Дневниците на обикновените хора - 2

ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ЯПОНЕЦ

Днес се събудих както обикновено, измих се и седнах да закусвам. Ядох българско кисело мляко, за да бъда силен като Котоошу, с добавен техен пчелен прашец, за да стана умен като премиера им Бойко Борисов. Всъщност аз не съм контактувал с него лично, но видях в Мрежата често да го наричат "Буда" - значи е мъдрец.

Извадих тойотата от гаража и тръгнах за работа. Аз работя в същата фирма и у нас е така - служител си на "Тойота", движиш се само с тойота, трудиш се в "Хонда", караш само хонда, работиш във фирма за ролкови кънки... е, там вече не знам. Но във верността към компанията има нещо самурайско и това е въпрос на чест.

След около десет километра пътен полицай ме спря. Посочи ми към десния мигач - крушката беше изгоряла. Реших, като отида в завода, да проверя в моята смяна ли е монтирана тази крушка и ако да, да си направя харакири.

В десет часа имахме одит по 5S. Това е едно от малкото неща, за които европейците си признават, че са заимствали от нас. Дори се хвалят един на друг кой бил по-напреднал, но мнозина даже не знаят какво точно означава. Ако трябва да бъда прям по самурайски - това си е обикновено подреждане, за да не се спъваш непрекъснато в кабели и да викаш "Тоширо, къде ми е гаечният ключ, бе?".

Одиторът намери една отвертка на пода и ме предупреди да остана половин час след работа, за да обсъдим моята съзнателност. Поисках на момента да си направя харакири, но после размислих и реших, че е по-добре да остана още половин час и да набия с чук чучелото на одитора.

Като споменах чукане, та се сетих - онази досадна птица пак почна да се обажда. При нас всяка година идват специалисти по феншуй, пренареждат машините така, че злите духове да се спъват в тях и тихо да ругаят - а накрая садят дървета в цеха. Последният път едното се случи точно до моя струг: от една страна, приятно - сенчица, листата шумят, закачам си чантата на някой клон...обаче от друга - появи се проблем. На дървото се засели някакъв загубен кълвач и сега чука по цял ден и ми нарушава работния ритъм.

Исках да донеса тихомълком една котка, тя да се скрие като нинджа в клоните и да реши проблема, но междувременно ръководството на фирмата осинови кълвача и сега ни го дават непрекъснато за пример - ние сме работели само по осем часа, а той - почти непрекъснато. Дори идваха някакви известни теоретици на мениджмънта от цял свят и сега те - вдъхновени от усърдието на птицата - създават новата концепция за управление на персонала - "Как да им го начукаме най-добре".

Вечерта гледах малко манга, а после превключих на спортния канал. Даваха сумо - турнир за Купата на императора - и Котоошу отново спечели срещата. Реших от утре да увелича киселото мляко.

Жалко че не дадоха оня, как беше - Будата, - за да знам какво да правя с пчелния прашец...



ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ФРАНЦУЗИН

Днес се събудих до нова мацка; опитах се да си спомня как се казва, но не успях. Завих я внимателно, станах, изкъпах се и седнах да закусвам. Хапнах набързо едни жабешки бутчета от микровълновата, изпих чаша бордо и тръгнах за работа.

По пътя усетих, че предницата на реното нещо трополи. Отдавна ми се искаше да го сменя с нещо немско или японско, но тогава кой ще купува френските коли? А те, както е всеизвестно, са най-добрите в света.

На работа първия половин час се ръкувахме един с друг, а после още толкова време се питахме "как си". Вярно, че малко се забавихме с пускането на машините, но поддържането на добър колектив е най-важното.

След това започнах работа, но пет минути по-късно едно свредло се счупи. Супервайзърът дотича веднага и ме нарече "пейзан" - свредлото струвало петстотин евро, а аз съм пуснал машината с прекалено висока скорост. Обясних му, че свредлото е боклук. Накрая се разбрахме на обяд да пием бутилка бордо и да изясним проблема.

Отидох до склада да получа нов инструмент, но той не работеше - имали събрание на синдиката. В нашия завод синдикатите са общо четири и всеки от тях веднъж седмично прави за половин ден събрание. Ето защо спрях машината и почнах да почиствам - напоследък всички са луднали по онова японското 5S, проверяват ни всеки ден.

На обяд изпихме със супервайзъра не една, а две бутилки. Аз си признах грешката със скоростта на машината, той се извини за "пейзана", а после се съгласихме, че френските свредла са най-добрите в света.

Обедът отне три часа и когато се върнах, складът вече работеше. За сметка на това обаче започваше събранието на моя синдикат, така че угасих окончателно машината и отидох там.

Вечерта се прибрах и намерих в пощенската си кутия фиш за глоба - оказа се, че при ограничение 90 км/ч аз съм карал с 92. Отначало ми стана малко мъчно за стоте евро, но после започна да ме обзема заслужена гордост - все пак френските камери по пътищата са най-точните в света.

Пуснах телевизора и чух българския посланик да обяснява, че в нашата съдебна система имало някакви гнили круши или нещо подобно. Поклатих глава - уважавам българите, понеже носят много на пиене, но все пак ние сме независима държава и...

После излязох да хапна някъде навън и ако имам късмет, да забия някое гадже. Струва ли си да отбелязвам, че френските мацки са...?