сряда, 27 април 2016 г.

С шмайзер в ръка

https://youtu.be/ua8rs2ch78I?list=RDua8rs2ch78I
Беше късна пролет и слънцето напичаше площада в центъра на село Горно Нанадолнище. На пейките седяха пенсионери и обсъждаха как от ден на ден животът ставал все по-тежък и че "ония окрадоха България" и затова сега за внуците им нямало работа. Баба Дана даде пример със сина на дъщеря си - кандидатствало детето за системен администратор в града, обаче не го взели, уж понеже бил с основно образование. Зер то голяма философия - когато електрифицирали долната махала, внукът й помагал да опъват кабелите и бригадирът даже го похвалил, но ОНЕЗИ пак сложили свой човек. И тогава изведнъж бай Петко се изправи, размаха бастуна и заяви, че тази работата с добро няма да стане, ами да излизат в Балкана, докато още могат да ходят.

Идеята бе приета с ентусиазъм, разбраха се кой ще е партизанин и кой ятак (и ще храни кокошките на онези, които ще се бият за народна свобода) и групата потегли към планината, където преди година военните имаха учения и бяха изкопали много удобни землянки. Когато стигнаха там, партизаните направиха бързо събрание, избраха бай Петко за командир, а баба Дана за политкомисар. После обсъдиха име за отряда и се спряха на "Тодор Живков", понеже при него се живеело най-добре. След това потърсиха връзка с ЦК.

Ръководството на БСП отначало бе приятно изненадано и дори покани партизаните на събора на Бузлуджа, но после се появиха търкания. Бай Петко държеше свръзката им да бъдел човек от народа, пролетарий, с мазолести ръце. Миков провери лично всеки един от сътрудниците си, но бивш работник не намери, а мазоли имаха само няколко души, и то на съвсем друго място - от много седене пред компютъра. Тогава той сви рамене и обяви Тодор-Живковците за леви екстремисти.

Бай Петко беше от стара коза яре и се свърза направо с Москва. Попаднаха на Медведев, който веднага отърча да зарадва шефа. Путин замислено потърка брадичката си:

- Партизани, викаш... Ще се борят срещу богатите, за да има за бедните. И тук ще се появят последователи... Дима, ти добре ли си?

- Но нашите славни традиции...

- Какви традиции, бе! Ние с тебе бедни ли сме? Ами в един момент да ни поканят да слезем в мазето "да ни снимат"? Отговорете им - покрай Сирия направихме много разходи, можем да ви пратим само десет бидона водка. Товарете ги на един самолет, а аз ще се обадя на Бойко да го предупредя.

Когато чу за партизаните, премиерът вдигна на крак цялата жандармерия и поиска помощ от НАТО. Междувременно медиите на Пелян Деевски се пренаредиха и излязоха със серия статии - партизаните били десетина хиляди, имали системи "Бук" и "Дъб", половината планина била под техен контрол... И когато руският самолет прелетя над предполагаемите позиции на партизаните, той видя стотици хора и хвърли с парашут водката. Жандармеристите (това, естествено, бяха те) я взеха и употребиха по предназначение, а после цяла нощ пяха "Румяно, Румянке, сал ти ли си министър, сал ти ли знайш да командваш...".

От Гърция изпратиха десет килограма маслини и програмата на СИРИЗА като учебно помагало. Криза било, толкова можели. От Испания също изпратиха десет килограма маслини и програмата на "Подемос".

Хората на Марин льо Пен поръчаха 50 000 значки "Je suis Todor Zhivkov" и започнаха да ги раздават в Париж. Местните хора си ги слагаха и питаха що за трагедия е било това.

Американците предложиха военна помощ на премиера, като идеята им бе да започнат с бомби с обеднен уран. За целта поискаха да бъде евакуирано всичко живо в радиус сто километра от партизанските бази, понеже понякога ставали грешки, а и да не се печем на приятелски огън. Премиерът се сепна и помоли да поизчакат засега.

