Зорба, бригадирът

Много пъти съм бил питан от гръцки безнесмени – защо на техните инвестиции у нас се гледа с лошо око – и най – вече, каква е причината толкова трудно да си намират необходимия персонал.В подобни случаи обикновено давам някакъв уклончив отговор, понеже не обичам да обиждам хората.Това обаче не ми пречи да анализирам проблема тук, като в два последователни поста опиша обобщения образ на гърка – колега и гърка – началник.Ще компилирам само действителни случки, без да измислям нищо.

Току – що построен от гърци нов завод в България.Започва монтажа на машините и за да се ускори процеса, те изпращат свой човек – Зорбас, който да го ръководи с помощта на местните хора тук, едновременно пренасяйки т.нар. „фирмена култура”.В своята родина той е бил нещо като бригадир.
Първото, което Зорбас констатира е, че му липсват необходимите инструменти ( той носи някои неща със себе си, но никой няма право да ги пипа, понеже са „негови”).А вече купените, с които работят българските му колеги, не го устройват, понеже не му осигурявали необходимия комфорт на работното място.Ето защо по нареждане от чужбина са изтеглени всички пари, предвидени за инструменти до края на годината и са му връчени той да прецени как да ги харчи – нищо, че ще си замине след две седмици.Ако по – късно се наложи да бъде купено нещо, това ще бъде проблем на българския мениджър и той ще пише обяснителни записки за всяка пила поотделно.

Зорбас и българският му колега отиват в най – скъпия магазин и купуват.На няколко пъти продавач - консултанта се опитва да оспори избора им, с което си навлича гнева на гръцкия колега и той настоява пред българина да се преведе, че не иска никой да го учи.Момчето свива рамене, покупката е направена, инструментите са натоварени, но магазинът не разполага с всичко от списъка.Дали от разочарование, че трябва да продължат обикалянето, дали от изблик на емоции, или по някаква неизвестна национална традиция, на излизане Зорбас спира, обръща се и се изплюва.Плюнката залепва точно по средата на витрината.
От магазина изскачат двама продавачи с фигури на борци и големи гаечни ключове в ръцете си.Зорбас почва да крещи:”полиция”, „не бях аз” и едно друго, което е по – добре да не превеждам.Скандалът е потушен с големи мъки.

Закупеното оборудване е монтирано и се почва работа с него.Българският мениджър ( който единствен има право да обсъжда действията на полу-божеството, слязло от Олимп) отбелязва, че с машината трябва да се работи плавно и да се спира, когато дискът почне да се зачервява.Зорбас му отговаря – то ако оставим на вас, тази работа няма да я свършите до края на годината, хваща ръкохватката с две ръце и почва да натиска, заливайки се от смях.Дискът става червен, после син, след което редукторът се пръска.Ранени няма, но вчера купената за 1000 Евро машина отива на боклука.До края на седмицата българският мениджър пише последователно четири обяснителни писма до чужбина, доказвайки кой и как е счупил машината, но естествено, не му вярват.Получава предупреждение да внимава повече.

Зорбас вижда как българските му колеги монтират въздухопровод със стойки и скоби ( налягане 6 атмосфери), казва – абе вие докога ще се мотаете – изгонва всички и почва да заварява тръбата направо към стойките.На забележката, че това е опасно и че не може да бъде компенсирано евентуално температурно разширение отговаря:”у нас така го правим, учете се”.И всичко остава така до първото идване на Инспекция по труда, след което по нейно нареждане въздухопроводът е подменен изцяло.

На обед водят Зорбас да се храни в едно близко заведение – на самообслужване.Обясняват му, че правилата изискват сам да занесе после мръсните чини до гишето.Той отговаря, че недостигът на персонал не го интересува, не е келнер, в резултат на което на третия ден отказват да го обслужат.Следва скандал с много псувни към всички наоколо, колегата е просто изхвърлен.От този момент нататък специален човек ходи да му купува храна и да му я носи направо на работното място.

Няколко дни по – късно идва началник – грък на проверка.Той открива, че току – що монтираната ролетна врата е изкъртена от релсите – водачи, вика българския мениджър и му нарежда незабавно да уволни виновния, като му удържи ремонта от заплатата.Нашия човек обяснява, че Зорбас не се числи към неговия персонал.Началникът избухва при подобна клевета, вика Зорбас ( който невинно отрича) и заплашва, че ще удържи парите за ремонта от заплатите на всички.
Само че нашето момче не е глупаво – във фирмата има камери за видеонаблюдение и запис – и намира необходимите кадри, на които ясно се вижда как в обедната почивка Зорбас кара мотокара и с рогата му повдига вратата, понеже иначе трябва да слезе и да натисне копчето...Българският мениджър е посъветван за в бъдеще да използва видеонаблюдението за по – важни цели и инцидентът е приключен.

По – късно избухват още няколко дребни конфликта, понеже Зорбас непрекъсното праща българи да извършват монтажни работи на десетина метра височина, а когато някой тръгне да търси предпазен колан, следва обаждане до главната квартира, че хората тук умишлено се мотаят.
Накрая на българския мениджър му писва, качва Зорбас в колата си и го води на му покаже най – добрия стриптийз – бар в града, с което най – после си спечелва уважението му.Впрочем, това решава проблема – оттук до края на стоенето си Зорбас прекарва нощите си в този бар, а дните – кротко спящ в работилницата, където предвидливо му постилат малко велпапе.Българите довършват монтажа без произшествия, всички са доволни и т.н.

Според мен, гърците са незаменими колеги, когато искаш да организираш стачка, протест, да похвърляш малко камъни по витрините на банките...с което май полезността им се изчерпва.