А когато дойде мечката?

Често сме свидетели на ожесточени дискусии за ролята на медиите като коректив на управляващите, за правото на журналиста на собствена позиция и т.н.Всичко това е много хубаво, но май пропускаме нещо.
Предварително се извинявам за циничния на места език, но се налага да бъда точен.

През деветдесетте години живеех на село – имах малък бизнес в региона.Та там във всяка къща имаше куче, понякога дори две.
Моето беше средна работа - кога лае, кога не - абе не се хабеше много.Но ако в двора влезеше неканен гост, просто се хвърляше и го захапваше.Затова и не влизаха излишно.
Всички обаче завиждаха на комшията за кучето му.То лаеше безспир, дори по мухите наоколо.И понеже неговият лай се чуваше най - често, то си спечели име на професионалист.Даваха го дори за пример на другите кучета и изобщо рейтингът му беше много висок.

Един ден в селото ни дойде циганин с мечка.Тя показа стандартните номера - как падали тоя и оня за дузпа - а после поканихме циганина на по бира в кръчмата.И от дума на дума си спомнихме, че храбростта на кучетата се проверява, като ги насъскаш срещу мечка.Пияни глави - колко му е - купихме оше две бири на циганина да мине с мечката покрай дворовете ни.
И човекът се съгласи.

Някои кучета просто се скриха в колибите си.Други лаеха до време, а после изведнъж спираха и просто гледаха отчаяно.Моето куче не млъкна почти до края и дори се хвърли на оградата - с което показа, че не само е смело, а и доста глупаво.Впрочем, аз си го знаех.

А кучето на комшията просто се насра.(предупредих ви!)После помириса резултата и изчезна някъде из двора.
Когато мечката отмина, лаят от дворовете се възобнови.Само у комшията беше тихо и така остана два дни.После нещата тръгнаха по старому.

Та и нашите доказани журналисти точно по същия начин.Лаене му е майката, иначе няма рейтинг.
Е, докато не дойде мечката, разбира се.Тогава...
-----------


А когато журналистите дълго мълчат пред мечката, накрая проговарят обикновените хора. Поздравявам ги с този клип: