Проклятието

Седяха си в селската кръчма комшиите Гочо и Бочо и пиеха джин с лимонада. Първото – понеже бяха чули кмета да си поръчва такова, а второто – защото не чуха добре до края.

– Голяма суша иде – промърмори Бочо – Всичко ще изгори.

– Важното е човек да не се вълнува – поклати глава Гочо – Четох веднъж във вестника, че будистите правели така и затова живеели толкова дълго…

Бочо отвори уста да възрази, но после мислено махна с ръка и предложи да изкопаят кладенец и да си купят потопяема помпа. Ето, той бил съгласен да изкорени малко от тиквичките, за да отвори място. Само Гочо да помага в копаенето и да си разделят парите за помпата. Но другият се прояви като истински будист, високо над подобни земни дреболии и отказа. И докато допият джина, се скараха.

…Лятото наистина се оказа сушаво и Бочо вече доволно потриваше ръце, когато изведнъж по телевизията дадоха прогноза за дъжд. Той се сепна, погледна през прозореца към оклюмалата градина на съседа си и отиде да изключи помпата. А после се облече и тръгна към къщата на попа.

– Четем за дъжд, как да не четем – горещо го увери попът, който също бе гледал новините – Кило ракия за перести облаци, две за купести, три за преваляване, четири за пороен дъжд…

– А за град?

– Пет, обаче е грях. ..ракията каква е?

– Кайсиева. И ако има грях – на мен да го пише Господ, но в двора на Гочо само пръчки да останат. Да нося ли…?

– Носи – въздъхна попът – Грях е то, но за пет литра кайсиева…Обаче – сложи там една
икона в двора си. Господ горе няма GPS, да не се обърка нещо.

Бочо донесе ракията, а после се върна в къщи и почна да търси икона. Не намери, естествено, та се наложи да сложи един плакат на Мадона, който намери в стаята на дъщеря си.

През нощта се изви буря и заваля силен дъжд. Но дали Господ реши, че се бъзикат с него или просто не харесваше тази певица – град падна само над двора на Бочо и половината от посаденото се превърна в каша.

- Четем за дъжд, бе чоджум, как да не четем. Три литра кайсиева и за каквото кажеш, за това ще четем – обаче по тъмно да я донесеш, понеже нали… - и ходжата се усмихна извиняващо.

- А за град? – попита директно Бочо.

- За това правя магии, обаче са по пет литра парчето. Става ли…? Добре, диктувай…

Привечер Бочо хвърли синята муска в двора на съседа си и пусна доволен телевизора.

Малко по-късно една сврака видя вързопчето и го отнесе в гнездото си, а то бе на ореха в двора на Бочо… А след още три часа градът смаза и другата половина от двора му.

- Правим магии, как да не правим – кимна баба Стана, врачката. Пет литра ракия и…

Този път Бочо реши да не бъде толкова конкретен и просто поиска в градината на съседа му да не се роди нищо, а после донесе ракията. Но Баба Стана бе водила тежък живот, а и сега не общуваше с каймака на обществото. Освен това първо изпи половин литър ракия, а после с олюляване се заклати към Гочовия двор. Та - щом стигна, тя се хвана за оградата, пийна още малко и започна тихо да нарежда – да ме прощавате значи, ама те в нашето село така говорят:

- *уй да порасне, *уй да порасне – повтори това десетина пъти, а после се ухили доволно и се затътри към къщата си.

На другия ден около обед Гочо застана пред комшията си с баница и бъклица вино. Бочо го изгледа с недоумение, а после плъзна поглед над рамото му към опустошената градина.

– Жив да си, комшу – започна Гочо – Ето, вземи – и извинявай. Знам, че ти си пратил баба Стана…

„Побъркал се е горкият” – помисли Бочо и внимателно попита - а не му ли е жал за градината?

- Кой ти гледа градината? – разсмя се Гочо – Друго ми порасна. Жената сега не смее да ме пусне сам до фурната, а комшийките от сутринта дебнат наоколо…Колко ти дължа за помпата?

Но Бочо само ядосано махна с ръка, заяви, че той с будисти не говорел и ядосано тръшна вратата. Така де – петнадесет литра кайсиева на вятъра.

Изобщо - внимавайте за какво се молите, понеже понякога…