четвъртък, 1 декември 2011 г.

Правото на незнание


Живял някога един владетел – и макар че според тогавашните стандарти бил към края на живота си –някъде около шестдесетте, все още управлявал уверено царството. За това важна роля играела и помощта на единствения му син, който му бил като дясна ръка и се обучавал някой ден да наследи баща си. Други деца владетелят нямал.

Но веднъж един от придворните помолил за спешна среща с владетеля на четири очи – и последният, малко учуден, приел.

Разговорът бил труден и вървял мъчително; придворният посочил неоспорими доказателства, че на сина нещо не му се чака повече и готви преврат срещу баща си. Впрочем – и убийството му.

Владетелят със задавено гърло благодарил за предупреждението и отпратил придворния, обещавайки му след като всичко това свърши, да го възнагради подобаващо. А после се замислил дълбоко.

Опитът за преврат или дори само подготовката му се наказвали еднозначно със смърт. Това знаел всеки поданик на владетеля и никой не си правел илюзии по въпроса, което било и една от причините за спокойствието в страната. Но, от друга страна – владетелят имал само един син… Дори да преодолеел бащинските си чувства и скръбта на жена си – кой после щял да го наследи? И се замислил още по-дълбоко.

И си дал сметка, че не е вечен. Че утре може и да не се събуди. Че май му е време да се готви за почивка. И наредил да повикат сина му, приел го насаме и го попитал кога почват с преврата? И докато синът лазел по земята и молел за милост, баща му изведнъж се навел, помогнал му да се изправи и после двамата започнали да чертаят план за предаване на властта, след като бъде решен един малък проблем.

Сетихте се, нали? Опит за преврат, който се наказва със смърт. Обаче излиза, че не за всички - ако инициаторът е синът да владетеля – няма проблем. Ами ако и неговият син след време също не поиска да чака?

И владетелят издал единствената възможна в случая заповед – всички, които знаели за подготовката за преврата (с изключение на сина, естествено) – да бъдат незабавно екзекутирани. По ирония на съдбата се случило така, че първата жертва се оказал именно оня придворен, който предупредил владетеля….

С тази измислена от мен притча се опитах да илюстрирам едно важен елемент от „висшия пилотаж” на мениджмънта – понятието „отнемане правото на незнание”. Това е нещо, на което аматьорът ръководител се радва, а професионалистът – наказва жестоко, включително и с уволнение. Защо обаче?

Понеже началникът ви има право да не знае нещо. Не да е некомпетентен, а да не е информиран за нечие нарушение, дори и системно. Отнемайки му правото на незнание, вие все едно го принуждавате да действа незабавно – понеже и той има своите началници. Но нещата в живота никога не са толкова прости, колкото изглеждат на пръв поглед.

„Оперативния мениджър взема комисионни от доставчиците” – заявява специалистът по маркетинг и очаква да бъде потупан по рамото. Само че това често не се случва.
Може управителят да подозира, че онзи взема комисионни – но да иска да се убеди напълно. Може да е решил вече да го смени, но да не е готов със заместник, така че фирмата да не претърпи загуби. Може да смята, че тези комисионни реално не ощетяват компанията и тя и без тях би работила със същия доставчик. Може много неща, но вие нямате право да създавате ситуация, в която управителят да е длъжен да действа незабавно (а трябва, понеже ако собственикът разбере, че се е забавил...). Но не е редно и да си мълчите – дори и да не завиждате на колегата (както вероятно е в случая), етичността към работодателя не го допуска.

И тук е изкуството – трябва да намерите начин информацията ви да прозвучи като намек, ако е необходимо – повтарян периодично под различна форма все по-недвусмислено. Но - никога директна информация.

„Иван си купува вече трета нова кола, вероятно е много взискателен към вътрешния дизайн” – това е примерната формулировка в случая. Ако управителят не е пълен кретен, ще разбере намека. Ако е – след третия път се откажете в името на кариерното си здраве. Кой знае, може и да делят.

Уважавайте правото на незнание на началника си и ще се радвате на дълго кариерно здраве.

Успех!

28 коментара:

  1. Ооо, Тимуре, СУПЕР е този материал!! :)

    Хората на позиции - независимо фирмени, политически или някакви други - много често се правят на цапнати и наивни. Точно защото според тях ситуацията е всъщност изгодна (дали е етична е друг въпрос), или пък по-малкото зло.

