петък, 28 септември 2012 г.

Златният пръстен


…Веднъж при Майстора дошъл един младеж и започнал да се оплаква, че околните непрекъснато го подценяват, не искат да признаят качествата му и изобщо – не може да намери мястото си в живота. А после помолил да бъде научен да се справи с това.

Майсторът изслушал всичко внимателно, а после свалил златния пръстен от ръката си:
- Ето, вземи го и иди на пазара да го продадеш. Но искам за него не по-малко от една златна монета. Щом ми я донесеш, ще започнем с обучението.
Младежът грабнал пръстена и хукнал към пазара. Там обаче го очаквало разочарование –никой не искал да даде исканата цена. Всички търговци обяснявали, че пръстенът тежи по-малко от една златна монета, следователно… Виж, за няколко медни или сребърни - можели евентуално да помислят - но не и повече.

Младежът обиколил всички търговци и навсякъде получил отказ. След няколко часа с наведена глава той се върнал и признал поражението си.
- Не струва златна монета, значи… - замислено повторил Майсторът – Какво пък – не е лошо да разберем каква все пак е истинската му цена. Я иди при ювелира.
Младежът тръгнал обезсърчен, но там го очаквала друга изненада – ювелирът дълго въртял в ръцете си пръстена, а после въздъхнал:
- Да, правен е от велик майстор, но повече от шестдесет златни монети не мога да дам за него. Времената са трудни.

На връщане младежът почти тичал, за да съобщи радостната новина. Но когато я чул, Майсторът само се усмихнал, взел пръстена и отново го сложил на мястото му. А после обяснил:
- Ето – и ти си в същата ситуация – само експерт може правилно да оцени истинската ти стойност. Защо очакваш да го направи първият срещнат…?

С което всъщност обучението на младежа било завършено.


Предполагам, че много от четящите тук са депресирани от ниската си цена на пазара на труда. Искам да им обърна внимание на две неща:
1. Това, че някой е назначен за Специалист човешки ресурси или мениджър, не го прави автоматично експерт по въпроса. Нещо повече – дилетантът с диплома си остава дилетант до момента, в който натрупа достатъчно опит в практиката и го добави към изучаваното. Но дори и тогава истинските експерти са единици, понеже човешките качества са твърде деликатна материя. Иска се и известна доза призвание.
Така че доста (с риск да обидя някого бих казал – много повече от половината) хора, които набират персонал, всъщност не умеят да го правят. И за да не се „минат”, винаги посочват смешно ниска цена за труда ви.
2. Ако обаче двама или повече експерти ви дадат еднаква оценка, длъжни сте да я приемете, дори и да ви звучи обидно. Най-вероятно сте пристрастни и нямате реална представа за истинските си възможности – или за потенциалните трудности, които ще срещнете на търсената от вас позиция. В този случай изходът е да работите върху себе си, временно понижавайки претенциите си. Това е единственият начин да избегнете депресията от трупащите се откази – а в някои случи – и да не умрете от глад.

Както бе казал един известен културист, коментирайки своя детска снимка – не е важно откъде ще тръгнеш, а – докъде ще стигнеш.

Успех!

8 коментара:

  1. Много ми хареса "Златният пръстен". Давам заявка за още от същото. А и честно казано, Тимуре, от известно време много ми се ще да има нови приключения на Главния, на Петрова- главната счетоводителка,на Стефанов- търговския мениджър,на Георгиев, на Рафтингова и„ТБПТ” ООД (Тиймбилдинги и прочие такива)... Много се надявам да ти дойде вдъхновение за още тиймбилдингски истории. =))) (направо си те моля за още) =)))

    ОтговорИзтриване
  2. Боянова: Благодаря. Следващата статия от тази поредица - "Счупената клечка" - ще кача след публикуването й в блога на Джобтайгър. Вероятно - след около седмица. Според мен не е лоша.
    Що се отнася до героите от "Тиймбилдинга", започнах да пиша петата част, но нещо не върви, а и нямам много свободно време. Да се надяваме, че все някога ще я завърша ;)
    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  3. Щом не върви писането на тиймбилдинг-а, тогава ето ти малко музикални поздравчета за вдъхновение:

    http://www.youtube.com/watch?v=BSLPH9d-jsI&feature=relmfu
    http://www.youtube.com/watch?v=JGCsyshUU-A

    Пък аз ще почакам за "Счупената клечка" и за още твои творби. =)))

    ОтговорИзтриване
  4. Историята много ми хареса. И съм напълно съгласен, че един HR Специалист с диплома по "Психология" и 1 година трудов стаж, няма как да оцени човек с дългогодишен опит в определена сфера.

