вторник, 10 март 2015 г.

Пенчо, Тенчо и жените


В началото на една топла лятна вечер двама приятели пиеха бира на терасата на хотела. Откъм планината се появи първият полъх на хладен вятър и отнесе последните остатъци от жегата.
-        Е? – попита Тенчо – Каква е равносметката? Днес стават пет години от откриването на хотела – струваше ли си?

Пенчо Пенчев сви рамене:
-       Средна работа. Не оставам съвсем празен, но и никога не са били заети всички стаи. Помниш ли какво говорех навремето? Е, направих го – и чистота, и добра кухня в ресторанта, дори редовно сменям водата в басейна (конкурентите и това не правят). Обаче то сега – който имал кошара в Балкана, направил я на хотел. Ето, оттук мога да ти покажа пет, без да ставам от масата. А градчето ни е хиляда и петстотин души…
-      Да де, но ти не разчиташ на местни хора…?
-      Не, обаче – отвори човек някой сайт, а там – оферти, оферти.. Предлагането е много голямо.

Тенчо се облегна назад и се замисли. Все пак работеше като специалист по маркетинг и трябваше да посъветва нещо приятеля си.
-      Липсва ти индивидуалността – заключи накрая той – Нещо, което да те отличи от останалите и клиентите да го запомнят.
-     И какво да е то? – усмихна се горчиво Пенчо – Един пуснал около хотела си пауни и сърни, друг стадо коне. Колегата отсреща дори е направил изкуствена бърлога от камъни и вътре живее един циганин с мечката си. То циганинът не се показва де, а на туристите разправят, че мечката била стръвница.
Друг пък всеки месец прави конкурс „Мис „Боровинка““ (така се казва хотелът му) и надбягване с магарета. Трети показва нестинарски танци и клиентите могат да се включат – знаеш ли колко работа отвори на доктора? Обаче не съм забелязал хотелите им да са по-пълни от моя.