    На мен ми се е случвало мои танцьори да ми казват, "еди-кой си го няма щото гледа новия филм по телевизията". Кофти, нали?

    Обаче този някой като ми е важен, не ми изнася да взимам мерки срещу него/нея. Още повече че това "нарушение" изобщо не е фатално. Проблемът е просто в съобщението, което това поведение изпраща към останалите в групата.

    Затова за различните хора преценявам докъде да "разследвам" ситуацията :)

    (Разбира се, и обратното може - когато някой не те кефи можеш да го следиш и постоянно да го хващаш и да му стъжниш живота)

    А когато без да искам получа кофти инфо, се измъквам със "Ще проверя" или "Хм, аз друго чух, но ще проверя" и после оставям да се забрави.

    При нас с танците обаче не са толкова фатални нещата, както в една фирма... или в едно царство :)

    Още веднъж - супер история, браво!

    ОтговорИзтриване
  2. Ако съм имал такава информация, или съм я поднасял във вид на намек, или съм я казвал само на мениджъра на 4 очи, с обещанието, че това ще остане само между нас. Така, той не е бил задължен да направи нещо и ако реши ще изчака подходящия момент.

    ОтговорИзтриване
  3. Супер, ей сега ще я прочета, от 2 дни си я чакам :)

    ОтговорИзтриване
  4. може би най-поучителния и полезен за мен от всички по темата които си пускал

    ОтговорИзтриване
  5. 1. Статията е жестока ! Благодаря ти Тимуре =)

    Ако говорим за колектив и фирмени правила - навсякъде ситуацията е различна. Има фамилни фирми, в които работи половината рода и цялото домочадие. Там проблемът с "информирането", че някой кривва от правия път, е много деликатен. На практика фамилният бизнес поставя мениджъра в ситуация, в която кривналия кадър е несменяем или почти несменяем.

    Смятам, че най-добрия подход е разговор на 4 очи, но въпреки всичко е редно вестоносецът да е много внимателен.

    Ако е благоразумен, но трудно зацепва от намеци, проблемът с внимателността се задълбочава. Наблюдавах 1-2 случая в които намекът се подмина и не се разбра, но после нещата излязоха наяве и дъ биг бос беше много неприятно изненадан. Тогава всички заподозряни в знание и намекване едва ли не си го отнесоха (ако така мога да се изразя) и бяха набедени, че не са направили изявление в прав текст. В този конкретен случай друго освен анонимно писмо до шефа, изпратено от непозната поща и през прокси ..... де да знам :)))))

    ОтговорИзтриване
  6. Най-накрая да се доредя до свободно време и аз да си прочета насъбралото се в блога. Както винаги- приятно написано и полезно четиво. Пак благодаря за което. =)

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря за ласкателните оценки.
    Бих желал да добавя нещо към статията - тя е писана за блога на "Джобтайгър" и с предварително зададен примерен обем, който не е желателно да превишавам.

    Та - по-общо казано, никой няма право да дава непоискана информация, ако тя е извън сферата на преките му служебни задължения. Много хора провалят кариерите си по този глупав начин, желаейки да бъдат забелязани, а всъщност създавайки си имидж на досадници в очите на ръководителя.
    Аз например, като оперативен мениджър, мога да обсъждам с управителя само проблеми именно за оперативния мениджмънт - да речем, подобряване организацията на доставките или повишаване производителността на труда. Да давам идеи обаче относно маркетинговата стратегия на фирмата (освен ако не съм бил изрично насърчен да го правя) не е желателно по ред причини. Дали съм компетентен или не няма никакво значение в случая - важното е дали управителят (който е и собственик) ме е признал пред себе си за компетентен. Ако не е, само губя времето и на двамата ни. А ако ме е признал, но не съм бил насърчен? Значи има причина за това. Например, че управителят не иска да се меси в работата на специалиста по маркетинг, понеже е доволен от резултатите му. Или пък смята, че намесата би накарала оня да се чувства "воден за ръката" и да се демотивира. А може и (колегата от маркетинга) да реши, че искам да му се меся в работата и това да му е неприятно. Не е моя работа да знам причината, но ако не съм бил насърчен да се обаждам - мълча си. Това спестява много нерви и ненужни врагове около теб.

    ...Е, в действителност аз съм насърчен, но сега не разглеждаме частни случаи, а общите принципи на управление на собствената кариера.