Междувременно в щаба на отряд "Тодор Живков" се обадиха от ИДИЛ и на развален български предложиха да изпратят отряд екзекутори - специалисти по обезглавяване, бесене и т.н. Ужасен, бай Петко заяви, че те не планират подобни неща. "Там ви е грешката" - заявиха джихадистите и затвориха.

Изобщо създаде се патова ситуация - от НАТО твърдяха, че това са си наши вътрешни проблеми и не искаха на пратят командоси, армията ни пазеше гръцката граница и копаеше дупки за коловете на новата ограда, жандармерията я гонеше жесток махмурлук и главоболие, а в ЕС обсъждаха план за разделяне на България на две части - тази под партизански контрол и останалата.

И точно в този момент се появи една ловна дружинка. В цялата тази бъркотия всички бяха забравили, че предишния ден в селото даваха пенсиите. И сега, останали без пари за кафе и цигари, партизанските внуци настъпваха смело в планината. След кратка схватка пенсионерите бяха взети под мишница и доставени директно пред пощенския клон.

А народът има да чака някой да го освободи...

петък, 22 април 2016 г.

Паравоенно

До Министъра на Вътрешните работи,

До БХК,

До Омбудсмана на РБ,

До Главния прокурор на РБ,

До Бате Бойко,

Уважаеми дами и господа, скъпи Бате!

Молим за вашата спешна намеса, понеже в землището на селището ни Горно Нанадолнище се появи паравоенен отряд. Той лови невинни бежанци и ги връзва със свински опашки (кабелни превръзки), а понякога и направо с кабели. Местната полиция нехае и затова се обръщаме направо към вас.

Всичко започна преди месец, когато в селото празнувахме Деня на козаря. Събрахме се в ресторанта на Бай Мицо - ядене, пиене, програма - от града дойде фолк фурията Еволвента и изпя последния си хит "Важното е да зацепиш", после имаше конкурс "Мис саанска коза" и така - до среднощ. Само че преди конкурса пратихме жените по къщите да спят, а ние останахме да гледаме козичките, понеже повече разбираме от хубавото.

После се прибрахме по къщите - е кой с подпиране по дуварите, кой с междинни почивки на тревата - а бай Минко нещо се объркал и забил към гората. Там намерил едно по-сухо място и заспал.

Жена му кака Радка доста се притеснила и рано сутринта събрала няколко комшийки (мъжете хъркали и сънували козички), взели едно куче, дали му да помирише чорапа на бай Минко и когато след пет минути то отново дошло на себе си, повело ги към гората. Там те намерили нашия човек да спи свит на кълбо върху куп сухи клони.

Какво правиш тука бе, пукница такава? - изкрещяла кака Радка и вдигнала от земята един дебел клон. -Ти къща нямаш ли си?

Бай Минко изобщо не осъзнавал къде се намира, но нещо познато проблеснало в главата му. Нещо, което гледал всяка вечер по телевизията.

Бежанец съм - обяснил той. - И ако може, малко по-хуманно...

Жените се разсмели, но кака Радка държала да изясни нещата докрай.

И от кого бягаш бе?

От мойта чума, от кого друг. Като види как съм се напил, става люта като джихадист и все заплашва да ми отреже главата...

Е, екзекуция нямало, но го вързали и го набили, а после така го довели в селото.

Така започна акциите си отрядът на кака Радка, която сега всички наричат "Пиратка".

...Няколко дни по-късно засекли чичо Вълчо, че всяка седмица ходи да събира дърва точно там, където Мара Вдовицата си пасе козата (обикновена, не саанска). Обаче като пропълзели по-наблизо, чули чичо Вълчо да пъшка и да вика "ох, на дяда козичката, бечи, бечи", но добичето било далече, а Мара...доста наблизо, така да се каже.

Сложили му свинските опашки на китките (вече били подготвени) и така го доставили на стрина Вълчовица, а тя извадила кобилицата (и това при положение че селото ни от половин век е на помпи. Обаче - пазят си ги, тяхната...) и раздала правосъдие. Едва наскоро човекът спря да куца.