Тенчо отпи от бирата си и си придаде сериозното изражение на пророк, с което смазваше съпротивата и на най-упоритите клиенти.
-     Това са просто екстри… Аз говоря за подход. Трябва да предлагаш нещо уникално. Например – ресторант без алкохол.
-     Че то тогава никой няма да дойде…
-     Дадох го само като пример. Постави се на мястото на клиента – какво може да получи при теб, а при останалите – не?
-    Май нищо.
-    Добре, да се задълбочим още малко – Тенчо постепенно навлизаше в стихията си – Какво търси клиентът?
-    Ами – слънце, въздух, вода, развлечения…
-    Последното можеш да го пренебрегнеш – който иска емоции, отива на море или на ски. А тук, на обикновен планински хотел без сняг…? Абе, ти защо ходиш на почивка?
-    Аз не ходя – имам си хотел и…
-    Повтарям- защо ходиш НА ПОЧИВКА?
-    Вероятно, за да си почина.
-    Ето, доближихме се до същността на проблема. А какво ти е необходимо, за да си починеш добре?
-    Слънце, въздух…
-    Слънце има и долу на магистралата, дето я строят вече две години. Въздух – още повече, особено ако е ветровито. Обаче…
-    Е, тук е по-тихо.
-    Именно! За да си почине човек, трябва му тишина. Дай му я!
-    Ама чакай бе, тук си е тихо. Договорих се с циганите да не правят незаконна сеч през сезона или поне да не ползват резачки, храня всички кучета наоколо, за да ги мързи да лаят… Кравите на комшиите са без хлопатари, а си имат специални нашийници и краварят ги събира с GPS. Даже чалга не пускам около басейна, а се върти запис с шум на гора, разклатена от вятъра. Знаеш ли колко я клатихме, докато го направим?
-   Да де, но това са външни шумове. А от самия хотел?
-   Ако искаш да кажеш, че прахосмукачките са много шумни – ще ги сменя. Даже на готвача ще наредя да внимава и да не удря толкова силно с черпака по тенджерите. И ти мислиш, че това ще помогне?
-   Остави го ти готвача… Я се ослушай малко?
-   Ами какво – гора, Балканът пее хайдушка песен, както се казва в нашия проспект… Е, и децата крещят малко.
-   Малко? Та ние едва си чуваме приказката.
-   Е, да де, но…
-   Няма „но“. Седим тук вече час, а те се дерат като разпрани. Гонят се около столовете. Блъскат с е в клиентите. Търсят някаква котка под масите…
-   А, тя е служебна, за забавление.
-   А там на едно дете дори са му пуснали анимация на таблета – оттук чувам, през три маси.
-   Няма как, родителите така искат.
-   А останалите, които са дошли без деца? Те какво искат?
-   Ами… Не знам.
-   А аз знам, понеже това ми е работата. Останалите искат тишина и ти можеш да им я дадеш. Представи си едно семейство – мъжът на петдесет години, жената на четиридесет и пет. Дошли са без внуците. И двамата работят с хора, главите им са бръмнали. Искат просто да поседят заедно, да хапнат нещо вкусно, да изпият бутилка вино. Може би да си спомнят нещо от младостта. Обаче някой търси котка под масата им, а друг реве с пълно гърло.
-   Въпросът ми е има ли право това семейство да получи пълноценна почивка?
-   По принцип да, но…
-   Защо само „по принцип“?
-   Ами понеже другите ще ме разкъсат. Ще ме обвинят в дискриминация.
-   И защо? Това не е държавен санаториум или пионерски лагер. Това е частен хотел, създаден да носи печалба. Ти имаш визия за това как трябва да изглежда и не нарушаваш закона. Ако искаш, ще махнеш водката от менюто. Е, ще дискриминираш тези, които пият само водка, но – да вървят в хотела отсреща. А можеш да махнеш и всички вносни питиета и да сервираш само български вина и ракии – това дискриминация ли е спрямо любителите на уискито? Ами да си пият в къщи каквото искат, тука е така. Само трябва да го обявиш предварително, за да не останат излъгани хората, когато дойдат.
-   Ще ме изядат с парцалите….
-   Вероятно. Фанатиците по това си приличат – те не искат да имат правото на избор, а техният избор да бъде задължителен за всеки. Помниш как беше с пушенето – имаше заведения за непушачи, можеш да отидеш там – обаче не, щом аз не пуша, и другите не трябва да имат право. Малко като Сухият режим в САЩ навремето. Освен това за всяка млада майка детето й е центъра на света – и всички трябва да се радват на честта то да им надуе главите с рева си. Понеже, виждаш ли – никой преди тях не е раждал и те са направили нещо уникално, като Джокондата. Е, за тях наистина е уникално, но за другите…? Така че моят съвет е – направи хотела забранен за лица под 16 години и дай да видим какво ще стане. Още повече, че по света това не е толкова рядка практика…
Скандалът започна точно седмица, след като се появи рекламата „Хотел без деца“. Прогресивните наши и особено европейски медии (най-вече българските им кореспонденти) се нахвърлиха на темата като пирани на случайно паднал от лодката рибар. Пенчо Пенчев бе тотално сатанизиран, демонизиран, стигматизиран и изобщо – оплют до не май къде. И ако месец преди това се спореше кой бил виновен за демографската криза у нас – налудничавата социална политика на правителството или егоизмът на родителите, предпочитащи да имат две деца висшисти вместо десет – метачи на улиците, сега всичко се изясни – виновен бе Пенчо Пенчев. Така де – как може да не искаш да превърнеш хотела си в детска градина, за да е по-удобно за майките и бабите? Какво тук значи някаква си печалба?
И остави другото, ами хотелът веднага се напълни. Явно наистина имаше подобна свободна ниша на пазара и той реагира веднага. Пенчо почна със съжаление да отказва резервации.
Това обаче още повече разгневи критиците му. По стар български обичай те си казаха – аха, той първо измисли начин да ни изгони, а после всички се юрнаха при него. Явно сега предлага нещо по-така, което обаче не е за хора като нас. Мръсен дискриминатор!
След още две седмици се появиха няколко нови последователи на почина и обществото – или по-скоро една определена негова част – побесня. Медиите вече сравняваха Пенчо с лидерите на Ислямска държава и обясняваха, че и той като тях рушал създавани с векове ценности, макар и нематериални. Накрая го поканиха да защити позицията си в предаването „Полуприкрито“, където негова опонентка щеше да бъде лидерката на новосъздаденото движение „Детски вик навсякъде“ – запазена дама около петдесетте, с три внучета. Пенчо доста се колеба, но накрая прие.