    Ако слезем по-надолу в йерархията - помислете се какво ще стане, ако всеки работник почне да учи началник-цеха как да си върши работата или дори само да му дава идеи? Ще настъпи лудница. Стотина души, всеки от които те съветва нещо или ти дава непоискана информация? Главата на н-к цеха ще се задръсти от спама.

    А ако н-к цехът прати информаторите на точно определено място, но вместо да идат на таковато си те дойдат при мен? Всеки ми посочва дребна нередност, за която има идея как да бъде решена и аз трябва да проверявам всичко, да решавам кой крив, кой прав... А моята работа? И обърнете внимание - визирам неща, несвързани с преките задължения, тоест всеки работник дава идеи/информация, касаещи другите, но не и него самия. А как да отделиш истината от чистата интрига?
    И поредният досадник си тръгва с ясното убеждение, че никой не го е еня за мнението му, което в случая е точно така. Понеже у нас всеки шофьор на такси може да ти обясни как трябва да се управлява държавата или поне външната й политика, но си мисли, че Индира Ганди е дъщеря на Махатма Ганди. Нещо хич не ми се връзва..:)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А нещата не се ли решават лесно чрез ясна и открита политика, ако някой забелязва нередност на кого, как и кога трябва да сигнализира?

      Изтриване
  8. Много хубаво казано, продължавайте така, поздрави

    ОтговорИзтриване
  9. ", или съм я казвал само на мениджъра на 4 очи, с обещанието, че това ще остане само между нас. Така, той не е бил задължен да направи нещо и ако реши ще изчака подходящия момент. "

    Бат Тони, ами нали затова става въпрос в статията, че дори на 4 очи, ти вече ставаш потенциална жертва, защото е твърде вероятно шефа и той да е в играта , човекът, който създава проблеми да е близък на шефа, шефа да те набеди, защо толкова късно му казваш, а трябвало по рано и вина е в теб. А също и шефа се поставя в уязвима ситуация пред неговите шефове, ако има такава и нищо чудно сега или след време при конфликт направо да се заобиколи шефа и да се каже на неговите шефове.
    И евентуално има някакъв малък процент шефа да оцени правилно тази информация. Просто рискът от евентуални негативи не си струва. А не бива да се забравя, че във България където има и малка вероятност за кражба или някаква друга поразия се използва от подчинените и мениджъра е длъжен да го има предвид това и да така да организира работата, че да се ограничават щетите.

    За мен извода е, че обикновено в подобни случаи е "Няма нищо по грешно, от това да се постъпи правилно".

    ОтговорИзтриване
  10. Анонимен,
    "Няма нищо по грешно, от това да се постъпи правилно"
    За голямо съжаление имаш право. От едната страна на кантара стои правилната постъпка, която се свежда до това да информираш за съществена нередност (например касиерката краде суми от касата, после уж поръчва канцеларски материали, но реално моли колегите, за всички видове щуротии, които могат да минат като фирмен разход, да взимат фактури на фирмата, с което покриова откраднатото- разбира се това е примерна и съвсем хипотетична ситуация).

    От другата страна на катара стои съмнението на адреста "това не е ли поредната интрига и не е ли ненужен спам".
    В този случай (който дадох за пример) е важно да се прецени дали и до колко тряба шефа да е на ясно. Лично аз за служител който краде, предпочитам да съм на ясно, без значение дали сумата е 5 стотинки или по-голяма. Но не всеки е на този акъл. Друг шеф може да реши, че работата на касиерката е много важна и че на този етап нее момента да сменя персонал. Вместо това просто да не й повиши заплатата.

    Предполагам, че 2 еднакви ситуации няма. Лично аз предпочитам да съм на ясно от една страна, от друга, когато тръгна да се информирам то е за толкова много злободневни , условно да ги наречем неща, че направо започвам да се чувствам като в детска градина. Разбира се това не е непрекъснато, но във всеки колектив има пикови моменти, в които напрежението ескалира, виждат се нацупени физиономии и накривени шапки, някои се сърдят други се отсърдват и след това всичко си влиза в нормата.

    ОтговорИзтриване
  11. Хм, тук баснята май не е съвсем удачен пример, тъй като "правото на незнание" на владетеля е щяло да му струва живота ...
    Иначе, както обикновено, много проницателно и полезно четиво.

