Да поплачем заедно за чуждия инвеститор - 1

Българският работодател според мен не заслужава съчувствие, тъй като противно на разпространяваните легенди:"събрах пет човека, купихме лопати и една бетонобъркачка и почнахме"/Барбуков/ или "предадох малко скрап и полека стартирах"/Илия Павлов/, нещата изглеждат съвсем другояче и това определя манталитета на човека до края на живота му.Думата ми е чужденците.

...Решават значи кириос Узакис или сеньор Педро да направят завод в България.Те вече са създали холдинг, имат пет - шест завода из целия свят, но някой им е казал, че в България нещата тръгнали на добре, заплатите ниски, персонала квалифициран, администрацията си събува вече цървулите и се поевропейчва, въобще - рай за инвеститора.И те решават да хвърлят някой и друг милион евро тук.Какво следва нататък:
Отива се в съответното посолство и се казва - решил съм да купя фабриката за галоши в Ганьовград и да произвеждам качествени маратонки.Треперете, Рийбок и Найки!
В посолството са готови да услужат - ами ето ви адреса на най - добрия адвокат в България, той ще осъществи сделката.Толкова е добър, че пази името си в тайна, никой не го е чувал, понеже иначе няма да може да затвори вратата си от клиенти.Обаче ние ще ви уредим.И го уреждат - свързват го с Гуньо адвокатина, който за да подготви договора и т.н. иска 50 000 евро - множко за България, но пък е най - добрият.И има връзки - всяка неделя пие бира с министъра или кафе със заместника му.Въобще - друг като него няма. В посолството пропускат да споменат за своята комисионна от сумата, просто така, в бързината.И Гуньо прави един договор, не ти е работа - пропуска да осигури сервитут за комуникациите, не проверява изцяло собствеността, не информира под какви контролни режими попада производството - въпреки че му е възложено.Прибира парите и пожелава успех в бизнеса.Заложените капани после ще доведат до полуда съответния директор.
Чужденецът обаче не е прост, той си има свои източници.В основния му завод има работници - емигранти от България.Той ги вика в кабинета си и пита:"Абе за каква заплата ще са съгласни да работят бъдещите ми служители?"Българите, които са получавали по 350 лв. и затова са отишли в чужбина, уверено отговарят:"За двеста лева краката ти ще целуват!."Двеста - двеста, така и записват в инвестиционния план.Проверено от първоизточника.
Пуска се обява в съответната страна, че се търси проджект - мениджър за България.Понеже на нормалните хора не им се ходи точно в тази страна / защо ли? /, кандидатите са или хора, тотално провалили се в няколко фирми, или млади специалисти, които до момента са били началници само на любимото си куче в къщи.Та те са хвърлени тук срещу родната бюрокрация.
Бюрокрацията ги прегазва като Котоошу в най - добрата му форма.Довежда ги до лудост и усещането, че живеят в роман на Кафка.Това е, защото бюрокрацията обича изкуството, не заради някакви си подкупи.Те, подкупите, ще дойдат, няма къде да идат.Тук е България.
След около шест месеца проджект - мениджъра разбира, че строи замък от пясък и че търпението на собственика е на изчерпване.Стига до единственото възможно решение - трябва му местен помощник.Нещо като шерп, които да изнесе товара до върха.Пускат обява, патилите мениджъри се смеят, но някое младо момче вижда шанса на живота си, а и заплата е приемлива.Освен това му обещават да стане и изпълнителен директор, нищо че в другите заводи няма и заместник - директори от местните хора.Ние винаги мислим, че в България ще е различно.
Та все пак завода го построяват.Когато почват да набират персонал, изведнъж се оказва, че никой нищо не целува, а обичайния въпрос на кандидатите е - абе вие добре ли сте?
