вторник, 28 август 2012 г.

Врата към живота


- Кажи му да влезе…

Секретарката кимна, а Иванов въздъхна и се облегна назад. Когато го назначиха за директор на училището, той прие с леко присвито сърце – страхуваше се точно от моменти като този.
Петър Петров, преподавателят по математика на по-долните класове, застана пред бюрото му, като пристъпваше смутено от крак на крак.

- Сядай, сядай … - махна с ръка Иванов, докато се чудеше откъде да започне. После въздъхна отново и поклати глава.
- Защо така, бе Петров... Нали уж се бяхме разбрали?

Математикът мълчеше. Иванов взе листчето, което лежеше пред него и започна да чете:
- „В града трябвало да бъде ремонтирана улица с дължина един километър. Фирма „Кокиче” е оферирала цена петстотин лева на метър, а фирма „Минзухар” – седемстотин. ..Много скъпо бе, те тротоарите с мрамор ли ще ги покриват…както и да е. Та, пита се – кой ще спечели търга, ако се знае, че собственик на фирма „Минзухар” е дъщерята на кмета…?” Абе, Петров, ти луд ли си да дадеш подобна задача за контролно на деца от четвърти клас?
- Ама те всички познаха верния отговор… - промърмори математикът.
- Млък! В училището ни няма място за политика! Ние тук готвим децата за… отваряме им вратата към живота, така да се каже. А второто подусловие си е чиста провокация – моля, пресметнете колко пари ще загуби общината от това. Нямало политика, а?
- Но аз не съм посочил от коя партия е кметът…
- Казах ти да мълчиш! Какво значение има от коя бил – щом той дава парите…
- Е, парите ги даваме всички ние, но нали казахте да не говорим за …
- Да! Тук децата трябва да получават полезни знания за живота, а не да им се пълнят главите с черногледство…

- Някой се е оплакал – предположи очевидното математикът.
- Не „някой”, а всички кметове от последните двадесет години. Е, без Тодоров, той нали умря – обаче се обади дъщеря му. Впрочем, няма значение – въпросът е принципен: не може да се дават подобни задачи на деца с все още неоформен житейски мироглед.
- Ама аз нали точно затова…
- Аха, затова… - директорът взе друго листче - „Празен, един кораб се движи с 30 км/ч. Натоварен с три хиляди тона захар, същият кораб се движи с 20 км/ч. Пита се:
- а/ с каква скорост ще се движи корабът, ако е натоварен с три тона кокаин (по документи – захар) и екипажът му види катерите на Гранична полиция?
- б/ каква ще е скоростта от първото подусловие, ако освен това целият екипаж е сложил в сутрешното си кафе от превозваната „захар”? (и в двата случая теглото на кокаина да се пренебрегне)….” Петров, та тук изобщо няма нищо за смятане…?

- Няма – тъжно кимна математикът – Всичко е ясно от самото начало. И за тази задача ли ви се обадиха?
- Какво? А, не, не – опазил ни Господ. Обаче виж – не може повече така. Задачите ти са откровено провокационни. Толкова ли няма там басейни, дето се пълнят и изпразват – или например – една пчеличка лети срещу вятъра с… а по посока на вятъра с…Нещо такова?
- Има – въздъхна математикът – Има и такива задачи, но…
- Обаче да се разберем отсега – басейнът се пълни с вода и се пита за колко време ще се изпразни. Ясно ли е? А не – за колко време митничар със заплата 700 лв. ще събере пари за…
- Ясно.
- Е, добре… И не се сърди, ако понякога ти повишавам тон – заради децата го правя. Ние трябва да им отворим вратата към живота, а те…те да си чупят главите после. И без това ми остават само пет години до пенсия. Разбрахме ли се?

Петров кимна малко разсеяно – вече съчиняваше следващата задача.

„Една пчеличка работи цял ден и събира само лъжичка мед, докато за същото време един политик…”

петък, 24 август 2012 г.

Ваше благородие ...


Спрях редакционния автомобил пред имението на барон фон Груев. Очакваха ме – почти веднага вратата се отвори и лакей в ливрея ме покани да го последвам. Тръгнахме по алеята към замъка.
Баронът ме очакваше в огромния хол и щом влязох, скочи на крака:
- Тимуре, откога не сме се виждали! Сядай, сядай... – и с властно движение на ръката освободи лакея.
- Значи, искат да вземеш интервю от мен? Бива, защо не? Толкова много съм дал за страната... – и взе звънчето, което лежеше на масата пред него.
Секунди след мелодичния звук в помещението влезе икономът.
- Професоре, това е един мой много добър приятел от младостта ми, я донеси по една гроздова с ...
- Може би отлежал коняк? – тактично се опита да го коригира икономът.
- Абе и коняк може, но не върви добре с шопска салата. Добре де, донеси каквото искаш. Бягай!
- Защо го наричаш „професор”? – попитах аз, когато икономът излезе.
- Ами той си е такъв! Взех го след последното съкращение в БАН. Знае английски човекът, ходил е по света, сутрин много добре ми глади вестник „Уикенд”... Знаеш ли, напоследък трудно се намира качествена прислуга.

