четвъртък, 23 юли 2009 г.

Приказка за бизнесмена и тримата му сина

Живял някога в България един бизнесмен, който имал трима сина.Когато те поотраснали, изпратил ги да учат през девет земи в десета – най – големият – финанси, средният – индустриален менидмънт, а най – малкият – когото в приказките всички смятат за глупака на семейството – маркетинг и търговия.
Бащата произвеждал вратовръзки и ги продавал по двадесет лева едната – и парите стигали и за джип, и за обучението на децата му, че и за някоя почивка в Испания оставало.

Когато обаче и тримата му синове били вече пред дипломиране, се случила беда – друг бизнесмен започнал да произвежда същите вратовръзки и да ги продава по петнадесет лева.Хората започнали да купуват само от него и преводите към странство чувствително намалели.Вероятно затова на синовете изведнъж им домиляло за бащиното огнище и през първата ваканция се върнали у дома – да помагат с каквото са научили.

Събрал ги бащата, почнали да обсъждат, но всеки държал на своите идеи и не искал да слуша другите.Ето защо накрая бизнесменът решил да ги остави за по един месец да управляват фирмата вместо него – и по резултатите да се види кой е прав.

Пръв започнал най – големият син – финасистът.Той заявил, че в подобна ситуация само икономия му е майката, намалил заплатите на всички, а някои дори уволнил.В резултат на това хората загубили желание да работят, количеството на произвежданото рязко спаднало, а шевовете все излизали криви.Бащата поклатил отрицателно глава.

Втори опитал средният син.Той върнал уволнените обратно на работа, а също и заплатите до предишното равнище.Вместо това обаче започнал да икономисва от материали – вече не ползвали чиста коприна, а всякакви заместители, които успял да намери.В резултат на това който сложел тяхна вратовръзка, почвал да прилича на вълка от „Ну, погоди”.А когато синът решил и да удвои нормите, хората сами си тръгнали.Бащата отново поклатил глава.

Тогава нещата поел най – малкият син.И той първо върнал нещата, каквито били в началото, а после наредил просто на всяка вратовръзка да се бродира името на фамилията.След което вдигнал цената на петдесет лева.Впрочем, увеличил и заплатите.

Двамата по – големи братя много се смели, но до време.Понеже сега вратовръзките се получавали с изключително качество, а цената ги направила синоним на висок стандарт.Хората почнали да ги носят не само в офисите си и по делови срещи, а дори на и доста странни места – в яхт – клуба, в скъпите планински курорти и т.н.Важното било всички да видят, че могат да си го позволят.
Е, вярно - продажбите като количество спаднали, но печалбата се увеличила.Всички били доволни – дори и конкурентът, който накрая престанал да праща на данъчните анонимни доноси срещу бащата….

Мисля, че тази приказка дава отговор на въпроса кое звено е водещото във всяка фирма.Или не?

4 коментара:

  1. Ами ясно е кое звено - производството ;-)

    Хубав ден!

    ОтговорИзтриване
  2. Съгласен съм с dzenpido. Ако няма свестен качествен контрол, колкото и фамилии да слагаш, само ще срамиш името.

    ОтговорИзтриване
  3. Това за звената е абсолютно безсмислен и алогичен спор. Все едно да питаш, предните или задните колела на колата са по-важни. Тимур да не вземе да кара със спукана задна дясна скоро :)

    ОтговорИзтриване
  4. увлекателна е приказката ама не трябва да се взима насериозно :)

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/