...А седмица след това някой открадна сателитната чиния на селото и не можахме да разберем "малката булка" ожени ли се или не. Отрядът на кака Радка претърси наред и намери чинията в двора на Асан, а жена му Айше переше в нея дрехите на циганчетата. Самият Асан предвидливо бе драснал към гората, но скоро бе обкръжен, фиксиран със свински опашки и дори - неполиткоректно наречен "крадлив циганин". После малко го биха, а след това го накараха да извика братовчед си - специалист по незаконно свързване към Енергото - да монтира антената обратно на мястото й.

Та в тази връзка искаме да попитаме всички гореизброени институции - може ли такова нещо? Да не ти дават да се напиеш като прасе, да мръднеш по чуждо, да краднеш малко - това по европейски ли е? Затова ли се борихме навремето срещу тоталитаризма?

...Както споменахме в началото, оплакахме се на селския полицай, а той само поклати глава и промърмори: "То добре че са жените ви, че иначе съвсем ще оскотеете". Това не е ли дискриминация по полов признак?

Приключваме настоящето писмо, понеже довечера в ресторанта ще има конкурс "Мис вакла овчица" и сега всеки си приготвя по едно кълбо канап - ще вържем единия край за портата и ще го развиваме до ресторанта, а на връщане - по него. Даскалът каза, че навремето един така направил и се спасил, но било много отдавна. Дано само не оплетем канапите.

Оставаме в очакване на спешна ваша намеса - медийни дискусии там, карикатури, Съд по правата на човека - вие по-добре си знаете. Но ги озаптете тия, понеже иначе ще видим Шенген през крив макарон.

Да живее европейска България!

петък, 8 април 2016 г.

Импортозаместване

Уважаеми дами и господа!

Поканихме ви днес, за да се извиним и да ви съобщим как смятаме да поправим грешката си.

Да, ние се извиняваме. Нашето обединение "Автозавас" отдавна трябваше да включи в линията си и един престижен, предизвикващ възхищение и респект модел. Наистина, доскоро ние разчитахме това да направят колегите от "Волга", но вече не им вярваме. А и с това ембарго, което в един нещастен ден може да обхване и автомобилите... И какво правим тогава? Ще оставим олигарсите и висшите чиновници да се возят на черни мерцедеси като български цигани? И да ни приказват, че то автомобилът не бил като изтребителя - по-трудно се правел, повече врати имал, спирачки там, амортисьори - абе, не било за всеки.

Сякаш не изнасяме ежедневно коли за Германия, Франция и Италия. Е, колко... Колкото поръчат, толкова изнасяме. И като е станало дума, нашата "Лада Нива" на полето е по-маневрена от колорадски бръмбар, а на шосе ускорява до сто километра за десет минути, ако качеството на асфалта го позволява. Да не говорим пък за "Лада Патриот", която като види руското знаме или портрет на Путин, почва да присветва с фарове и да бипка радостно химна.

Но сега нашето обединение закупи лиценз за "Ролс Ройс" (само за територията на Източна Европа) и след месец смятаме да пуснем първите бройки на пазара.

Предвиждаме колата да бъде с 16-цилиндров двигател и мощност около 500 к.с. (като стане готов, ще ги премерим по-точно). Разходът на бензин ще бъде около 50л/100км на извънградско, но в големите градове, сами разбирате - светофари, задръствания... Но при резервоар от 200 л това не би трябвало да плаши никого.

Верни на традициите, смятаме да ползваме ръчна скоростна кутия с десет скорости - пет "бавни" и пет "бързи". По този начин, ако си назначите за личен шофьор бивш тракторист, няма да му се налага да се учи отново.

За социално слабите клиенти предвиждаме и вариант с дизелов двигател от КРАЗ. Вярно, малко по-шумничък е, но представете си само - канят ви в Бъкингамския дворец и вие пристигате с дизелов ролс ройс". При това, ако нафтата е крадена от корабите, след вас ще има огромно и запомнящо се кълбо черен дим - нещо, което светските хроникьори едва ли ще пропуснат да отбележат.