    ОтговорИзтриване
  12. Тимуре,

    Вместо да издаваш сборник с всичките си разкази, пусни само тези от кариерното оцеляване :)

    ОтговорИзтриване
  13. Таня: мислех, че е очевидно - притчата е предназначена не за "владетелите" (управителите), а за "придворните" (наемните служители като повечето от нас). Ако придворният си беше премълчал, владетелят щяха да го убият, но той самият щеше да си остане жив. Ти на негово място би ли ценила чуждия живот повече от своя собствен?
    Впрочем, убеден съм, че ако придворният можеше да предвиди развитието на нещата, щеше да остане безмълвен.
    (Както многократно съм споменавал, този раздел пропагандира своего рода "егоистичен мениджмънт", т.е. как да е най-добре за самите вас, а ако може - и за фирмата. То затова и е наречен "Наръчник по кариерно ОЦЕЛЯВАНЕ, а не по корпоративна отговорност например. Няма как и вълкът да е сит, и а агнето да остане цяло.)

    ОтговорИзтриване
  14. Рая: Мераклии да учат хората на мениджмънт у нас под път и над път, добрите сатирици (към които нескромно се причислявам) са малко. Не съм тръгнал да издавам каквото и да било, а в блога се стремя да поддържам баланс.

    ОтговорИзтриване
  15. Тимуре, преди време нещо беше споменал евентуално за издаване на сборник, затова го казах. А блога си го водиш много добре и с хубав баланс :)

    @Мучакова - с това за 5-те стотинки искаш да кажеш, че въпросът е принципен. Не знам обаче дали логиката ти е вярна. В смисъл, човек който има възможност да открадне, но краде само 5 ст... не знам дали това категорично означава, че в бъдеще ще посегне на по-голяма сума или просто ще си щипва по малко отвреме-навреме, хем да не го гризе много съвестта.

    ОтговорИзтриване
  16. Рая, имах предвид точно, че въпросът е принципен. А ако тръгнем да задълбаваме за 5-те стотинки... не говорим веднъж да смотаеш едни или някакви си там 5 стотинки , а регулярно и редовно да се обогатяваш с по 5, като в този случай количествените натрупвания водят до качествени изменения на усвояване в особено големи размери :-Р

    Шегувам се :) Просто имах предвид, че въпросът е принципен, но визирах и устойчиво поведение, а не еднократен случай. Сега като се препрочетох, освен правописните грешки (за които се извинявам), си открих и този пропуск :)

    Поздрави :)

    ОтговорИзтриване
  17. Много поучителна статия наистина...Голямо благодаря на автора. Следя всички статии и мога да кажа, че до голяма степен споделям философията на Тимур, с някои малки изключения..Точно същият случай имах преди няколко месеца. Служител от нашата компания,но от друг отдел, беше заловен в опит за кражба от склада на наш клиент. Посещението му не е било служебно, а с лична цел. Сигналът ми беше подаден от мой служител, който работи с клиента. Ако бях замълчал, случаят просто щеше да мине и замине. Заловеният не ми беше от най-симпатичните и реших, че трябва да си понесе последствията, дори и само затова, че излага компанията по такъв начин. Прецених обаче, че ако отида директно при генералния директор (който е пряк шеф и на мен, и на крадеца) няма да ми повярва, защото въпросният му е любимец, и просто ще реши, че го клеветя. Можеше дори аз да загазя.
    Затова уредих моя служител, който подаде информацията, да убеди клиента да изпрати официално факс за случая, адресиран до мен (за да види клиента колко сме загрижени за него, дори и без пряка връзка с работата ни) Та като получих факса, вече имах пълното основание да отида при шефа и загрижен да му споделя - ето виж какви проблеми с клиента ни е докарал тоя хубавец, какво да правим сега -

    ОтговорИзтриване
  18. "Заловеният не ми беше от най-симпатичните и реших, че трябва да си понесе последствията, "

    Това изречение според мен е концепцията на целият Ви пост. А какво става, ако служителят Ви беше от симпатичните? И другото което ми хрумва е, след като освен Вас и 'крадецът' има и трето лице, което е на ясно със случая, как ще спрете клюките в екипа и как се справятяте с обвиненията в двоен стандарт спрямо подчинените, което непосредствено води до интригантщина в екипа и до създаване на климат за раболепие и подмазвачество (все неща, които не ми харесват и лично аз не толерирам :) )? Не се отяждам, нито ми е цел да поставям под въпрос уменията и методите Ви. Просто в съвсем различна ситуация и в съвсем различен контекст ми се налага да се справям със същия проблем, който може да се синтезира кратко в следната концепция "Ако аз направя...., ще ме уволнят/ще ми отрежат бонуса или ..., а ако Петканчо го направи , нищо няма да му кажат или в най-лошия случай ще му отрежат бонуса". Нещо в този стил. Т.е. стига се до момент в който определени служители могат да допускат гафове и това им се прощава (почти) безнаказано поради обективни причини, които не искам да коментирам, но други за същото нещо могат и да изхвърчат. А причината да се процедира така на моменти, уверявам, е много съществена и няма нищо общо с персоналните симпатии към конкретното лице.

