- Да, ама може да ми викаш само дядо Петко. Кажи какво искаш, но малко по-високо, че с това ухо не чувам добре.
- Ами премести телефона на другото!
- С него пък хич не чувам.
- Ох, пак ли? Слушай сега - аз, дядо, съм майор Деянов - сигурно ме помниш?
- Има си хас. А как е Митко Бомбата?
- А - а, той сега е на турската граница. Работи под прикритие като емигрант и му викат Мехмет Патлъмъ. Обаче и ние тук имаме проблем - появиха се едни измамници на стари хора, но вече ни познават по лице и много се страхуват от нас. Затова се налага да наемаме външни хора да помагат.
- А знам, аз навремето като бях дружинник... Веднъж например - излизаме вечерта, а насреща ни...
- Дядо Петко, това друг път ще ми го разкажеш, при лична среща. Сега не бива - сам разбираш, телефоните може да се подслушват.
- А, да бе, вярно. Та как, викаш, да помогна?
- Ще станеш агент под прикритие. Ще се престориш на жертва, а ние...
- А как ще ми викате?
- Как - бай Петко, нали така се казваш?
- А-а, не може. Аз гледах по телевизията - агентите си имат там едни специални имена... Обаче не ща Мехмет.
- Вярно бе, съвсем забравих. Ще си Агент 007.
- Тц. Това с нулите малко на тоалетна го докарва.
- Искаш ли Щирлиц?
- Не, ако може - капитан Клос.
- Може. Та, слушай ме сега, капитане...
- А радистка?
- Каква радистка бе, нали си говорим по мобилните?
- Да, но ти сам каза, че ги подслушвали. И ако може да е така - по-младичка?
- Добре, ще има и радистка. Тя сега изпраща спешна радиограма от околовръстното, после ще я доведа да се запознаете. Слушай сега задачата - ще ти се обадят едни хора да ти искат пари...
- А оръжие?
- Не, не, само пари.
- Аз ще имам ли оръжие? Понеже всички агенти имат. Ще ми се смеят колегите, ако аз нямам.
- Е, то сега не е война, така че няма нужда.
- Ама поне една манлихера да метна през рамо, а? Да се вижда отдалече, че съм таен агент.
- Уф, добре. Ще ти дадем един газов пистолет. Та значи - обаждат ти се ония и казват, че внукът ти е пострадал, а докторът иска 10 000 лева, понеже събирал за бентли...
- Като каза "пари", вие колко ще ми плащате? Понеже, нали - риск, врагове - могат да те отвлекат, да те убият... Мисля, че поне по хиляда лева месечно е нормално.
- Хиля...! Добре бе добре. Хиляда- хиляда. В края на месеца ела при мен в полицията да си ги получиш.
- Добре. Значи, искат ония 10 000 лева и аз вадя пищова и...
- Не бе, ти си в ролята на оглупял пенсионер.
- Че то има ли такива?
- Абе, намират се все още, но рядко, много рядко. Та - слагаш парите в една торбичка и им ги хвърляш през балкона.
- А кога ще ми ги дадете тези пари - дето ще ги хвърлям?
- Е, точно тук има малък проблем. Бъчварова ни оряза бюджета и сега работим със собствени средства, а в края на месеца ни ги възстановяват. Ти не се плаши, нали си ме гледал в "На всеки километър", аз ти гарантирам.
- А с каква лихва ги възстановяват? Понеже аз обичам Родината де, но за по-малко от 5%...
- Добре, пет. В края на месеца.
- Е, точно тук има малък проблем. Лихвата - предварително. Носиш ми петстотин лева (хем да пием по едно вино за паметта на Велински, не беше толкова лош човекът), пищова и... едно договорче за онези 10 000 лева. Доведи и радистката. И си носи паспорта, иначе няма да подпиша. После ще ми дадеш снимките на онези хаймани, дето лъжат хората и - готово. А радистката да остане да си уточним шифрите, че моят нещо напоследък...
- Дядо Петко, чакай малко, че Митко Бомбата ме търси по другата линия от границата. След малко пак ще ти се обадя.
- Ох, ще се побъркам - въздъхна Хасан и избърса потта от челото си. - Още един такъв и се отказвам. Кой е следващият в компютъра?
- Ох, ще се побъркам - каза майор Дамянов и най-после избухна в дълго сдържания смях - да се обадят с подобна оферта в полицията...
- Ами при тях с компютри работят хора със завършен трети клас и две години опит със смартфон. С подобни кадри винаги стават грешки - обясни лейтенант Петров.
- В този миг иззвъня служебният телефон на бюрото на Дамянов. Беше секретарката на шефа им.
Господин полковникът много хареса номера с Мехмед Патлъмъ. Каза да направите списък кой от вас кога ще отиде на турската граница да го лови. Който го хванел, се връщал веднага, ако не - изкарвал си месеца, а после - отивал следващият. Пожела ви успех.
"Ние сме на всеки километър" - мислено си затананика Дамянов и се опита да си спомни колко километра е дълга българо-турската граница.
Няма коментари:
Публикуване на коментар