вторник, 5 юли 2016 г.

Шпионски игри

Малко учуден, премиерът все пак откликна на молбата на шефа на контраразузнаването за спешна среща и го прие веднага.

- В Министерския съвет има къртица - обяви контраразузнавачът.

- Изключено! - възрази премиерът. - При този дебел паркет и бетона отдолу... Или може би в градината?

- Искам да кажа "къртица" - това е внедрен агент на чуждо разузнаване. В нашия случай - завербуван.

- А стига бе! - възкликна премиерът. - Пак ще ми трият сол на главата началниците. Бързо да го заловите, а аз ще говоря с Цацаров - без обществено порицание няма да му се размине на този гад.

- Обществено порицание за шпионаж?

- Е, тук няма случайни хора... Вие го хванете, пък ще видим. Какво знаем за момента?

- Засекли сме оперативния му псевдоним - Едмундович.

- Добре, значи е мъж? Браво, напредвате.

- Може и да е жена, но за да ни заблудят...

- Ей, кофти народ са това шпионите (ти не се обиждай, нямам теб предвид). Ако беше Капитан Клос, Щирлиц или 007, поне щяхме да знаем за кого работи. Друго?

- Любимата му песен е "Миллион алых роз".

- Е, нея цял свят я пее. Пак нищо.

- Пие само водка.

- Аз не пия и не шпионирам. Друго?

- От него се очаква да открадне най-голямата ни държавна тайна и да им я предаде срещу един милион долара.

- Браво бе! Като се пенсионирам, и аз трябва да пошпионирам малко. Има далавера. Добре, какъв е планът ти?

- Искам разрешение да подслушвам всички министри - служебни, лични телефони, всичко. Камери в домовете. Камери и тук. Няма друг начин.

- Ти да не си работил някога в КАТ...? Шегувам се бе - щом трябва, значи трябва. Обаче все пак ми е интересно - каква ще е тази тайна? Понеже все пак това са си добри пари...

- Шефът на контраразузнаването сви рамене и помоли за разрешение да напусне.

Мина месец. Подслушването не даде резултат - всичко, което министрите тайно се договаряха, народът го знаеше отдавна. Всъщност то беше тайна май само за прокуратурата, но... както казахме по-горе, това не са случайни хора и не може ей така...

И остави това, ами партньорите ни от НАТО научиха за проблема. Баба Пена от Перник имала внук в САЩ и... нататък е ясно. Та - на премиера наистина му набиха канчето, а после ехидно го попитаха - абе, какви толкова скъпи тайни имате там и защо ги криете от нас? Наложи се нашият човек да подари едно куче на шефа на ЦРУ, да мирясат поне за малко. Но проблемът си остана и премиерът започна да се замисля за оставка на кабинета и пълната му подмяна, понеже нямаше още много кучета за подаряване. И освен това забрани да пускат по националното радио онази песен за розите - за да му е гадно на шпионина.

Но веднъж по време на заседание на Министерския съвет премиерът се сети, че е бил някога главен секретар на МВР и реши, че на вълка вратът му е дебел... знаете защо.

- Всички ли получиха нови мерцедеси? - попита той.

- Да, благодарим - отговориха министрите.

- И Едмундович Шпионина ли?

- Да! - чу се самотен женски глас, плавно преминаващ в плач.

...Един час по-късно премиерът влезе в стаята за разпити и завари своята подчинена седнала на едно кресло. Двама едри мъжаги я натискаха за раменете, а третият бавно и тържествено й четеше Програмната декларация на правителството, основа на коалицията с РБ. Жената плачеше и ги молеше да престанат. Зад бюрото седеше шефът на контраразузнаването и се ровеше в някакви книжа на бюрото си, очевидно подбирайки следващото мъчение. Премиерът махна с ръка и четецът млъкна.

- И така - за кого работиш? - сурово попита той.

- За Русия - през плач призна министърката.

- И каква е тайната, която искаха да им продадеш?

Жената се поколеба. Премиерът сви вежди:

- Продължавайте да четете!

- Не, не, само това не... Вижте, имах тайна среща с техен човек и той ми каза, че президентът Путин предлагал един милион долара само и само да разбере как я направихме тази работа с ЦСКА-то. Искал и той да клонира някой и друг техен отбор, но да е законно.

- И защо му е? - не се стърпя премиерът.

- Понеже тогава хората само за това ще говорят и я забележат какви други ги върши властта, я не. А за такова нещо милион долара били нищо пари.

- Ясно... Добре, пуснете я и ако още веднъж те хвана да шпионираш - да знаеш, няма да има бонуси. Понимаеш, товарищ Едмундович...?

Жената тъжно кимна, а премиерът отиде в своя кабинет и нареди:

- Я ме свържете с Путин да обсъдим нещо... Да, спешно е - и тихо промърмори: Че като знам как се пазят тайните у нас - докато се обърнеш, и те изпреварили.
Пък и нали аз го измислих...

петък, 1 юли 2016 г.

