Бау!

- Ало, здравейте. ”Екоравновесие” ли е? Вижте, аз вероятно греша, но ми казаха, че…
- ПОЛИТИЧЕСКО „Екоравновесие”, да. Слушам ви.
- Ами аз, такова…От Добруджа се обаждам. Според хората тук един наш депутат е станал опасен.
- Имате предвид – агресивен? Ухапал ли е някого – деца, стари хора?
- Не, още не е, но много ръмжи по всички. И понякога се хвърля.
- А пяна излиза ли му от устата?
- Сега не, но миналата седмица на парламентарния контрол…Имаше, видяхме по телевизията.
- И откога е така?
- Ами може би от около два месеца… Преди това само обикаляше и търсеше да захапе кокала. Даже се умилкваше на тези, които го хранят. Обаче те влязоха в затвора и…
- И?
- Кокалите намаляха, а депутатите си останаха същия брой. И първо почнаха да се ръфат помежду си, а после – когото сварят. Страх ни е да минем покрай него.
- А иначе как изглежда? В добро здравословно състояние ли е?
- Май не съвсем. Преди беше позагладил косъма, но откакто спонсорите… нали ви казах. И сега е гладен и озлобен.
- Да-а, позната картина… Винаги става така – избират си хората депутат, а после го захвърлят и не искат да се грижат за него. То куче да е, ще се озлоби, та какво остава за човек… Ами добре. Кажете ни къде можем да го намерим, до края на седмицата ще пратим екип да го улови. Дотогава не го дразнете и избягвайте местата, където обича да стои.
- Но той основно ходи по места с много хора - откривания, чалга клубове… Няма как да го изолираме.
- Тогава просто му сипвайте повече отлежало уиски – те, депутатите, обичат. И пратете списък на клубовете.
- Ама вие нали … няма да го убиете?
- Евтаназия? Не, не – законът не позволява. Дори нямаме право да приложим кастрация – макар че, като гледам как са се наплодили напоследък…Не, ще го приберем в специален спа приют и първо ще информираме неговата партия – ако искат, да дойдат да си го приберат. Но не ми се вярва много, досега не се е случвало.
А ако никой не го потърси, ще го дадем за осиновяване.
- Има ли желаещи?
- Намират се. Наскоро една госпожа си направи партия и сега ги събира какви ли
не… Ще й го предложим.
- А ако тя откаже? Все пак - живо същество е, макар и хищник.
- Е, ако госпожата не го иска, ще му потърсим приемно семейство в чужбина. В Европарламента има достатъчно партии, готови да приберат всеки, който умее да лае по когото трябва. И фондации създадоха, все някой ще го поиска.
- Обаче то, такова… Дали ще го вземат? Понеже строго погледнато, от него полза – никаква. Нито е свикнал да работи, нито може да те посъветва нещо…Само яде и спи. Е – и ходи по клубове де, но то си е просто обикновена разходка.
- Вижте, господине – та нали точно за това са домашните любимци? Вие ги избирате, за да им се радвате и да ви забавляват. Ще седне пред вас, ще ви гледа умилително, ще ви близне ръката…Да не е вол, че да работи?
- Разбирам… Само че с нашият има и друг проблем – иска той да решава за важните неща. Да не почнат да го бият в чужбината?
- Е, ами вие сте си го научили – да ви прави на маймуни, ако мога да се изразя така. Нищо чудно някои други, по-нормални хора, да не позволят да им се качва на главите. Но вероятно ще свикне, не го мислете – нашите депутати са много приспособими. А в краен случай, ако съвсем никой не го иска – ще му намерим една държавна служба там, да изкарва колкото за парчето черен хляб…намазано с черен хайвер. Хора сме все пак и не можем да оставим депутат да обикаля около кофите за боклук.
- Ами добре тогава – след малко ще пратя списък на местата, които обитава и ви чакаме… Момент! А как ще познаете кой е нашият?
- Ех, господине – та какво значение има? Щом е депутат, все някога ще се увълчи. Ваш, чужд – все тая. Ако сбъркаме, ще го отчетем като превантив.
- Е, да… Ами добре тогава.
Наслука!