Конякът пристигна и пристъпихме към интервюто.
- Предполагам, че искаш да ме питаш за новия ми статус?
Кимнах.
- Ами – той посочи към огромния портрет на стената – Благодарение на крал Гойко е всичко. Преди да се възкачи на престола, карах такси. Но после той ми даде титлата, значителна годишна рента, имението и замъка...
- Фон Груев?
- Ами да – сребро на европейското в Германия. Не е шега работа, не всеки може да го постигне. Е, отначало се говореше и за малко крепостни селяни, но нали ги знаеш ония от Евросъюза – не мина. Затова наемам местни хора или студенти.
Записах си, а после вдигнах очи. Той проследи погледа ми.
- Това отсреща е замъкът на маркиз дьо Манатарков – обясни баронът – Злато на световното във Франция, три от срещите спечелени с нокаут. Ех, ако и аз навремето бях го намерил оня кубинец малко по-добре с левачката...Но и барон бива. Слушай – искаш ли да наредя да докарат каретата да прескочим до имението на херцогиня Калинкова? Не си виждал такова нещо. Но заслужава жената – три титли за десет години. Ще те представя – тя иначе е много демократична личност, дори навремето бяхме малко гаджета...
Напомних му, че познавам Мимето Калинкова от времето, когато с барона бяхме спаринг-партньори. Беше рошава, гръмогласна и все пиеше анаболи.
- Вярно бе – същата е! – възкликна баронът – Но сега е наследствена аристократка и ... не го пиши това за хапчетата.
Обещах. Попитах го дали смята положението си за заслужено.
- Че как иначе – сви рамене той – Да лежиш под щангата не е като да седиш под климатика и да пишеш формули. Воля се иска, дори инат го наречи – и това, как беше оная дума, дето все я споменава кралят по време на аудиенция...? Иновъртивност?
- Иновативност.
- А, да бе, вярно. Значи, иска се иновативност и творческо мислене – с лявата ръка ли да удариш или с дясната, кроше ли да е или прав – абе изобщо, сложно. Не е като да проектираш самолети или да човъркаш мозъка на някого.
Кимнах – изобщо не беше същото.

- Абе, Тимуре – приятели сме и ще ти го кажа в очите. Голяма грешка направи ти навремето, като залитна по ония книги. Ако беше останал в спорта, сега можеше и граф да си – ударът ти беше като ритник на магаре. А знаеш – кралят ги цени тези работи, нали всъщност е един от нас? Но май не ти достигна и малко воля, а...? Хайде, признай си, тук сме сами. Иначе защо ти беше да ходиш в университета?
Признах си – какво друго можех да направя?
- Е, нищо, нищо...случва се. Виж, ако си го закъсал материално – мога да ти помогна. Ще уредя да напишеш една книга за живота ми – биография де – ще споменем няколко пъти в нея краля...Давал там някакви съвети по тактиката на боя и – готово. Ще я екранизират и ще живееш от авторските права. Помисли си, ти пишеш добре, а материалът е страхотен....
Обещах да помисля, а после допихме коняка и си тръгнах. И докато карах към редакцията, на няколко пъти се улових, че си задавам един и същи въпрос – кой е понесъл прекалено много удари в главата – аз или....?

неделя, 19 август 2012 г.

Приказка за лошия змей


(обработена съгласно препоръките на Комисията за защита от дискриминация и други подобни на нея. В скоби са приложени забележките им)

…Живял някога един лош змей (защо непременно „лош”? Всички змейове ли са лоши? Обида към рептилиите), който веднъж решил да спре водата на близкото село (недопустимо – очевиден призив да се спре водата на някои етнически малцинства под предлог, че не я плащали). После той обявил, че за да пусне водата отново, иска всеки месец да му водят най-красивата девойка в селото (дискриминация по пол – защо само девойка? Жените само за храна на змейовете ли стават?)

Горките хора нямало какво да направят и се съгласили (неприемливо – пропагандира се приемане на насилието. Защо не са се обърнали към Съда по правата на човека например?). Всеки месец те изпращали най-красивата девойка и змеят временно пускал водата. Но един ден красивите девойки в селото свършили (аха – значи нас, по-грозните, и змейовете не искат да ни ядат?). Съответно змеят спрял окончателно водата и всички почнали да пият само вино и ракия (пропаганда на вредни навици. Да бяхте написали и че са пушили?).

