Ястребите

В една свежа софийска утрин румънският посланик бе помолен да дойде на обяд в Бояна. Там на порция прясна мамалига (шегувам се бе!) премиерът на България искал спешно да разговаря с него.

Посланикът бе леко учуден, но понеже това му беше работата, се яви навреме. Премиерът го посрещна сърдечно, ръкуваха се и седнаха на масата. После хапнаха по една салата с ракия (българска, понеже румънската е калпава) и посланикът дипломатично реши да изясни целта на срещата:

- Вижте сега, ако пак ще обсъждаме да копаем ли тунел под Дунава, не съм подготвен. Много пръст е това, пък и може погрешка да кривнем нанякъде - не сме къртици в края на краищата. И най-вече - доста пари ще трябват. Ако уредите някакво еврофинансиране, може пак да говорим, но за момента...
Премиерът на България доволно се ухили.

- Не, не е за тунела - отказахме се. Впрочем - и дето искахме да правим казино на оня остров срещу Русе - също отпада за момента. За друго съм те повикал.

- Слушам...?

- Абе я пий първо още една ракия... А така. Сега седни по-удобно да стола, да не вземеш да паднеш и да стане после дипломатически скандал. Добре. Сега слушай - какво ще кажеш да ви обявим война?

Посланикът беше седнал удобно и не падна. Обаче пое дълбоко въздух и почна търпеливо да си изяснява ситуацията:

- Каква война, като нямате самолети?

- Е, изтребители нямаме, но можем да преоборудваме няколко селскостопански, дето пръскаме нивите с тях. Ще сложим по няколко пиратки вместо ракети, ти не се тревожи.

- Обаче Дунав мост няма да издържи танковете, а и ще блокираме тировете. И като наизлязат шофьорите с манивелите... Много е рисковано.

- Е, нали построихме още един мост?

- Да, но той е в такова състояние, че и танк не може да мине по него. Как ще воюваме?

- Ами не знам, може да раздадем на войниците по две кратунки и като Райчо Николов навремето...

- Да - и половината да хванат пневмония, после трябва да ги лекуваме... Пък и ще заприлича на състезание по водна топка. Обаче може ли все пак да попитам - а защо искате да воюваме? Не го тълкувайте като прекалено любопитство, но нещо трябва да обясним на обществото, все пак не сме Украйна...

- Глей ся - ухили се премиерът. - Точно тук е далаверата. Започваме война, която ще продължи точно един месец. Обаче няма да се бием.

- А какво - само ще се псуваме по медиите? Няма да мине - ще дойдат CNN, Евронюз, все трябва да покажем нещо...

- Ами! Ще свалим уж погрешка един празен самолет над Тутракан и никой няма да посмее да долети. Обаче, от друга страна, ще бъдем в състояние на война. Чаткаш ли?

- Не, извинете.

- Как "не" бе! Ще ни отпаднат договореностите с ЕС. Искаш да разстреляш някого за корупция - няма проблем, военно положение. Пък и за други престъпления може.

- Уха!

- Ядат ти се яйца от нещастни кокошки със салата от криви краставици - ами добре, война е. Ще разтикаме всичко от складовете, а фотоволтаиците ще пострадат непоправимо от бомбардировките (предлагам всеки да си взриви своите). А после, като подпишем примирие, ще искаме пари за възстановяване на разрушената инфраструктура и за каквото друго се сетим.

- Много добре звучи. Обаче като научат шефовете от НАТО? Не трябва ли да ги предупредим, че сме във война, все пак? И ако дойдат да ни умиротворяват?

- Няма, няма - те сега са заети с Русия. Докато изяснят какво става, ние ще сме свършили. Обаче никому нито дума, понеже и други ще искат да се включат в далаверата.

- Няма, няма... Обаче ще осигурите хуманитарен коридор до морето за нашите туристи, нали?

- Естествено, то иначе - отиде ни бюджетът. Даже, ако пленим някого - директно го караме в хотелите на преференциална цена, ол инклузив.

- Е, не е честно, тогава ние ще загубим войната.

- Няма бе, ще теглим жребий. Хайде, ти поговори с вашите и ми звънни...

Два часа по-късно телефонът на премиера иззвъня, но не бяха румънците. Вместо това се чу бодър глас:

- Калимера, кириос Борисов! Абе чухме, че искате да воювате с някого и после щяло да има компенсации. А нали знаете - нашите народи имат славни традиции в това отношение, та...

...Пък и хуманитарния коридор до морето сме го приготвили вече.