петък, 24 август 2012 г.

Ваше благородие ...


Спрях редакционния автомобил пред имението на барон фон Груев. Очакваха ме – почти веднага вратата се отвори и лакей в ливрея ме покани да го последвам. Тръгнахме по алеята към замъка.
Баронът ме очакваше в огромния хол и щом влязох, скочи на крака:
- Тимуре, откога не сме се виждали! Сядай, сядай... – и с властно движение на ръката освободи лакея.
- Значи, искат да вземеш интервю от мен? Бива, защо не? Толкова много съм дал за страната... – и взе звънчето, което лежеше на масата пред него.
Секунди след мелодичния звук в помещението влезе икономът.
- Професоре, това е един мой много добър приятел от младостта ми, я донеси по една гроздова с ...
- Може би отлежал коняк? – тактично се опита да го коригира икономът.
- Абе и коняк може, но не върви добре с шопска салата. Добре де, донеси каквото искаш. Бягай!
- Защо го наричаш „професор”? – попитах аз, когато икономът излезе.
- Ами той си е такъв! Взех го след последното съкращение в БАН. Знае английски човекът, ходил е по света, сутрин много добре ми глади вестник „Уикенд”... Знаеш ли, напоследък трудно се намира качествена прислуга.

Конякът пристигна и пристъпихме към интервюто.
- Предполагам, че искаш да ме питаш за новия ми статус?
Кимнах.
- Ами – той посочи към огромния портрет на стената – Благодарение на крал Гойко е всичко. Преди да се възкачи на престола, карах такси. Но после той ми даде титлата, значителна годишна рента, имението и замъка...
- Фон Груев?
- Ами да – сребро на европейското в Германия. Не е шега работа, не всеки може да го постигне. Е, отначало се говореше и за малко крепостни селяни, но нали ги знаеш ония от Евросъюза – не мина. Затова наемам местни хора или студенти.
Записах си, а после вдигнах очи. Той проследи погледа ми.
- Това отсреща е замъкът на маркиз дьо Манатарков – обясни баронът – Злато на световното във Франция, три от срещите спечелени с нокаут. Ех, ако и аз навремето бях го намерил оня кубинец малко по-добре с левачката...Но и барон бива. Слушай – искаш ли да наредя да докарат каретата да прескочим до имението на херцогиня Калинкова? Не си виждал такова нещо. Но заслужава жената – три титли за десет години. Ще те представя – тя иначе е много демократична личност, дори навремето бяхме малко гаджета...
Напомних му, че познавам Мимето Калинкова от времето, когато с барона бяхме спаринг-партньори. Беше рошава, гръмогласна и все пиеше анаболи.
- Вярно бе – същата е! – възкликна баронът – Но сега е наследствена аристократка и ... не го пиши това за хапчетата.
Обещах. Попитах го дали смята положението си за заслужено.
- Че как иначе – сви рамене той – Да лежиш под щангата не е като да седиш под климатика и да пишеш формули. Воля се иска, дори инат го наречи – и това, как беше оная дума, дето все я споменава кралят по време на аудиенция...? Иновъртивност?
- Иновативност.
- А, да бе, вярно. Значи, иска се иновативност и творческо мислене – с лявата ръка ли да удариш или с дясната, кроше ли да е или прав – абе изобщо, сложно. Не е като да проектираш самолети или да човъркаш мозъка на някого.
Кимнах – изобщо не беше същото.

- Абе, Тимуре – приятели сме и ще ти го кажа в очите. Голяма грешка направи ти навремето, като залитна по ония книги. Ако беше останал в спорта, сега можеше и граф да си – ударът ти беше като ритник на магаре. А знаеш – кралят ги цени тези работи, нали всъщност е един от нас? Но май не ти достигна и малко воля, а...? Хайде, признай си, тук сме сами. Иначе защо ти беше да ходиш в университета?
Признах си – какво друго можех да направя?
- Е, нищо, нищо...случва се. Виж, ако си го закъсал материално – мога да ти помогна. Ще уредя да напишеш една книга за живота ми – биография де – ще споменем няколко пъти в нея краля...Давал там някакви съвети по тактиката на боя и – готово. Ще я екранизират и ще живееш от авторските права. Помисли си, ти пишеш добре, а материалът е страхотен....
Обещах да помисля, а после допихме коняка и си тръгнах. И докато карах към редакцията, на няколко пъти се улових, че си задавам един и същи въпрос – кой е понесъл прекалено много удари в главата – аз или....?

5 коментара:

  1. Strahotno e! Dali shte go razberat? Mladoto pokolenie nyama alternativa za sravnenie. Ne znayat kakvo bogatstvo za edna naziya e da ima inteligenziya, neobvurzana s polititsheskiya aparat.

    ОтговорИзтриване
  2. Че то и сега има интелигенция, необвързана с политическия апарат.Само трябва да се знае къде да се търси този талант.

    "Не казвай,
    нито пък доказвай,
    защото нивата е дълга
    и глупости засява всеки.
    Талантът е като синчец край пътя."

    ОтговорИзтриване
  3. Надявам се да не бъда разбран неправилно - нямам нищо против нашите спортисти винаги да побеждават. Но когато някой търси удовлетворение само в победите на любимия си спортист - това определено говори за силно занижена самооценка. А от тук до робската психика има само една крачка.

    И друго - няма нищо лошо в това Манчестер Юнайтед да плаща на Бербатов по пет милиона на сезон - това е частен клуб. Предполага се, че някой си е направил сметката.
    Но да искаш да даваш доживот държавна издръжка на елитни спортисти - на практика, след като навършат около 30-годишна възраст - според мен е нелепо. На тази възраст обикновените хора са в началото на кариерата си. За човек на тези години всички врати са все още отворени - ако знае как да мине през тях. Не е необходимо да го превръщаме в доживотен търтей. А ако се е осигурявал (професионалист е) - какъв е проблемът да си получава пенсията, когато му дойде времето? Ама била малка - а защо един боксьор или гребец да е по-ценен за обществото от хирург, спасил живота на хиляди хора или от заслужил учител? И отново опираме до самооценката, която е в основата на повечето ни проблеми.

    Идеята на премиера силно ми намирисва на някогашните "активни борци против фашизма и капитализма", които аз лично не можех да понасям.

    ОтговорИзтриване
  4. Изцяло съгласна съм с теб, Тимуре.

    ОтговорИзтриване
  5. Тази чудесна публикация в стил антиутопия ме провокира отново да си кажа мнението по "спортния" въпрос.

    От държавния бюджет не трябва да се финансира висшия и професионален спорт, т.е. да не се дават пари на федерации и спортисти. Добрите спортисти и добрите федерации си намират финансиране и спосори.

    Пари трябва да се дават за развитие на детския и масов спорт и за изграждане на спортна инфраструктура. Във всяко училище трябва да има действащ басейн, игрища за баскетбол (волейбол) и футбол. Да се промени нормативната база и басейните да могат да се ползват извън учебното време от външни лица срещу заплащане (в момента не може). Игрищата да се ползват безплатно.

    Така ще се изгради основата на голямата спортна пирамида (масов спорт - тренировки - клубове - висш спорт - олимпийски шампиони). Без основата си тази пирамида е нестабилна - катурва се лесно. А нейната основа ще подобри физическото състояние на хората, по-малко ще заболяват. Дали ще се появи връх на тази пирамида всъщност е без значение.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/