Хората се събрали и почнали да се съветват какво да направят. Тогава напред излязъл един млад момък и предложил да отиде и да убие змея (двойна дискриминация – по възраст и пол. Защо непременно млад , а не в разцвета на силите си? А хората пред пенсия не искат ли да убиват змейове? Дискриминация и по пол – защо да е мъж? Жените не могат ли също да утрепят някого? Ние например можем, макар и виртуално).

Младежът препасал меча си и се изкачил в планината при змея. Последният бил триглав и силно разярен –липсвали му девойките (не е необходимо змейовете непременно да бъдат представяни като изроди. Това може да накара децата да намразят съвременните крокодили, гущери и други полезни животни. Освен това не е посочено какво точно е правел змеят с девойките. За да се избегнат всякакви спекулации на сексуална основа, да се укаже, че просто ги е изяждал - а най-добре да се измисли нещо по-весело). Юнакът извадил меча и отсякъл една змейска глава, но на нейното място веднага пораснали нови три (защо толкова насилие? Не е ли можел да поговори с чудовището, да му обясни, че хората наистина се нуждаят от вода, да седнат да хапнат заедно – не девойка, естествено – и да се разберат? И в това село нямало ли е медиатори например?)

Змеят се ядосат и от устата му изскочил пламък, който обгорил земята около момъка (недопустимо – нали са били в гората? Това е почти призив за пожар. Горите трябва да се пазят).

И тогава момъкът…

Понеже сме европейци или поне искаме всички да ни признаят за такива, всички препоръки бяха отчетени. Получи се следното:

…Живял някога един симпатичен змей, който веднъж решил да си направи майтап и да спре водата на близкото село. После заявил, че за да я пусне отново, иска да му водят някаква девойка или по-женствен момък (никакви снимки предварително!). Когато го попитали за какво му са, той се пошегувал, че ще ги яде.

Хората разбирали от майтап и почнали да пращат младежта, на която змеят организирал дискотека под небето. Но един ден забравил да пусне водата отново.

Селяните се събрали и отначало мислели да се оплачат в Страсбург, но после една жена на предпенсионна възраст предложила да отиде да реши проблема. Понеже я знаели като голяма клюкарка, всички с радост се съгласили с ясното съзнание, че който и да убие другия – жената змея или обратното - все ще са на печалба.

Жената препасала меча и отишла в планината. Змеят се тъкмо се правел на диджей, а младите танцували. Когато видял юнакинята, той внимателно взел меча й и галантно й поднесъл огън за цигарата. Трогната, тя му разказала какво се говори в селото за него – че го наричат ВиК – и като чул това, змеят изведнъж пребледнял, хванал се за сърцето и…

- Да ви … и приказката – въздъхна малкият Иванчо и се пресегна за дистанционното.

Угаси телевизора и заспа - и за пръв път сънува, че когато пораства, става хулиган. Е, или може би – член на комисия.

Все някога детството свършва.

неделя, 12 август 2012 г.

Бау!


