сряда, 29 юли 2009 г.

Професионално ориентиране

На сина вече му дойде време да кандидатства за гимназия. В тази връзка жената вика – виж, седнете там като мъже, поговорете.... Налей му малко акъл в главата.
Аз на толкова хора съм давал съвети, че какво остава за собственото ми дете – извиках го, седнахме удобно. И започнах с баналния въпрос – какъв иска да стане?

„Ами, татко, не знам...чистач на басейни например.”
Подобна перспектива ме извади от равновесие.
„ЧИСТАЧ НА БАСЕЙНИ???А просто да метеш улиците не искаш ли?”
„Не, предпочитам басейните.”
„Абе ти чувал ли си за престиж на професията? Знаеш колко ще получаваш? Впрочем, а през зимата какво ще правиш?”
„Ще събирам сили за лятото.”
Аз иначе съм спокоен човек, но внезапно ме засърбя дясната ръка. Тъкмо щях да го питам дали е забелязал, че не живеем в Калифорния и иска ли да остане без джобни пари, когато той усети нещо нередно и промени решението си.

„Добре, тогава искам да стана градинар.”
Попитах го кога за последен път е поливал цветята в къщи.
„Това са елементарни неща.Аз искам да се грижа за големи градини, пълни с екзотични цветя. Може и с храсти.”
„Ти едно дръвче не можеш да посадиш като хората. Да не си гледал пак някоя реклама на Грийнпийс за озоновия слой?”
„Не бе, тате, не съм. Искам да създавам красота с ръцете си. Цветове, хармония....”
„Ами стани дизайнер тогава?”
„Не, аз искам нещо по – живо. Как не разбираш...”

„Той и баща ти така искаше като млад – обади се жена ми, минавайки покрай нас – А сега само се моли да не падне някой от хотелите, дето ги е проектирал. Наследствено е, ще ти мине.”
Позвуча малко обидно, но по принцип беше права, затова го оставих без коментар. Ала внимателно обясних на сина ми колко е чувствителен пазарът към подобни неща, всички трудности да уловиш актуалната линия, капризните клиенти... Помолих го да избере друго.

„Ами тогава искам да си направя малка фирма за услуги. Да работя с ръцете си.”
„Понеже с главата е много трудно?”
„Не, но искам да виждам веднага резултата от работата си.”
„И какви точно услуги смяташ да предлагаш?”
„Ами всякакви там – водопроводни, електро...Тате, да отида в механотехникума, а?”
Хванах се , че гледам много съсредоточено към лявото му ухо. После въздъхнах, обявих, че продължението на разговора се отлага и го пратих навън да играе.

После си сипах едно уиски и въздъхнах:
„Абе не знам...само с глупости му е пълна главата. Дали да не взема да звънна на Пешо – той нали е психолог, може да знае там някакви методи за убеждение...?
Жена ми поклати глава със съмнение:
„Ако мислиш, че ще помогне... Но ако питаш мен, преди това скрий на друго място оня диск с порното. Иначе и на Пешо ще му е доста трудно...”

1 коментар:

  1. Хехехе ... Ти като сценаристите на Слави - хващат един виц от 2 реда и го разтягат в история на 2 страници :)

    В първия момент не го схванах, да ти призная :))

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/