понеделник, 6 юли 2009 г.

Превъзпитанието на ЧР- а

Когато заговорим за ролята на мениджъра "Човешки ресурси", веднага се сещам за моята военна служба.Там караулът имаше едно куче, немска овчарка, което лаеше много и се хвърляше върху всеки, който поиска да влезе.Допускам, че така е разбирало служебните си задъжения.На нас обаче това ни създаваше определени затруднения - на сто метра от поделението имаше много удобна кръчма - прескочиш оградата, пиеш една - две бири, а на връщане хайванчето вдигаше цялото поделение на главата си, колкото и караулният да му шъткаше ( той получаваше по една кутия цигари - малко като митничар).Обаче кучето лаеше до скъсване, дежурния офицер излизаше и поредният нещастник отиваше да спи в ареста...Лошо.

Както сега е модерно да се казва, бе създадена работна група да реши проблема и аз бях привлечен като външен консултант, срещу бутилка домашна ракия (защо точно мен, така и не разбрах.Проклятието на всеки истински консултант.)
Та анализирахме там, проиграхме варианти.Оказа се обаче, че кучето изобщо не отстоява принципно интересите на фирмата, така да се каже – не лаеше по началници.При това, хранеха го хората от караула – но то явно бе природно интелигентно и се беше ориентирало правилно в йерархията.Да речеш, че получаваше бонус някой кокал – не, явно му идеше отвътре.Или просто мислеше за бъдещето си.

Привлякохме още един външен консултант, който бе работил като овчар и беше доказано име в бранша.Оказа се, че инвестираните в него бира и две кебапчета не са отишли напразно – човекът откри, че кучето не лае по хора с парадна униформа.Дори максимално локализира проблема – не лае по хора с фуражка.С което подписа присъдата му.
В течение на няколко дни всеки от членовете на работната група слагаше фуражка, вземаше една дебела тояга и...прилагаше непопулярни мерки.
След около седмица кучето лаеше САМО по хора с фуражки.Което, от своя страна, реши изцяло проблема, получихме си хонорара и т.н.

Защо ви разказвам всичко това?Ами Много от ЧР-те ми напомнят за това куче – не лаят по началниците, но и не пускат обикновен човек да мине през портала ( образно казано) - освен ако не им се подхвърли нещо.И се умилкват около хората с фуражки.
Обаче – умната.Винаги може да бъде създадена работна група...

/Оригинално публикувано в www.karieri.bg/

3 коментара:

  1. Добър си, много добър!

    ОтговорИзтриване
  2. Хм, тия кучета да не са били специално тренирани някъде, центрлизирано имам предвид?

    Щото и в "моето" поделение" се носеше подобен фолклор; аз лично докато служех, нямаше караулни кучета, но легендата си съществуваше.

    Локалната разновидност беше, че специалните дресировъчни техники на караулните са се прилагали не с тояга, а със самата фуражка.

    ОтговорИзтриване
  3. Добре поднесено и доста вярно ... :о)

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/