- Ало, здравейте. ”Екоравновесие” ли е? Вижте, аз вероятно греша, но ми казаха, че…
- ПОЛИТИЧЕСКО „Екоравновесие”, да. Слушам ви.
- Ами аз, такова…От Добруджа се обаждам. Според хората тук един наш депутат е станал опасен.
- Имате предвид – агресивен? Ухапал ли е някого – деца, стари хора?
- Не, още не е, но много ръмжи по всички. И понякога се хвърля.
- А пяна излиза ли му от устата?
- Сега не, но миналата седмица на парламентарния контрол…Имаше, видяхме по телевизията.
- И откога е така?
- Ами може би от около два месеца… Преди това само обикаляше и търсеше да захапе кокала. Даже се умилкваше на тези, които го хранят. Обаче те влязоха в затвора и…
- И?
- Кокалите намаляха, а депутатите си останаха същия брой. И първо почнаха да се ръфат помежду си, а после – когото сварят. Страх ни е да минем покрай него.
- А иначе как изглежда? В добро здравословно състояние ли е?
- Май не съвсем. Преди беше позагладил косъма, но откакто спонсорите… нали ви казах. И сега е гладен и озлобен.
- Да-а, позната картина… Винаги става така – избират си хората депутат, а после го захвърлят и не искат да се грижат за него. То куче да е, ще се озлоби, та какво остава за човек… Ами добре. Кажете ни къде можем да го намерим, до края на седмицата ще пратим екип да го улови. Дотогава не го дразнете и избягвайте местата, където обича да стои.
- Но той основно ходи по места с много хора - откривания, чалга клубове… Няма как да го изолираме.
- Тогава просто му сипвайте повече отлежало уиски – те, депутатите, обичат. И пратете списък на клубовете.
- Ама вие нали … няма да го убиете?
- Евтаназия? Не, не – законът не позволява. Дори нямаме право да приложим кастрация – макар че, като гледам как са се наплодили напоследък…Не, ще го приберем в специален спа приют и първо ще информираме неговата партия – ако искат, да дойдат да си го приберат. Но не ми се вярва много, досега не се е случвало.
А ако никой не го потърси, ще го дадем за осиновяване.
- Има ли желаещи?
- Намират се. Наскоро една госпожа си направи партия и сега ги събира какви ли
не… Ще й го предложим.
- А ако тя откаже? Все пак - живо същество е, макар и хищник.
- Е, ако госпожата не го иска, ще му потърсим приемно семейство в чужбина. В Европарламента има достатъчно партии, готови да приберат всеки, който умее да лае по когото трябва. И фондации създадоха, все някой ще го поиска.
- Обаче то, такова… Дали ще го вземат? Понеже строго погледнато, от него полза – никаква. Нито е свикнал да работи, нито може да те посъветва нещо…Само яде и спи. Е – и ходи по клубове де, но то си е просто обикновена разходка.
- Вижте, господине – та нали точно за това са домашните любимци? Вие ги избирате, за да им се радвате и да ви забавляват. Ще седне пред вас, ще ви гледа умилително, ще ви близне ръката…Да не е вол, че да работи?
- Разбирам… Само че с нашият има и друг проблем – иска той да решава за важните неща. Да не почнат да го бият в чужбината?
- Е, ами вие сте си го научили – да ви прави на маймуни, ако мога да се изразя така. Нищо чудно някои други, по-нормални хора, да не позволят да им се качва на главите. Но вероятно ще свикне, не го мислете – нашите депутати са много приспособими. А в краен случай, ако съвсем никой не го иска – ще му намерим една държавна служба там, да изкарва колкото за парчето черен хляб…намазано с черен хайвер. Хора сме все пак и не можем да оставим депутат да обикаля около кофите за боклук.
- Ами добре тогава – след малко ще пратя списък на местата, които обитава и ви чакаме… Момент! А как ще познаете кой е нашият?
- Ех, господине – та какво значение има? Щом е депутат, все някога ще се увълчи. Ваш, чужд – все тая. Ако сбъркаме, ще го отчетем като превантив.
- Е, да… Ами добре тогава.
Наслука!

понеделник, 6 август 2012 г.

За да станеш един от нас…


Уважаеми кандидати за българско гражданство, моля след изпита по български език да попълните и приложения тест, за да се убедим доколко познавате страната, в която желаете да живеете. Моля да заградите правилния отговор с кръгче. И така:

1. България се управлява от:
а/ могъщи икономически групировки
б/ съмнителни личности с неясно минало
в/ парламент, премиер и т.н.

2. В България живеят:
а/ малоумници, които нямат кураж да емигрират
б/ никой не живее, понеже това не може да се нарече „живот”
в/ български граждани

3. Управляващите страната се ръководят от следния девиз:
а/ „Най-силният аргумент срещу демокрацията е десетминутен разговор със средностатистическия избирател”
б/ „Кога много ми се доработи – легам и чекам да ми мине”
в/ „Ако спечеля – печели цял народ, ако загубя – губя само себе си”

4. За най-четен писател в страната се смята:
а/ Паулу Куелю
б/ Сидни Шелдън
в/ Иван Вазов

5. Най-уважаваният българин, наричан още Апостол на свободата, се нарича:
а/ Христо Стоичков
б/ Бойко Борисов
в/ Васил Левски

6. За да успее човек в България, той трябва да има:
а/ родители на висок пост по времето на социализЪма
б/ връзки и нахалство
в/ добро образование, талант и трудолюбие

7. За да спечелиш уважението на хората – както са го направили националните герои – ти трябва да се бориш за:
а/ пълната и окончателна победа на мултикултуризма и политкоректността
б/ повече „зелена” енергия и приюти за бездомните кучета
в/ чиста и свята република

8. В стихотворението „аз съм българче”, лирическият герой обича:
а/ домашна кайсиева с шопска салата
б/ да печели избори
в/ наште планини зелени

9. Довършете стиха от мегахита – „нашата полиция ни…”
а/ дебне с радар в храстите
б/ е оставила на милостта на мафията
в/ пази

10. Кой-известен сериал най-добре описва моментното състояние на здравеопазването ни?
а/ „Знахар”
б/ „Доктор Куин – лечителката”
в/ „Болница в края на града”

…Уважаеми кандидати - виждам, че всички вече са предали работите си. Сега вече мога да ви кажа, че навсякъде правилният отговор беше „в”.
От друга страна обаче – ако някой наистина вярва във всичко това – страхувам се, че в новата му родина го очакват известни изненади…

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/