    ОтговорИзтриване
  19. Марина, благодаря за поста. Не мисля, че се заяждаш, просто философията ти е различна. Отговарям ти подред:
    1.Ако крадецът ми беше по-симпатичен, първо бих говорил с него, съвсем неофициално и приятелски, за да чуя версията му. Едва след това бих взел решение как да процедирам по-нататък.
    2.Учуден съм, че виждаш в поведението ми двойни стандарти и стимулиране на клюки. Напомням ти, че става въпрос за проблем извън сферата на служебните отговорности и на трите лица - аз, крадеца и служителят ми. Клиентът нямаше намерение да повдига официално въпроса пред нас, защото беше наясно, че крадецът е действал като частно лице,посетило обекта му, а не като длъжностно лице, представляващо нашата компания пред него. Тоест, чисто формално, служителят ми не беше длъжен да ми дава тази информация. А след като ми я е дал, аз имах две възможности. Първият, да му кажа, че това си е проблем между две лица, който не ни касае като компания по никакъв начин. Втория е да "видя" проблем, уронващ престижа на компанията пред клиента и да направя това, което направих. И в двата случая не виждам нито едно основание за клюки и интриги,защото позицията ми е изцяло принципна. Просто в единия случай избираш да се фиксираш върху определен детайл, на който придаваш значение, докато в другия случай просто не го правиш.
    Обвинението ти за двойни стандарти пък е напълно безпочвено, защото това означава, че при друга идентична ситуация бих действал коренно различно. Само че друга идентична ситуация просто не е имало никога. Все пак нашите служители не ги хващат всеки ден да крадат...

    ОтговорИзтриване
  20. ...и за да стане още по-ясна методиката, ще обясня точно как убедих служителят да "издейства" факс от клиента. Когато той сподели тази информация, аз отговорих: да имаме проблем, защото крадецът, освен че краде, което пряко не засяга компанията ни, е имал и глупостта да заяви, че е наш служител (вероятно разчитайки на снизхождение.)Така ни злепоставя и уронва имиджа ни. И ние трябва да реагираме. Обаче виждаш ли, аз не мога да действам само въз основа на устен сигнал, който ти ми даваш. За да имам основание да действам в защита на интереса на компанията, което очевидно се налага в случая, има нужда от официална информация,която да дойде от засегнатата страна - нашият клиент. Затова ти трябва да му обясниш колко сме разтревожени от случилото се, ще вземем мерки, но е нужно да ни информира официално и т.н.

    Както виждаш Марина, аргументацията ми е съвсем принципна и няма никакви основания за напрежение.

    Между другото, категорично не допускам атмосфера на интриги и смея да твърдя, че в моя екип такава няма. Просто дори и да проявя лично отношение към някого, знам как да го направя така, че да не личи. Точно на такива трикове ни учи и Тимур. Неговият опит е безспорно много по-богат от моя, така че за мен специално е много интересно това, което той пише.

    ОтговорИзтриване
  21. Едно възражение към автора: не е вярно, че е нередно/неетично да съобщиш на шефа си нещо, което ще му създаде необходимост да решава веднага. Съгласен съм, че може да е лоша идея заради последствията, но всеки има право на това. Също така няма принципна разлика между директното и индиректното заявяване на нещо (и в двата случая целта е една и съща - някой да разбере нещо). Следователно няма основание намекването да бъде смятано за морално по-правилно.

