Врата към живота

- Кажи му да влезе…

Секретарката кимна, а Иванов въздъхна и се облегна назад. Когато го назначиха за директор на училището, той прие с леко присвито сърце – страхуваше се точно от моменти като този.
Петър Петров, преподавателят по математика на по-долните класове, застана пред бюрото му, като пристъпваше смутено от крак на крак.

- Сядай, сядай … - махна с ръка Иванов, докато се чудеше откъде да започне. После въздъхна отново и поклати глава.
- Защо така, бе Петров... Нали уж се бяхме разбрали?

Математикът мълчеше. Иванов взе листчето, което лежеше пред него и започна да чете:
- „В града трябвало да бъде ремонтирана улица с дължина един километър. Фирма „Кокиче” е оферирала цена петстотин лева на метър, а фирма „Минзухар” – седемстотин. ..Много скъпо бе, те тротоарите с мрамор ли ще ги покриват…както и да е. Та, пита се – кой ще спечели търга, ако се знае, че собственик на фирма „Минзухар” е дъщерята на кмета…?” Абе, Петров, ти луд ли си да дадеш подобна задача за контролно на деца от четвърти клас?
- Ама те всички познаха верния отговор… - промърмори математикът.
- Млък! В училището ни няма място за политика! Ние тук готвим децата за… отваряме им вратата към живота, така да се каже. А второто подусловие си е чиста провокация – моля, пресметнете колко пари ще загуби общината от това. Нямало политика, а?
- Но аз не съм посочил от коя партия е кметът…
- Казах ти да мълчиш! Какво значение има от коя бил – щом той дава парите…
- Е, парите ги даваме всички ние, но нали казахте да не говорим за …
- Да! Тук децата трябва да получават полезни знания за живота, а не да им се пълнят главите с черногледство…

- Някой се е оплакал – предположи очевидното математикът.
- Не „някой”, а всички кметове от последните двадесет години. Е, без Тодоров, той нали умря – обаче се обади дъщеря му. Впрочем, няма значение – въпросът е принципен: не може да се дават подобни задачи на деца с все още неоформен житейски мироглед.
- Ама аз нали точно затова…
- Аха, затова… - директорът взе друго листче - „Празен, един кораб се движи с 30 км/ч. Натоварен с три хиляди тона захар, същият кораб се движи с 20 км/ч. Пита се:
- а/ с каква скорост ще се движи корабът, ако е натоварен с три тона кокаин (по документи – захар) и екипажът му види катерите на Гранична полиция?
- б/ каква ще е скоростта от първото подусловие, ако освен това целият екипаж е сложил в сутрешното си кафе от превозваната „захар”? (и в двата случая теглото на кокаина да се пренебрегне)….” Петров, та тук изобщо няма нищо за смятане…?

- Няма – тъжно кимна математикът – Всичко е ясно от самото начало. И за тази задача ли ви се обадиха?
- Какво? А, не, не – опазил ни Господ. Обаче виж – не може повече така. Задачите ти са откровено провокационни. Толкова ли няма там басейни, дето се пълнят и изпразват – или например – една пчеличка лети срещу вятъра с… а по посока на вятъра с…Нещо такова?
- Има – въздъхна математикът – Има и такива задачи, но…
- Обаче да се разберем отсега – басейнът се пълни с вода и се пита за колко време ще се изпразни. Ясно ли е? А не – за колко време митничар със заплата 700 лв. ще събере пари за…
- Ясно.
- Е, добре… И не се сърди, ако понякога ти повишавам тон – заради децата го правя. Ние трябва да им отворим вратата към живота, а те…те да си чупят главите после. И без това ми остават само пет години до пенсия. Разбрахме ли се?

Петров кимна малко разсеяно – вече съчиняваше следващата задача.

„Една пчеличка работи цял ден и събира само лъжичка мед, докато за същото време един политик…”