Фаровете, естествено, ще бъдат първокачествен китайски ксенон и както ми подсказва господинът от България, направо "ще цепят мрака".

Както вероятно знаете, оригиналните коли "Ролс Ройс" и "Бентли" имат тапицерия от кожата на някаква специална порода шотландски телета, не им помня вече името. Но понеже говорим за импортозаместване, ние смятаме да ползваме кожа от руски крави. Е, малко по-твърдичка е, но пък нашите добичета са петнисти, така че гарантираме уникален вътрешен дизайн на всяка кола (където се паднат петната).

Арматурното табло на оригиналните коли е дървено, или поне изглежда такова (още не сме се запознали с цялата техническа документация). Колегите от Англия споменаха, че използвали специално червено дърво - окуме. Тук решихме да не правим никакви компромиси с качеството и да слагаме пластмаса като от касетки за бира. Дърво значи дърво. Обаче в Сибир окуме не расте. Затова решихме да го заменим с първокласен чам. При това, съгласно използваната от нас технология след около година (може и по-рано) смолата от дървото ще пробие покривния лак и появилите се капчици ще ви осигурят свеж боров аромат - без да давате допълнително пари.

По настояване на фирма БМВ, която е собственик на марката, ще бъде заменена и онази малка емблема на предния капак - вместо "Духът на какво беше там" смятаме да сложим малка статуетка на Ленин, който да сочи към комунизма. Щом карате ролс ройс, за вас той вече е настъпил.

Предната и задната половина на колата са разделени от подвижно звуконепроницаемо стъкло. Когато то е спуснато, на арматурното табло свети червена лампичка и шофьорът се обръща към пътника отзад с "Ваше благородие". Когато се вдигне и вече нищо не се чува, лампичката угасва и може да се мине и на "ей, маймуно" или "козел". За момента не е ясно какво се случва, ако крушката изгори - затова колата разполага с голям, просторен багажник, способен да побере всеки труп.

Относно цвета на колите - тук смятаме да останем верни на нашите традиции. Освен баналното черно и бяло ще пуснем и тютюневи, доматеночервени, тревистозелени и жълти. Така де, отдалече да хващат окото.

Всъщност, остана последното - как ще се казва моделът? Първоначално искахме да е "Владимир В.П.", за да не се бърка с Ленин. Когато обаче видя настоящата презентация, В.В.П. скромно отказа това чудо на техниката да носи името му. Тогава потърсихме дума, която да е популярна, да символизира мощ, бързина и дори леко заобикаляне на закона.

И така - очаквайте от следващия месец новия руски "Ролс Ройс Мелдоний"!

петък, 1 април 2016 г.

Агент под прикритие

- Ало, Петко Сърдитков ли е на телефона?

- Да, ама може да ми викаш само дядо Петко. Кажи какво искаш, но малко по-високо, че с това ухо не чувам добре.

- Ами премести телефона на другото!

- С него пък хич не чувам.

- Ох, пак ли? Слушай сега - аз, дядо, съм майор Деянов - сигурно ме помниш?

- Има си хас. А как е Митко Бомбата?

- А - а, той сега е на турската граница. Работи под прикритие като емигрант и му викат Мехмет Патлъмъ. Обаче и ние тук имаме проблем - появиха се едни измамници на стари хора, но вече ни познават по лице и много се страхуват от нас. Затова се налага да наемаме външни хора да помагат.

- А знам, аз навремето като бях дружинник... Веднъж например - излизаме вечерта, а насреща ни...

- Дядо Петко, това друг път ще ми го разкажеш, при лична среща. Сега не бива - сам разбираш, телефоните може да се подслушват.

- А, да бе, вярно. Та как, викаш, да помогна?

- Ще станеш агент под прикритие. Ще се престориш на жертва, а ние...

- А как ще ми викате?

