Търговци на спомени

На обявата попаднах случайно.”Търговия със спомени” – и само адрес.Като знам какви глупости се публикуват ежедневно, отначало просто не обърнах внимание.Реших, че просто някой преиграва – например „оставете тук спомените и си тръгнете нов човек”.Вероятно нещо свързано с външния вид.
Няколко дни по – късно имах работа в в същия район и се сетих за обявата.Понеже трябваше да измина още само около сто метра, реших все пак да проверя.Нелепата реклама ми е слабост.

Оказа се нещо като малка клиника.Попитах портиера тук ли се търгува със спомени ( надявах се само да ме изгони, без да вика линейка ), но човекът кимна утвърдително, обади се по вътрешния телефон и ме упъти – ето, по този коридор, третата врата вляво.
Посрещна ме млада жена и ме покани да седна.Честно казано, чувствах се доста глупаво.
„Ами вижте, срещнах ваша реклама и...Страхувам се, че вероятно не съм я разбрал добре...”
Жената ме погледна леко обидено:
„Ние не публикуваме подвеждащи реклами.Фирмената култура го забранява.”
„Но там пишеше, че търгувате със СПОМЕНИ...?”
„Именно.Но само спомени с някакава стойност.”
„Искате да кажете, че подготвяте някакъв алманах и събирате спомени на очевидци на събитията?Нещо от този род?”
Жената поклати глава.
„Не, просто купуваме спомени в добро състояние.Ярки и добре запазени.Избледнелите, с дупки в тях не се търсят.”
„Не се търсят?От кого?”
„От клиентите ни, разбира се....Да не мислите, че ги купуваме за самите нас?Спомените влизат в специален архив и после ги продаваме на желаещите.”
„На писатели – мемоаристи?”
„Не, не сме имали писател клиент досега.А и в повечето случаи те не биха могли да си го позволят.Спомените са скъпа стока.”
„А кой ги купува тогава?”
„Ами кой...Нали помните - наскоро имаше избори.Една политическа сила купи от нас огромно количество, размножи ги и ги раздаде на електората си.Тогава търсехме спомени за бригадирски огньове, за ръченици на мегдана, дори с леко еротични елементи – няколко бързи целувки в парка.Клиентът взе всичко, свързано с тематиката – дори и едни спомени за манифестации, за които се бяхме отчаяли, че някога ще се продадат.
Друга политическа сила изкупи всичко, свързано с монархията у нас през миналия век – церемонии пред двореца, офицерски балове...Но имахме малко, това са редки спомени.Мисля, че не им стигнаха...
Имаше и други, който платиха доста пари само за една бройка – някакъв човек още помнеше как милиционери го спрели на улицата, арестували го, разцепили му тесните панталони и му обръснали брадата.Понякога клиентите плащат много добре, ако намерят точно това, което търсят.
По избори пазарът наистина се отваря.Пласирахме дори едни кошмари за някаква смяна на имената, тях ги купихме на едро почти без пари..”
„А само политически формации ли купуват от вас?”
„Не, разбира се.Купуват и частни лица.Това обикновено са хора на средна възраст, успели в кариерата.Дамите например търсят романтични спомени с много чувства.Подобни неща се разграбват веднага.
Мъжете пък предпочитат самоутвърждаващи спомени – ако имате нещо как сте изкачили сам връх, или победа в рали – веднага ще го вземем.”
„Не съм участвал в рали – казах тъжно аз – нито съм се качвал по върхове.”
„А да сте набили банда хулигани поне....?Само да е добре запазено.”
Поклатих глава.
„Очевидно не съм.Или просто съм забравил.”
„Трябва да си пазите спомените по – добре – меко ме посъветва жената – цената им с възрастта непрекъснато расте.”
„А как точно става...продажбата?Ако ви ги продам, те остават ли в главата ми?”
Жената поклати глава.
„Не, естествено.Ако продадете колата си, тя остава ли при вас?Използваме просто устройство, с което извличаме купения от нас спомен и той влиза в базата ни данни.А вие го губите и получавате определено заплащане.После го прехвърляме в главата на клиента и ако организмът не го отхвърли...Напълно безопасно е.”
„А мога ли да ви продам някои неприятни спомени – срещи с катаджии, с данъчни, веднъж жена ми научила за мен и секретарката...Някой мазохист може да търси точно нещо такова?”
„Не, съжалявам – базите ни са пълни с подобни спомени.Няма никакво търсене.Нито пък нещо от рода как дълго сте стояли без работа...”
„Без пари ще ви ги дам, само да се отърва.”
„Не, не – обемът на базата ни е ограничен....Впрочем, елате няколко месеца преди следващите избори – мисля, че тогава ще успеем да пласираме отново подобни неща.Но търсенето е за много кратък период.”
„Разбирам...Е, ще помисля и евентуално пак ще ви се обадя.”
„Не забравяйте, че ние не само купуваме, но и продаваме.Вчера например взехме от един човек спомен как набил началника си – много се колеба, преди да ни го продаде, но очевидно беше материално притеснен.Така като ви гледам, ще ви пасне много добре.”
„Колко струва?”
„Петстотин лева с шест месеца гаранция против забравяне.Но ще ви служи много по – дълго, ако си го пазите и често го опреснявате.”
„Може ли да помисля до утре?”
„Разбира се, но не обещавам да ви го пазим.Подобни неща са много редки и се разграбват веднага...”

Сбогувах се с жената и излязох на улицата.Слънцето светеше ярко, аз седнах под един чадър в близкото барче и си поръчах кафе.После започнах бавно да се ровя в паметта си...

След около седмица още не бях ходил отново при търговците на спомени, след месец също.Междувременно загубих адреса – но ако някой се интересува, следете обявите.Няма начин да не се появат отново.И тогава сами решавайте – стрували ли си да пазите спомените си - или не.
Както казах - плащат добре.