За няколко долара повече…и една патка по-малко

Кънчо срещна циганката на площада пред гарата, веднага след уволнението от казармата и малко преди да се качи на влака за в къщи. Беше студен есенен следобед и премръзналата мургавелка прие да гледа без пари – само срещу една шкембе-чорба в близката кръчма. Е - и малка бира.

„Съдия да станеш – бе казала циганката – Много пари ще имаш,а и всичко друго, което си поискаш…Я викни още една бира, а?”

Съдия… За човек, който играеше централен нападател във футболния отбор на поделението, бе повече от ясно за какво точно става дума. Във всеки мач Кънчо вкарваше по няколко гола, а веднъж цели пет - и за награда го пратиха да окоси тревата на „Българска армия”. Та той започна съдийски курсове, но понеже старшината, който се водеше треньор на поделението им бе обяснил за подсигуряването в защита, за всеки случай записа и право.

След година Кънчо бе сочен за голямата надежда на родното съдийство. Той беше човек, на когото можеше да се разчита – платил си за дузпа – получаваш я, а не вместо това три корнера , както правеха някои негови колеги. Тук си каза думата и следването му – Кънчо се научи да прави „пищови”, тоест – пишеше с малки букви на дланта си кого трябва да изгони. Ако не се случеше дъждовно време или някой чуждестранен отбор (дето от деца са ги учили да се ръкуват и изобщо да се правят на възпитани) да му изтрият написаното – всичко вървеше по мед и масло. Е, биеха го понякога, но – рядко.

Постепенно едни хора, които никога не правеха грешни залози, забелязаха Кънчо и парите потекоха…Следването остана на заден план. …Но един ден го грабнаха направо от лекции и го помъкнаха към летището. Там го чакаше правителственият самолет, а в салона седяха два дрийм-тима: „Люлинските леопарди” и „Пионер” – Равно поле. След това излетяха към морето… Когато видя кои се присъединиха на стадиона към отборите, Кънчо без малко щеше да си глътне свирката. После обаче пое въздух и директно попита кой трябва да победи. „Който е по-добър – сви рамене Шефът – Една партия сме, пък и това не са избори. Свири по съвест.”

Кънчо се опита да се сети как се прави това, но не успя. За щастие малко по-късно президентът на „Пионер” успя да му прошепне по време на едно меле, че ако отборът му спечели, съдията ще получи една патка. Кънчо си представи патица по пекински, даде четири поредни дузпи за „пионерите” и дори искаше да изгони Шефа на другия отбор, но охраната успя да го спре в последния момент. А после му обясниха, че за такива неща си имало време и място, съвсем различни от настоящите.

Кънчо се прибра с влака, а вечерта научи, че отсега нататък може да разчита само на наряди в окръжните групи. Обаче техните мачове ги няма в тиражите, никой не плаща и изобщо … за една патка не си струва. Затова той прокле циганката и залегна над ученето.

…Няколко години по-късно Кънчо завърши и започна практика като юрист, а после – с протекциите на едни хора, които никога не бъркаха на кого да заложат, стана и съдия. Е, вярно – никой не прати самолет за него, да го закара до съдебната зала – но това беше единственият недостатък. Иначе правилните хора бързо се свързаха с него, уточниха тарифите – и работата потръгна. Кънчо не успяваше да напише мотиви или каквото трябва там, човекът бе оправдаван поради давност, а парите се трупаха – точно както бе предсказала циганката. Пък и никой не се ръкува с теб в залата, така че няма опасност надписът да се изтрие и да сбъркаш кого да изгониш…пардон – да оправдаеш. Освен това от футболното съдийство се бе научил да не изпъква излишно на терена – точно каквото се изисква в случая.
Всъщност, беше почти щастлив, с едно малко изключение - искаше му се пак да се срещнат с Шефа и приятелите му.

Само за да си довършат мача, естествено…