    А това с "рязането" на предлаганата заплата е чест и задължение на всеки ейчар :)

    ОтговорИзтриване
  5. Малко да разведрим обстановката с един виц.
    Как да четем обявите за работа

    > Гъвкаво работно време - идваш в 9 сутринта, тръгваш си в 1 през нощта и ако закъснееш 15 минути на следващата сутрин, те глобяваме. Събота и неделя са работни дни.

    > Работа в млад и амбициозен екип - не можем да се понасяме, но се търпим.

    > Възможност за чести командировки - ще забравиш как изглеждат близките ти.

    > Динамично развиваща се компания - на шефа всеки ден му хрумва нова идея.

    > Самоинициативност - нищо няма да ти обясним, но ти сам ще се питаш, какво се иска от теб.

    > Изключително добри организационни способности - в офиса е хаос, дано да го оправиш.

    > Отговорен и лоялен - очакваме, че ще си затваряш устата, каквото и да видиш в офиса.

    > Възнаграждение, обвързано с резултатите - никой резултат не е достатъчно висок. Бъди доволен, че си получаваш парите всеки месец.

    > Готовност за работа във вече изграден екип - внимавай, къде стъпваш и чия чаша използваш.

    > Отлични комуникативни способности и умения за работа в екип - никога не отказваш кафе с колежките, обичаш да клюкарстваш.

    > Опит в работа с клиенти и добра комуникативност - най- вече се надяваме да лъжеш добре.

    Относно HR не бива да бъдем много критични към тях, те не си вършат работата много добре, но и в 99% от случаите дори да искат не могат да си я свършат , защото хората играят роли и се представят за такива каквито не са. За тази ситуация вина носи основно трудовото законодателство, което е твърде рестриктивно, когато трябва да се освободи работник от нормална и изрядна фирма, за мутренските фирми това не е проблем, но за обикновените фирми е голям и скъп проблем, въпреки, че има изпитателен срок на временен договр и това ги кара да бъдат твърде предпазливи при подбора на персонал и така много ценни кадри и с потенциал за развитие остават извън борда. Отделно това рестриктивно законодателство държи на работа доста некачествени работници и мениджмънта предпочита да ги държи на работа и криво ляво да работят , защото ще му излезе скъпо да ги уволни и вероятно ще дойдат други немотивирини некадърници. Тоест вината не е в работници, работодатели или ХР, а в трудовото законодателство. Колкото и да се опитваме да решим проблемите на пазара на труда няма да стане без либерализация, защото това е борба с последствията. Мантрите които разправят синдикалистите, че помагали на работниците и ги защитавали са за ограничени хора, лошото е, че масата им вярва, а всъщност синдикатите пречат на работниците, а не толкова на бизнеса. Без конкуренция, която да мотивира работника да се развива и безнеса да става по ефективен ще си стоим и тъпчем на едно място.

    ОтговорИзтриване
  6. Тимуре, аз пък имам един въпрос, дето много го мисля напоследък... ще пиша подробно при мен, ама ето накратко:

    Значи, всеки човек си мисли, че много повече заслужава. Те продавачките и те така си мислят колко са велики и как ще им отива да са ейчари (примерно). А ейчара си мисли как ще му отива да е голям ейчар, големия си мисли как ще му отива да е велик...

    Така и кандидатите за работа - всеки е убеден, че има всички качества и заслужава да получи работата, и заслужава тройно по-голяма заплата от обявената. Е, на практика обаче не става така. Един път не става, втори път не става, трети път не става...

    Въпросът ми е - кога трябва човек да разбере, да се примири, че за него няма да има повече? Да си седне на з**ника и да си гледа работата? Много млади колеги (когато и аз бях млада колежка :) имах, дето все хвърчаха нависоко, използваха западни думички, ходеха по обучения, четяха "Мениджър" и "Капитал" и... и не бяха лоши момчета.

    Днес обаче гледам ги същите тея хора - не са мръднали много. Докарват го на титли, ама като пари и начин на живот - почти без промяна. Иначе постоянно цитират някакви мотивационни гурута и как мисленето определяло действителността...

    ОтговорИзтриване
  7. Щото всички млади пръстенчета си мислят, че са златни и просто никой не ги оценява. Ама все някои трябва да са и тенекиени, а? :))

    ОтговорИзтриване
  8. Рая, а някои са златни пръстенчета, но защо да им се дават 60 златни пари цена, като е по-изгодно да се плати няколко медни, а остатъкът... За да има за някои медни пръстенчета, които може да са медни, че и медни-менте, но пък са мамини и татини, та са със самочувствието не на златни, а на диамантени-джиджани. А? Не за друго, но наскоро се нагледах на едно такова медно пръстенче, дето го гласят за богоизбрано, докато други златни ги натикват в калта, за да не хвърлят блясък. Не ми хареса гледката.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/