-   Благодарим ви, че приехте нашата покана – обърна се водещата към двамата си гости, макар че лидерката я бе преследвала дълго с настояване за тази дискусия – Надявам се да изясним тук това – как да го нарека – недоразумение…
-   Аз бих го нарекла „престъпление“ – намеси се лидерката – и то против човечеството. Ние мислим даже да сезираме Международният съд в Хага. Сигурни сме, че много жени по света, чиито деца са мечтали да почиват в хотела на господин Пенчев, ще ни подкрепят.
-   А вие какво ще кажете в своя защита? – попита водещата хотелиера.
-   Абе за жените по света не знам, но хотелът е пълен. Няма писъци по коридорите, няма гонене на котки в ресторанта…
-   Господин Пенчев - избухна лидерката – Вие самият имате ли деца?
-   Имам – син и дъщеря.
-   Е, те не се ли гонят по коридорите?
-   Ами да ви кажа – май не. Почти на тридесет години са.
-   А внучета?
-   Внучетата се гонят пред блока или на поляната на село.
-   А какво ще ви пречат в хотела?
-   На мен лично не, но на другите почиващи…
-   И кое според вас е по-важно – гостите ви да проспят десет дни или България да не се обезлюди?
-   Хм… За България не е ли по-добре да питате премиера? А моите клиенти искат да спят – и изобщо, да почиват. Освен това, нямам детски басейн и рано или късно може да стане някой нещастен случай. Знаете, майките и бабите не си гледат много внимателно децата.
-   Е, ами нали са отишли да почиват? Какво пречи вие да назначите един спасител, който…
-   Имам, но…  Пък и сами деца в асансьорите е опасно, а родителите им ги оставят да си играят с тях.
-   Е, господин Пенчев – ами ще сложите едно пиколо в асансьора, какво толкова? И един човек на паркинга, понеже и там може да се втурне някое дете.
-  Впрочем, като се замисля, за СПА- центъра трябват поне трима - един за сауната, един за джакузито, един…
-  Ама тези деца си имат родители, нали? Или баби?
-  Аха - значи хората без деца да почиват, а другите…? Я кажете какво толкова има в хотела ви, че напоследък винаги е пълен?
-  Нищо ново няма – само малко повече тишина.
-  Е, така ще кажете пред камерите – а то иначе кой знае какви оргии стават там… Секс, наркотици, рокендрол…
Пенчев се разсмя.
-  Повечето от клиентите ми са около петдесетте. Но ако искате – заповядайте без внучетата си и се убедете сама.
-  Как да заповядам, като всичко до края на сезона е заето? А и кой ще ми гледа внучетата?
-  Ами например – родителите им.
-  Да, то на децата сега се е паднало малко да поживеят… Виждам, че сте крайно неотстъпчив и настроен срещу бъдещето на страната. Ето защо призовавам от малкия екран – следващият понеделник всички майки да отидем в хотела на този дивак (господин Пенчев, вас имам предвид) и да пуснем децата си да играят на поляната до басейна. Хайде да видим какво ще направи тогава и как ще реагират клиентите му?

 -  Ще го направят – въздъхна Пенчев – ще докарат една тумба деца и ще стане лудница.
-   Не се плаши – успокои го Тенчо – Нали аз ти дадох идеята, няма да те оставя. Пък и не забравяй – фанатиците са решителни, но доста прости. То ако бяха умни, нямаше да са фанатици де. Хайде да отидем до съседния град да купим някои неща.


Във въпросния понеделник много коли спряха пред хотела на Пенчев. Караха ги изключително млади майки или баби и от всяка слезе поне по едно дете. Децата бяха пет-шест годишни – за да викат по-силно и да не им пука от нищо. Повечето дори си носеха свирки, барабани и водни пистолети.
Пазачът, инструктиран от собственика, дори не се опита да ги спре. Те нахлуха и окупираха поляната, а майките и бабите им гордо заеха места в барчето насреща.
След половин час полянката до басейна приличаше на футболна трибуна, на която погрешка са смесили агитките на ЦСКА и Левски – освен че всяко дете вдигаше толкова шум, колкото успяваше, но и започнаха да се бият, да се дърпат за косите и още повече да крещят. Почиващите учудено излязоха на балконите, а майките и бабите гордо гледаха как светът се променя към повече демократичност.
И когато шумът достигна пика си и дори магаретата в съседните дворове почнаха да отговарят на рева, иззад най-близкото дърво излезе едно зомби. Устата му беше зашита с конец, по лицето и ръцете му имаше кръв и то леко накуцваше. Впрочем , последното не беше необходимо – див писък процепи планината и половината деца хукнаха навън, а другата – към басейна.
Тогава от водата излезе един крокодил – в друга ситуация би изглеждал дори симпатичен, ако не се броят прекалено големите зъби. Сега обаче писъкът се усили и втората група също се насочи към изхода.
После Пенчо и Тенчо свалиха маскировките, а майките ловиха децата си в околностите до късния следобед. Някои дори се опитаха да се обадят на мъжете си да дойдат и да набият гадния хотелиер, но чуха по нещо от рода на: „Патка с патка такава, аз ли те пратих там с детето“ – и подкрепление бе отказано.
Пенчо любезно предложи да донесе карта на района, за да се улесни търсенето, но жените го нарекоха „изрод“ и той се прибра да пие една бира.

