няма - водка, водка и Алла Пугачова. Ох, кога най-сетне ще ми свърши мандатът - да се отърва..."

...А сега - спортните новини. На мача "Барселона" - "Манчестер Юнайтед" българският нападател на домакините Валери Божинов вкара още през първото полувреме три гола след подавания на Меси и два пъти на Неймар. Това принуди треньорът на гостите да прекрати смелия си експеримент и да извади от игра резервния вратар, вкарвайки на негово място титуляра Николай Михайлов...

Ачо поклати замаяно глава, а после взе късметлийската си шпакла и слезе в мазето. Там застана пред отворените врати на гардероба и се замисли накъде да поеме.

От една страна, старият свят му беше добре познат, свикнал бе с него и там се чувстваше по-сигурно.

От друга, обаче...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/