петък, 18 март 2016 г.

По примера на по-напредналите

Седим си значи в кръчмата, пием мастика и обсъждаме - след една седмица е сборът в селото, а я дойде някой роднина, я не. По-рано какви сборове ставаха - направо като тези, дето ги прави БСП-то на Бузлуджа. Сега обаче на кого децата в София, на кого в чужбина, идват само когато стане виното и сварим ракията. А сега е още началото на пролетта...

Тюхкаме се ние и само Ангел Германеца се подсмихва хитро. Той не е германец де, чист българин си е, но преди десетина години ходи да работи по немско. Цанил се там за гледач в някаква ферма за щрауси - и спане му осигурявали, и от храната на щраусите се научил да си взема - варял си я вечер в една тенджера, за да не дава излишни пари за ядене.

Месец така, два - хайванчетата взели да залиняват, но собственикът на фермата не си и помислял даже, че някой може да краде - все едно слънцето да изгрее от запад. Вместо това довел ветеринарния, купил някакви витамини и казал на нашия човек да им ги дава с водата.

И Ангел се успокоил, но напразно - един ден щраусите се скупчили в ъгъла, крякали си нещо един на друг, а после спокойно се разпръснали. Но когато нашето момче влязло пак да ги нахрани, изведнъж вкупом скочили отгоре му и бой, кълване, ритане с крака... Чак след месец Ангел излязъл от болницата и с първия влак - у нас.

...Дойде денят на сбора и пред къщата на Ангел спряха десетина коли. Смятай, поне тридесет човека. И понеже ние с бабата живеем точно срещу него, малко по-късно той почука на вратата.

- Комшу, много народ дойде, ей! А вие се притеснявахте. Обаче аз не мога да ги приема всичките, та след малко ще ти пратя четирима - виж там, храни ги, пои ги, да запомнят с добро селото.

- Ама виж сега - те са си твои гости, ние не сме се подготвили, пък и знаеш какви са ни пенсиите...

- Е, ще заколите някоя кокошка там, па дори агне, ако трябва - важното е да проявим малко хуманизъм, нали така?

- Какво, какво?

- Ами тези хора са от града, знаеш как е там сега - бият се с бухалки, гърмят се с газови пищови... Направо като на война. Ето виж - онази кола е от Перник. Там, ако отидеш вечер на дискотека без парче винкел в анцуга, все едно си Леонардо ди Каприо в "Оцелелият", само дето няма да оцелееш. И "Оскар" даже няма да ти дадат посмъртно. А другите до тях са врачанци. Гледаш ли телевизия? Там всеки ходи с бокс. Паспорта си може да забравиш в къщи, но бокса - да не дава Господ! Понеже там като се видят, не се тупат по рамото, а направо си бият по едно желязно кроше - ей-така, да поддържат форма. Там познат, ако не го шибнеш поне веднъж с бокса - обижда се, смята, че не го уважаваш. Та вземи ги ти тези четиримата, а аз да продължавам нататък...

И така, къща след къща - настанихме гостите. През това време обаче някой чул как Ангел викал по телефона си - "колкото и да дойдете, все сте добре дошли!" И те идваха.

Както и да е - хранихме ги, поихме ги, опънахме даже кабели и изнесохме телевизорите на двора, понеже специфичната им градска култура изисквала да си пият ракията на открито и си викаме - "абе, главоболно си е, но нали утре си тръгват?"

Обаче не си тръгнаха. Сутринта всички щъкаха из дворовете с телефони в ръка и един вика: "брат'чед, идвай бързо, будалите още не са измрели съвсем"; някаква баба крещи: "Ивано ма, заключвай апартамента и хващай автобуса - хем чист въздух, хем ще спестиш малко от ток и храна".

Изобщо, лудница. Аз се опитах да направя забележка на един да не гази лехите, а той ми се репчи: "Мен лично господин Ангел ме е поканил, трябва да сте по-любезен" - идеше ми да му фрасна една мотика по главата, но като се замислиш - прав си бе човекът.

После обаче комшиите един по един изгониха гостите - къде уж кучето се отвързало, къде кравата нещо пощръкляла, къде пчелите се помислили за тигрови комари и тръгнали да пренасят вируси... Събраха се всички пришълци пред Ангеловата къща и почнаха да роптаят, но той предвидливо се беше скрил в кочината при прасето и не излезе. А в това време хората в другия край на селото почнаха да разкопават една по една улиците - особено онази, която води към планината и има разклонение към главния път (ние й викаме "балканския маршрут") - като оставиха само една малка, по която гостите да си тръгнат. За в бъдеще сме решили и там да сложим бариера - за всеки случай.

...А Ангел Германеца дойде в кръчмата чак след три дни и започна да ни обяснява, че с безотговорното си и егоистично поведение сме подкопали имиджа на селото, нарушили сме основни човешки права и ценности и ако не бил той в последния момент да се сети да покани заминаващите да дойдат отново за Коледа...

Събрахме се значи в единия ъгъл, разменихме по няколко думи, а после се хвърлихме върху него.

Не знам как бият щраусите, но разгневените селяни никак не си поплюват... Та сега го чакаме Ангел да излезе от болницата и после - ако му стиска - да ни дообясни за какви беше там права и ценности.

3 коментара:

  1. Много точно и тъжно-смешно за реалната ситуация с бежанците. Браво!

    Феникс

    ОтговорИзтриване
  2. Точно, но дали Ангел ще влезе в болницата, по един или друг начин?

    ОтговорИзтриване
  3. Дано Ангел тоя път си е взел поука вече...

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/