След още една седмица жените смениха тактиката – вече не рискуваха да пуснат децата си на територията на хотела, но както заяви лидерката им – кой може да забрани на децата да играят на жмичка на улицата – по една случайност вечер и точно под прозорците на хотела? Никой – градът беше спокоен, престъпност на практика нямаше. Така че – призоваваме утре вечер всички да доведете децата и да покажем веднъж завинаги на този неандерталец…

-  Ще го направят – въздъхна Пенчев – ще докарат една тумба деца и ще стане лудница.
-  Абе аз нали ти казах да не се плашиш? – Тенчо отпи от бирата си – Утре вечер ли почват? Я ми подай мобилния.
Ало, Кольо Колев ли е? Здрасти, Коле. Как вървят нещата с вашия вестник „Сензация“ – четат ли ви? Не? Е, как ще ви четат, като няма нещо по-така… Слушай сега – предлагам ти с един куршум да убиеш два заека. Хем ще си вдигнеш тиража, хем един приятел ще ти плати двеста лева. Аха, вече да го броим и твой приятел, добре. Значи, трябва ми една статийка за утре – че в градчето…. се е появил педофил. Не бе, не се е появил наистина, но така трябва. Виж там – измисли го – изчезнали деца, намерени обувки, някой чул писъци, но закъснял… знаеш как се прави. Но задължително да е за утрешния брой. Хайде, после ще ти се обадя за парите.
-  Е, малко скъпо взема, но фантазията му… - въздъхна Тенчо – Само гледай какво ще стане.
-  Не ми е жал за парите – кимна Пенчо – само ме отърви от тези.

На следващия ден, привечер, цялото ръководство на „Детски вик навсякъде“, както и доста симпатизантки, седяха на барчето отсреща, а Руменчо пръв жумеше. Беше осем часът и  тъкмо децата се скриха, по телевизора на стената започнаха вечерните новини.
-  Новината на деня – започна водещата – както вече бе съобщено от някои печатни медии е, че град… е тероризиран от жесток педофил. Нашият специален кореспондент спомена пет изчезнали деца, като от едното са намерени само обувките. Един местен овчар чул преди два дни някакви писъци, но…
За овчаря не знам, но писъкът на майките се чу поне на километър. Децата обаче си останаха по скривалищата – не е като за пръв път майка ти да вика и струва ли си заради това да те заплюят? И никой не излезе.
Този път бащите наистина дойдоха, но боя без малко да го отнесат майките; организацията бе разтурена, а лидерката й по традиция наречена „патка“. После мъжете пиха по една бира при Пенчо и отбелязаха колко тихо и приятно е там.

…Оттогава минаха три години; хотелът „Без деца“ процъфтява и все така е трудно да намериш място в него. Ето защо господин Пенчев реши да разшири бизнеса и сега строи втори хотел в другия край на града. Там нещата обаче ще са организирани по коренно различен начин, който в момента се уточнява. Само за името няма спор – то е ясно отсега.
Хотелът ще се казва „Само с деца.“

7 коментара:

  1. Затова обичам да ходя по пенсионерските дестинации в чужбината, а и у нас.

    ОтговорИзтриване
  2. Много хубава творбата :). Браво на автора!
    С голямо удоволствие изчетох всичко :)

    ОтговорИзтриване
  3. Много добро попадение! Посмях се от сърце! Наистина има родители, които забравят, че не само те и децата им са на "почивка"! Затова и не ходим на места предполагащи такова стълпотворение!

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря за ласкавите оценки. Впрочем, по тази статия имаше доста бурна дискусия в бгмама и едно от мненията направо ме довърши; една "компетентна" форумаджийка обясни, че тя харесвала "оня" Тимур, който пише във вестник "Сега", но "този тук" само нескопосно му подражавал и крадял псевдонима му. В тази връзка държа да заявя, че аз съм и "този", и "онзи", както е видно от съдържанието на блога - статиите от "Сега" ги има и тук.
    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  5. Мога да се изкажа само по първи въпрос - одобрявам такава идея и с удоволствие бих се възползвала.
    В момента с мъжа ми сме на особено приятния етап от човешкия живот, когато човек си е отгледал децата и може да се отдаде на пълноценна почивка и реанимация, преди да се появят внуците. И точно в този момент изобщо нямам желание да ме притесняват чужди деца. Вярно, има и възпитани такива, но за съжаление винаги и навсякъде се намира поне едно невъзпитано, което може да подлуди всички наоколо. А родителите му - двойно. Мерси.
    Заслужила съм си почивката и искам да се възползвам от нея пълноценно.

    ОтговорИзтриване
  6. Глъчката на чужди деца е подлудяваща. Цялата им лиготия и шумотевица са омразни и противни. Ако има хотел без деца би било най-хубавото нещо.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/