Армагедон

Неясната точка бе забелязана първо от известния астроном Джордано Коперник – студентката в общежитието срещу обсерваторията приключи с преобличането, той въздъхна разочаровано и завъртя телескопа. И тогава видя нещо, което – ако се замислиш – не би трябвало да е там. Джордано извади кърпичка, избърса първо очите си, а после окуляра – и пак погледна. Точката обаче все още си беше там и дори изглеждаше малко по-голяма.
Беше 18 декември 2012 г. и така бе открит астероидът Армагедон. Според Пророчеството на маите на Земята й оставаха точно пет дни живот.

…Кризисният щаб бе разположен в Квартирата на ООН, а в залата бяха събрани държавните глави на почти целия свят. Американският президент стана, огледа се и започна:
- Скъпи избиратели…извинете – колеги, осъзнавайки своя дълг пред човечеството…С две думи – ние ще се оправим. Само стойте и гледайте. Абе, някой случайно да знае – на астероидите нефт има ли? То не че сме опрели до стотина тона, но все пак…

Два часа по-късно „Аполо Незнам си колко” излетя, въоръжено с новото свръхмощно лазерно оръдие „Люински”. След известно време обаче телефонът на президента иззвъня и той чу гласа на командира на екипажа:
- Господин президент, прицелили сме се в астероида, но…
- Но?
- Ами той целият е ЧЕРЕН…
- Какво? – извика президентът – Да стреляте в черен малко преди изборите? Никога! Връщайте се.
- Ама такова, съдбата на човечеството…
Президентът се поколеба за миг, но после здравият разум надделя, той повтори заповедта си – и американците излязоха от играта.

- Въпреки незаслужените нападки към нас заради някакви малоумни пънкарки… - започна следващият добре облечен мъж – Русия не може да си позволи да остане настрани от…И да се разберем отсега – като свършим, никакви инвазии в Близкия изток. Договорились?

Останалите кимнаха и малко по-късно от Байконур излетя поредният „Союз” , с бригада космически сапьори и няколко атомни бомби на борда. После седящите в залата видяха как той каца на астероида (Армагедон вече изглеждаше голям колкото тиган „Тефал”) и екипажът почва да дупчи.
Всичко бе извършено по план, накрая космонавтите рапортуваха на президента, поседяха преди тръгване (като изпиха междувременно три бутилки водка) – и отлетяха. А после зачакаха команда.

- Значи, разбрахме се – мир в Близкия изток и една година ще карате само лади … - руският президент владееше изцяло положението, а другите само тъжно кимнаха – Огън!
Но нищо не се случи. Така и не се разбра – батериите на дистанционното ли бяха мокри, друго ли – макар че по-късно доста хора бяха преселени в Сибир. Но сега вече към Земята летеше астероид с ядрен заряд на него.

Изпратиха и един съвместен полет на Евросъюза, обаче. . . От непрекъснатото каране на фарове акумулаторите му се изтощиха още на половината път, екипажът без малко щеше да умре от глад, понеже яйцата им за закуска не били от „щастливи” кокошки – а и да летиш с максимално разрешена скорост тридесет километра в час… И тогава се изправи представителят на една малка балканска страна.

Той не постави условия – не беше свикнал. Просто каза, че проблемът ще бъде решен до края на деня.
И докато колегите му клатеха глави в недоумение, в същата малка страна във вечерните новини съобщиха, че летящият към Земята обект съдържа 98% метал. А после настъпи истински Армагедон…

…Петстотин цигани излетяха с делтапланери и след половин час астероидът изчезна от екраните. За сметка на това оборотът на пунктовете за вторични суровини в същата страна нарасна неимоверно.

Е, като не си искаш предварително – нищо не ти дават. Малко благодарности, обещание за по-бързо приемане в Шенген - и толкова. Дори самите герои не получиха нищо – освен снимка с президента и по едно бурканче шведско сладко от боровинки.
Но на тези гладни времена и това бива.