Следва дълга и мъчителна процедура и обяснения до главната квартира, както и обвинения, че не се търсят хора по подходящия начин.Идва един ХР-специалист от чужбина, пита има ли посреднически агенции в Ганьовград /оказва се че има/, осъществяват се контакти.Работници за двеста лева?Мениджъри за триста?Никакъв проблем!Ще подпишем тук едно договорче за по сто евро на намерен кандидат, пък вие си решавайте да го вземете или не.Е, как защо сто евро, ами психологически профил там, мотивация - какво като ще бърка бетон, нали трябва да мотивирано да го бърка, норма да гони...и се сключва договор, и почват да пристигат едни весели кандидати, дето миришат на гроздова и са вече пет години безработни...но парите се плащат.Видял се в чудо, чужденецът ги приема, понеже не иска да се замесва в дискриминация на малцинства, а и кой знае...до месец тези кадри са си отишли, заедно с всичко, което може да се отвинти, отреже или просто не е заварено добре.Затова пък някой се сдобива с манометър за гумите на каруцата.Двамата мениджъри - чуждия и нашия, си скубят косите, напиват се една вечер, а на сутринта - мечка страх, мене - не - звънят на собственика и му казват, че трябва да даде по - високи заплати.Какво отговаря собственикът е трудно да се преведе от гръцки или испански, пък и тук четат и непълнолетни.Но заплатите се вдигат.
Чуждият мениджър вече е уверен в себе си и праща българския да помага на работниците.Българският, от своя страна, го праща на точно определено място.Създава се обичайният за Балканите микроклимат.
Под страх от уволнение все пак българският мениджър отива да помага.Помощта му основно се състои във въпроси от типа:"Ба вий що сте толкоз прости и не си направите профсъюз да му таковаме таковато на оня...Ако го изгоним, ша ви дигна заплатите".Речено -сторено.На бял кон пристига местен инструктор от КНСБ с готов списък искания / типов/ - необходимото се подчертава, излишното се зачерква.Заводът минава в стачна готовност.
Случва се понякога собственикът да се окаже корав човек и да изгони всички, особено като види списъка с исканията - да се смени мениджмънта, работниците да участват в инвестиционната политика, да бъдат запознати с реалната печалба на фирмата, заплатите да се утроят, когато те псуват мениджъра той да им отговаря на Ви и т.н.Изборът е да приеме и да освободи своя Борд на директорите като излишно дублиращо звено, или просто да затвори за месец.Естествено, избира второто.
Тогава оня с белия кон се покрива, работниците се напиват, вестниците пишат прочувствено.
Обаче често чужденецът отстъпва, без да знае, че българинът няма чувство за мярка.Мениджърите ходят на питат профкомитета може ли мотокариста да остане да доразтовари тира половин час след работа, понеже човекът иска да тръгне обратно тази вечер - лидерите кават - не може!Просто така, да се разбере кой командва.Издевателстват, докато ръководството се усети да вдигне рязко ТЕХНИТЕ заплати.После може всичко.
Чужденецът вече псува на български по - добре от местния си колега.
Междувременно лидерите на профсъюза поставят искане да одобряват заплатите на мениджърския състав, понеже,нали - седят си там цял ден в стаите, а ние им изкарваме заплатите.На плахите възражения, че е незаконно, отговарят - ние сме закона.Почти като в Дивия запад.
Междувременно заводът е обект на непрекъснати проверки от кого ли не.За да стигнат до него, проверяващите минават покрай десетки фирми, в които нещата са далеч по - зле, но тамошните директори си пият уискито с техните шефове и не е здравословно да бъдат проверявани.От друга страна, в своята наивност чужденецът си мисли, че наемайки служба за трудова медицина например, той има верен съюзник и помощник.Нищо подобно - хората идват, мерят и казват - не е добре.А защо не е добре и изобщо не е ли добре се разбира по - късно, когато дойдат проверяващи.И понякога те от съжаление дават прости и разумни съвети - което не е тяхна работа и за което не им се плаща.А другите просто прибират парите на поредния баламурник.
Чуждия мениджър не издържа и с разклатено здраве си заминава.На негово място идва друг чужденец - пенсионер или току - що завършил, да помага.Българският мениджър въздъхва облекчено и решава, че сега вече ще оправи нещата.Но скоро разбира, че помощта е някой да се разхожда из завода и на всеки кръгъл час да докладва нередности - реални или мними.Нали трябва да се оправдае стоенето?
Ако не се намери подобен "помощник", се отива на по - авангарден вариант - слагат се камери и през интернет всичко се наблюдава от главната квартира.Хората са горди, че участват в нашенски "Биг брадър".Само на мениджъра му е малко кофти, когато му звъннат да го питат защо оня там в ъгъла се почесва вече три минути?Добри, градивни въпроси, повишаващи мотивацията ти ...да си потърсиш нова работа.И т.н.

Всичко написано по - горе е компилация от истински случаи.Кого да съжаляваме и кого не - преценете сами.

(оригинално публикувано в www.karieri.bg)