Да поплачем заедно за чуждия инвеститор - 2

След половин година в главната квартира с ужас установяват, че заводът им в България е станал печеливш.Дори повече – търговският директор във Франция твърди, че клиентите търсят маратонки, произведени именно в България.Това е нещо, което в главната квартира не могат да преглътнат – баш пък ония туземци ли да са толкова добри – и спешно се изпраща екип да извърши проверка на място.
Екипът идва, отбелязва че хигиената не е на необходимото ниво, тревните площи не са окосени, а на българския мениджър бюрото е разхвърляно.Отчита се и факта, че знамената пред фабриката не се веят, а просто си висят.Мениджъра получава забележка.
После се почва тотална проверка на всичко.Броят се складови наличности, незавършена и незапочната(!) продукция, проверяват се фактури, сметки и какво ли не, но истината е неумолима – заводът е станал печеливш и се очертава да прогресира още повече.Особено дразнещо е, че всички сметки са изрядни, противно на вече направените облози между членовете на комисията по пътя насам.
Ситуацията определено е неприятна – как да се докладва на собственика, че тук, без вещото ръководство на чуждестранни кадри, местните са постигнали подобни резултати?В такива случаи собствениците имат лошия навик да питат – „а защо не е така навсякъде” и „аз тогава за какво ви плащам’?А да се оправдаваш само с наропсихологията в родната си страна не върви.Така че се пристъпва към действие.
На мениджъра му режат почти целия годишен бонус за липса на правилна комуникация с главната квартира (не ги е предупредил навреме че печели), за увеличени офис-разходи (това, че става дума за стотина лева е подробност.Никой обаче не споменава икономисаните суровини за десетки хиляди), за това че не е осъществил няколко дребни проекта (нищо че те лично са му блокирали парите) и т.н.Важното е да не се мисли за много велик.Като екстра му се отнема и служебната кола, защото с кола всеки може.Ако отиваш на среща, има и автобуси.Таксито е твърде скъпо, а то и ги няма много в Ганьовград.
За по – сигурно му намаляват и щатното разписание и увеличават плана.И си заминават с чувството за достойно изпълнен дълг.
Мениджърът обаче също вече се е научил да псува на съответния език и също се представя достойно.

Помните първата част, нали?Е, тя започва да се повтаря.Отново се пуска обява в съответната страна, че се търси директор за България, но сега се подчертава – на НОРМАЛНО ФУНКЦИОНИРАЩО предприятие.Съответно и кандидатите са други.А ако съдбата реши да се шегува, те ще намерят дори човек с български, руски или поне сръбски.Ако не – той получава персонална асистент-преводачка (в случая свиването на щата не важи).Обаче трябва да подчертаем, че този път идва професионалист.А българинът е преместен на синекурна длъжност, без никакви перспективи за развитие.
Та новия събира персонала, подчертава колко ще бъде щастлив да работи с тях, благодари на българския си предшественик за добре свършената работа и го моли да му помага със съвети.Българинът обещава, но и двамата знаят, че това е театър.Скоро българинът напуска.
През първия месец чужденецът искрено се учудва какво всъщност е работил предшественика му.Производствената машина е така регулирана, че работи сама.
През втория месец чужденецът вече се чуди как предшественика му е намирал време да се прибере в къщи.Нищо вече не работи, защото:
- всички по – възлови хора са напуснали, понеже се оказва, че са били лични приятели на българския мениджър.Ползвали са дребни привилегии, които сега са загубили.А ние, българите, умеем да ценим дребните неща
- доставчиците изведнъж решават, че можат да доставят каквото, когато и ако поискат.Като първа стъпка обаче вдигат цените с лозунга:”Ония имат пари!”Знаят, че човека, които би могъл веднага да ги подмени, вече го няма
- работниците започват да се държат като капризни футболисти преди мач – тоя контузен, оня нямал ден, третия искал да сменя отбора...един нов човек, незапознат с родните условия, е много по – податлив на блъфове.И те усещат това
- администрацията се хвърля в бесни интриги помежду си за място под слънцето – кой да е по – приближен на новия шеф.Още повече, че задълженията им не са толкова добре дефинирани, че веднага да им потърсиш сметка.На никого и през ум не му минава да се доказва с работа
- при назначаването на нови хора директорът прави грешка след грешка, понеже вярва на биографии, препоръки, световни мениджърски разработки и т.н.Никой не му казва, че в България подобни неща нямат никаква стойност.В този ред на мисли той предпочита да наема млади специалисти, неопетнети със „социалистическо мислене”.Скоро обаче разбира, че те са неопетнени и с каквито и да било знания
- профсъюзът, за когото всички отдавна са забравили, изведнъж възкръсва като птицата Феникс и събира под крилото си де що мързеливо и некадърно има във фирмата
- всички започват да го лъжат – отначало по – плахо, по – късно – съвсем нагло, тъй като у нас един коректен човек обикновено се приема за будала
- ако вярва на адвокати, одитори и консултанти, в България има поне три различни законодателства, нямащи нищо общо помежду си с изключение задължението му да плаща.Останалото е въпрос на добра воля...

Но за сметка на това главната квартира проявява невероятна търпимост и съчувствие – все пак човекът работи в България.Къде е работил предшественикът му вече никой не помни.А заводът бавно се срива...

(оригинално публикувано в www.karieri.bg)