    ОтговорИзтриване
  22. Мисля, че не сте сте разбрали - не казвам, че е неетично от гледна точка на общочовешкия морал или възприетата корпоративна култура, а че действате с принуждение към човек, от когото силно зависите. И именно това е принципната разлика между намека и заявяването - да разбере, но да може да се престори, че не е разбрал.
    Вижте, нещата могат да се разглеждат от различни позиции. Тук аз го правя от изричната позиция "ваш личен интерес". Ако вие смятате, че защитаването на интересите на фирмата оправдава накрая да бъдете уволнени под благовиден предлог или принуден сам да напуснете...е, какво пък, въпрос на личен избор. Но тогава мога само да ви посъветвам две неща:
    1. Не четете другите статии от този раздел, те не проповядват морал, а дават рецепта за успех.
    2. Не се сърдете на никого за неуспехите в професионалния си живот. Там място за идеалисти няма.
    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  23. Много благодаря за притчата. Наведе ме на разсъждения до каква степен човек има право да се намесва в хода на събитията и съответната намеса до какви резултати би довела.
    Първо - въпросът за подбудите.
    Като изключим предупрежденията между наистина близки хора - семейство,приятели,да не забравяме съратниците, то подносяне на подобна информация от страна на подчинен субект или човек, който не спада в кръга на приятелите винаги ще се възприема като опит за манипулация. Тоест за владетеля, ако не му станат ясни веднага мотивите, въпросния придворен ще попадне в графата на хората, които искат да извлекат явна изгода или в другия случай - в графата на глупаците, ако не съзре подбудите му.

    Втори въпрос - действие или бездействие.
    Ако сме в графа "глупак", тоест наистина предоставяме информацията без користни цели, а и сме в подчинено положение (не сме любимци, не сме приятели, не сме роднини,не сме съратници) ние може би обиждаме владетеля, поради факта, че му посочваме пропуск (не е забелязал подготовката за преврата), а това както знаем се наказва жестоко. Така, че ако ще сме глупаци - по-добре да спазваме неутралитет. Или както е казал дзен-учителя
    "Този каменен Буда си е заслужил
    всички курешки, полепнали по него..."
    Или съобщаваме на някои с авторитет пред владетеля и пред който ние имаме авторитет и той поднася информацията. Тогава може би оцеляваме, авторитетът печели още авторитет.

    Въпрос три - имаме информация, имаме желание да оцелеем,имаме и мотив
    Така вариант 1 - поднасяме информацията меко, както съветва Тимур
    "Добрият стрелец не удря в центъра на мишената." и оставяме вълничките от удара да си свършат работата.
    Или вариант 2 - отиваме при сина, намекваме му, че знаем как стоят нещата и искаме подходяща позиция след преврата, срещу мълчание.
    Или друг вариант, защото не е хубаво ръцете да се цапат с роднинска кръв, предлагаме на сина, да получи трона без да убива баща си, срещу добър пост в новото управление, обясняваме подходящо на бащата, че е време да се оттегли доброволно и жив, като даде възможност на сина си под негов надзор да понатрупа опит, за всеки случай държим под прозореца един оседлан кон и може би всички ще са щастливи и живи след тази ситуация.
    Като се замисля, май всичко е въпрос на мотив, подбуди и правилна реализация.

    ОтговорИзтриване
  24. Има поучителни неща за този владетел, благодаря за разказът.

    ОтговорИзтриване
  25. Наблюдавах случай, в който висшият мениджър бе информиран за груба грешка от страна на своя заместник, на когото се опираше в работата. Тя се позасмяла и не реагирала. От потърпевшия тръгна историята и обиколи персонала. Всички, които нямаха ясна представа що за човек ги управлява, се поляризираха. Хората, които бяха проспали други събития, на това отделиха време. Мениджърите загубиха рейтинг, а работещите вече не са мотивирани за героични подвизи. Тази история промени много неща. Ако мениджърът не знаеше, щеше да има милост за нея, но понеже знае... е некомпетентна. Управлява със заповеди. А това вече не е модерно, не се харесва. Има голямо текучество.

    ОтговорИзтриване
  26. За добро кариерно здраве препоръчваме лявата ръка да не знае какво прави дясната и никога двете заедно да не мият лицето.
    /популярна детска песен/

    ОтговорИзтриване
  27. Да приемем, че поуката, как е правилно да се постъпва, от гледна точка на интереса на придворния е долу-горе еднозначна. Остава интригуващия въпрос, как щеше да е най-правилно, от системна гледна точка, от гледна точка на устойчивото развтие на царството, да постъпи владетелят? Знам, че темата на статията е да се даде препоръка за придворните, а не за царя, но си позволявам да отклоня или по-скоро разширя темата и в посока царя.

    Според мен, решението в баснята, е неправилно. Той нарушава собствените си принципи по най-лошия начин - като лъже себе си. Скритата истина не е по-малко истина.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/