- Как - бай Петко, нали така се казваш?

- А-а, не може. Аз гледах по телевизията - агентите си имат там едни специални имена... Обаче не ща Мехмет.

- Вярно бе, съвсем забравих. Ще си Агент 007.

- Тц. Това с нулите малко на тоалетна го докарва.

- Искаш ли Щирлиц?

- Не, ако може - капитан Клос.

- Може. Та, слушай ме сега, капитане...

- А радистка?

- Каква радистка бе, нали си говорим по мобилните?

- Да, но ти сам каза, че ги подслушвали. И ако може да е така - по-младичка?

- Добре, ще има и радистка. Тя сега изпраща спешна радиограма от околовръстното, после ще я доведа да се запознаете. Слушай сега задачата - ще ти се обадят едни хора да ти искат пари...

- А оръжие?

- Не, не, само пари.

- Аз ще имам ли оръжие? Понеже всички агенти имат. Ще ми се смеят колегите, ако аз нямам.

- Е, то сега не е война, така че няма нужда.

- Ама поне една манлихера да метна през рамо, а? Да се вижда отдалече, че съм таен агент.

- Уф, добре. Ще ти дадем един газов пистолет. Та значи - обаждат ти се ония и казват, че внукът ти е пострадал, а докторът иска 10 000 лева, понеже събирал за бентли...

- Като каза "пари", вие колко ще ми плащате? Понеже, нали - риск, врагове - могат да те отвлекат, да те убият... Мисля, че поне по хиляда лева месечно е нормално.

- Хиля...! Добре бе добре. Хиляда- хиляда. В края на месеца ела при мен в полицията да си ги получиш.

- Добре. Значи, искат ония 10 000 лева и аз вадя пищова и...

- Не бе, ти си в ролята на оглупял пенсионер.

- Че то има ли такива?

- Абе, намират се все още, но рядко, много рядко. Та - слагаш парите в една торбичка и им ги хвърляш през балкона.

- А кога ще ми ги дадете тези пари - дето ще ги хвърлям?

- Е, точно тук има малък проблем. Бъчварова ни оряза бюджета и сега работим със собствени средства, а в края на месеца ни ги възстановяват. Ти не се плаши, нали си ме гледал в "На всеки километър", аз ти гарантирам.

- А с каква лихва ги възстановяват? Понеже аз обичам Родината де, но за по-малко от 5%...

- Добре, пет. В края на месеца.

- Е, точно тук има малък проблем. Лихвата - предварително. Носиш ми петстотин лева (хем да пием по едно вино за паметта на Велински, не беше толкова лош човекът), пищова и... едно договорче за онези 10 000 лева. Доведи и радистката. И си носи паспорта, иначе няма да подпиша. После ще ми дадеш снимките на онези хаймани, дето лъжат хората и - готово. А радистката да остане да си уточним шифрите, че моят нещо напоследък...

- Дядо Петко, чакай малко, че Митко Бомбата ме търси по другата линия от границата. След малко пак ще ти се обадя.

- Ох, ще се побъркам - въздъхна Хасан и избърса потта от челото си. - Още един такъв и се отказвам. Кой е следващият в компютъра?

- Ох, ще се побъркам - каза майор Дамянов и най-после избухна в дълго сдържания смях - да се обадят с подобна оферта в полицията...

- Ами при тях с компютри работят хора със завършен трети клас и две години опит със смартфон. С подобни кадри винаги стават грешки - обясни лейтенант Петров.

- В този миг иззвъня служебният телефон на бюрото на Дамянов. Беше секретарката на шефа им.

Господин полковникът много хареса номера с Мехмед Патлъмъ. Каза да направите списък кой от вас кога ще отиде на турската граница да го лови. Който го хванел, се връщал веднага, ако не - изкарвал си месеца, а после - отивал следващият. Пожела ви успех.

"Ние сме на всеки километър" - мислено си затананика Дамянов и се опита да си спомни колко километра е дълга българо-турската граница.

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/