Еко – 2

- ...Мечка? - повтори невярващо премиерът, а сътрудникът му виновно кимна - В залата, където смятам да проведа следващото заседание на Министерския съвет, се е заселила някаква си мечка??

- Е, то не е зала в класическия смисъл, а някаква пещера от неолита. На стотина метра от екоселището.

- И таз хубава! Сега светът се цепи, дето се вика, въоръжава се до шия, те мечки ще ми развъждат! Да я изгонят.

- Не можело. Идвали от Нешънъл Джиографик и направили филм за нея. Обяснили, че е избягала от Афганистан в търсене на по-добър живот и зрителите се просълзили.

- В Афганистан няма мечки - блесна с ерудиция премиерът. - Лъжат.

- Не зная - сви рамене сътрудникът. - Но има стотици фен клубове по цял свят.

- Добре де... - замисли се премиерът. - А другите как ходят там? Разни фирми, дето се сплотяват?

- Собствениците на комплекса са преградили пещерата на две и мечката влиза през отделен вход. После отива до решетката и гледа презентациите. Ако някой почне много да лъже, ръмжи.

- Добре де, какъв е тогава проблемът?

- Ами от комплекса казаха, че решетката я бил правил един самоук майстор от циганската махала. Тоест, можела в даден момент да не издържи. Само че ако мечката изяде някой мениджър - не е проблем, ще пуснем обява и ще назначим друг. Вие обаче сте ни единствен.

- Абе то така си е, но... А нощем къде спи този звяр?

- Когато има гости в екоселището, я заключвали в пещерата, понеже иначе ходела да буди мениджърите и спори с тях за Котлър и Уелш.

- Е, тогава няма проблем. Аз обаче за всеки случай ще взема с нас и Цецо и ще го сложа да спи до вратата - ако мечката дойде, да си говорят двамата. Той все Котлър чете, но времето не му стига, затова още не му е проличало.

...Двата хеликоптера кацнаха малко по-далеч от селището, за да не отнесе струята от витлата покривите на къщичките. Министрите се изсипаха като командоси и се втурнаха през поляната, а храстчетата наоколо им отдаваха чест, понеже всъщност бяха маскирани служители на НСО. Един заблуден екобръмбар влезе във врата на министърка и веднага най-близкото храстче го уби с премерен удар от карате, а министърката попита - това екомасаж ли е, понеже малко боли?

Вечерта всички се събраха около чевермето и слушаха овчарски блусове. В тях се разказваше за мъката на някогашните овчари, отпреди демократичните промени, които в дъжд и пек пасли овцете за по 500 лв. на месец, съвсем малко повече, отколкото получавал директор на завод. Един министър чак се просълзи, макар и да знаеше, че това е просто фолклор.

През нощта мечката не дойде, Цецо си почете малко Котлър на свещ, но щеше, без да иска да запали сламеника на премиера и последният му каза, че си е достатъчно образован, така че хайде да спим.

На сутринта, след като си изпиха току-що издоеното мляко, всички се събраха в пещерата за конференции. Едната стена бе изстъргана до бяло и финансовият министър взе цветните тебешири. От другата страна на решетката мечката гледаше с любопитство.

- Значи, колеги, бюджетът е много добре - започна министърът и нарисува един ухилен смайлик. - Това постъпления от данъци, от акцизи, икономии - всичко влиза и пълни.

Мечката предупредително изръмжа.

- Е, това не значи, че някой може да иска допълнително средства, но всички приказки, че сме разчитали само на заеми...

Мечката изръмжа по-силно. Финансовият министър погледна към нея, каза, че от него това било всичко и предаде тебеширите на здравния си колега.

- Откак почнахме да се реформираме - оздравя този народ, ей! Всеки ден леглата в болниците все по-празни.

Мечката изръмжа нещо, което прозвуча малко като: "А гробищата?". Но може и само така да ни се е сторило.

- И лекари не са били вече три дни, и всеки болен получава супергрижи - ето, в Бургас Милчо Ушите - обикновено момче от народа, дето се вика, а най-добрите хирурзи, телевизия... а представете си какво щеше да бъде, ако ставаше дума за някой професор примерно. Е-хе...

Тук обаче мечката почти го заглуши с рева си, той махна с ръка че е свършил и седна на близкия дънер.

Министърката на образованието даже не успя да се изкаже - още щом започна да обяснява с колко процента се е повишила грамотността през последните години и как всеки гимназист можел да смята до сто с калкулатор, мечката сякаш полудя. Добре де, тя пък кога е била квестор на матури, че да знае?

А Цецо и премиерът седяха в един отдалечен ъгъл на пещерата и последният отбеляза:

- Абе не ми харесват твоите кандидати за президент и толкова! Тоя блял, оня спал - няма я личността. Ще стане като с Роско - безхарактерни били, не знам какво си... Я слушай - и се наведе към ухото му.

- Цецо три пъти повтори "ама как така?", два пъти "ще ни се смеят" и веднъж, малко по-колебливо: "абе ако Конституционният съд не възрази, може и да мине, но..." . А после си представи България с мечка за президент и поклати глава.

Та затова си крият кандидата, не за друго.

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/