Вот на недоверие

Бригадата свърши работа, изкъпаха се и докато се преобличаха, изведнъж някой спомена, че в капанчето до гарата били докарали страшен пелин. Идеята веднага обедини колектива и решиха да отидат да го опитат; само бай Станчо седеше мълчаливо в ъгъла и гледаше в една точка.

- Хайде бе, колега - извика му някой. - Обличай се по-бързо, че кебапчетата изстинаха!

Бай Станчо поклати глава:

- Не мога, момчета. Зает съм. Ще ходя на политическо мероприятие.

В съблекалнята изведнъж стана тихо. Всички си спомниха как бай Станчо понякога разказваше, че до момента бил ходил само на един митинг - и то по погрешка, понеже като се връщал от пазара, минал по неподходящата улица. Човекът още потръпваше от спомена - един черен човек излязъл с микрофон в ръка и изревал "Кой не скача е пембен!" - и всички почнали да се друсат като маймуни. А там имало и неслучайни хора - министри, депутати, висши чиновници... Бай Станчо се огледал уплашено и понечил да се измъкне, но някаква ръка го сграбчила и в ухото му изревали: "Ти да не си агент на Третия интернационал, а? Я бързо почвай да скачаш!" И нашият човек изпълнил нареждането, а после една година го болели коленете.

Ето защо сега всички го гледаха изумено. Бай Станчо сви рамене:

- Е, то мероприятието ще е вкъщи де. Ще искам вот на недоверие на жената, че напоследък нещо...

- В съблекалнята стана съвсем тихо, хората приседнаха на пейките, а някой помоли за подробности.

- Ами взе да се забравя нещо напоследък. Иска все тя да решава всичко, понеже рейтингът й бил много висок, а и на Великден попът я бил галил по главата. Вика ние с децата да сме си налягали парцалите, иначе щяла да ни изхвърли от коалицията. Не знам какво точно има предвид, но не звучи никак добре.

- И за какво ще искаш вот? - предпазливо попита същият колега.

- Ами да ви кажа - и аз се колебая. Отначало мислех да е за здравната реформа.

По-рано, като понастина, жената все ме лекуваше с народни средства - направи салата от печени чушки с лук, сложи й малко чесън, копър, черен пипер, полее я със зехтин, а после сипе сто грама стара гроздова. Микробите бягат като попарени, а които останат, ми викат "наздраве". Три дни така и като свърши бутилката, съм направо като нов.

А сега - видяла някаква реклама по телевизията - нещо там се разтваряло, било с приятен вкус на лимон... е не може така. Лимон с печени чушки върви ли?

Колегите му признаха, че никак даже не върви и поводът е сериозен. Бай Станчо обаче се боеше, че децата нямало да го подкрепят, понеже предпочитали джин с тоник. И после продължи:

- Другият вариант е да искам вот за националната сигурност (в случая за семейната де, но то е все същото). Ето, миналата седмица нали помните как на обяд се повреди компресорът и ни пуснаха да си ходим по-рано? Прибирам се значи аз, а от къщи излиза един мургав такъв и вика "машалла!". Влизам и питам жената - тоя пък какъв беше. А тя ми обяснява - сега цялата страна била пронизана от нелегални канали за прекарване на бежанци и един минавал точно през спалнята ни. А те - отчаяни хора, как да ги спреш? Ни бодлива тел има на прозореца, нито граничар пред входа. И се получавало малко като в Кьолн, но и тя като Меркел по цял ден мислела как да реши проблема.

...А после се загърна с пеньоара и отиде да занесе бутилката вино и двете чаши в кухнята. Стори ми се малко странно - бежанците нали са мюсюлмани и не пият алкохол? - но пък може този да е примрял от жажда, знам ли?

Колегите му побързаха да го уверят, че сигурно е точно така - жаждата е виновна. Бай Станчо сви рамене и продължи:

- А последната опция е да искам за образователната система. Аз не за друго - нека си учат децата, но вече цяла седмица на вратата ми звънят доценти и ме агитират да се запиша да следвам при тях. Викам им - абе хора, осем години имам до пенсия, дето се вика - таблицата за умножение не помня вече, какво висше?

А те се смеят и отговарят - че те и нашите студенти, дето тази година са завършили, също не я помнят. Но понеже си симпатяга, ще те запишем в нещо по-така, където не се иска да смяташ - "Връзки с обществеността и управляващите", "Мениджмънт и чорбаджийство", "Маркетинг на вторичните суровини"... има какво. Ти само кажи, че искаш и нагласи една дамаджана от гроздовата, за друго не бери грижа. Докато децата ти завършат, вече ще си магистър. Да те запишем, а?

...А жената, вместо да ги изгони, ги черпи с кафе и курабийки и им вика - елате утре пак, той моя тиквеник накрая все ще втаса, няма къде да иде. Обаче тиквеникът съм аз и затова мисля да внеса вот на недоверие.

Колегите му съчувствено кимнаха и за миг всеки от тях си помисли, че то и при него нещата стоят по подобен начин и ако не се вземе в ръце... Но после идеята за парламентарна ваканция надделя - все пак пелинът може и да свърши, а дотогава едва ли нещо ще се промени. След известно колебание бай Станчо се съгласи с тях и всички заедно отидоха в капанчето до гарата.