Хайде всички на крана!

Докато си пиеше кафето рано сутринта, оперативният мениджър Георгиев разглеждаше поредния информационен сайт. И там попадна на следната новина:

...Вчера в Русе безработен ром, току - що излязъл от затвора, се качи на строителен кран. Пред събралите се той постави искания за жилище и работа, обяснявайки, че жена му проституира в Гърция и по тази причина няма доходи.
След дълги увещания от страна на представители на полицията и общината накрая ромът слезе, след като междувременно бе включен в списъка за жилища и назначен в местна строителна фирма. В тази връзка кметът на града обеща повече грижи за...

„Аха – каза си Георгиев – ами добре тогава.”
Прибра лаптопа в чантата, слезе на двора и се отправи към близкия кран. После се качи в кабината.
„Гошо, ти нали искаше да ходиш до банката? Отивай веднага. Само постави стрелата хоризонтално, заключи кабината и ми дай ключа.”
„Ама, шефе, нали чакаме контейнерите...”
„Искаш ли да ходиш или не...? Виждам, че искаш. Хайде бързо, докато не съм премислил”.
После Георгиев внимателно стигна до средата на стрелата, седна, провеси крака и отвори лаптопа. След което спокойно почна да изготвя производствения график за следващия месец.

Около час по – късно търговският мениджър Стефанов се сети за една незавършена поръчка и че вероятно клиентът ще му позвъни. Ето защо той отиде в стаята на Георгиев да го попита дали е изпълнена.
Не го намери, обиколи и другите стаи и накрая слезе на двора. Не го видя и там и извади мобилния си телефон.

„Георгиев, къде си бе, колега?”
„Точно над главата ти” – чу самодоволен отговор. Стефанов вдигна глава и видя оперативния мениджър кацнал като гарга на стрелата на крана.
„Колега, да не се е счупило нещо? Няма ли кого да пратиш, че си се качил ти?”
„Всичко си е наред. Аз, такова - протестирам.”
„Георгиев, ти добре ли си бе, човек?”
„Много съм добре даже, само малко ми убива – обясни Георгиев и вкара още малко данни – шефът вече половин година ме прави на маймуна – не можел да ми вдигне заплатата, криза имало... Ами като има криза, тук ще си работя. Тъкмо ще му спестя и малко ток за климатика. Няма да сляза, докато...”
„Георгиев, ама ще те помислят за луд бе...” – започна Стефанов и внезапно млъкна.

И той беше чел статията и развръзката. А вече три месеца не беше получавал бонуси – нищо че работеше за двама. Все се оказваше, той лично бил виновен за ниското ниво на продажбите и .... Замисли се, а после изведнъж попита:
„Георгиев, а може ли и аз да дойда при теб?”
„Може – великодушно разреши другия отгоре – само вземи цигари и две дъски, че малко е неудобно.”

„Я, то било много приятно тука...ето ти една дъска. Георгиев, абе няма ли опастност Майкъл да ни изгони?”(Майкъл беше изпълнителният директор, чужденец.)
„Няма. У нас е така – искаш ли да получиш нещо, качваш се на крана. Ако просто си вършиш работата, даже няма да те забележат. Абе, Стефанов, докога ще го пушиш това фалшивото „Виктори” бе, защо не взе от моите цигари...?”
„Спряха ми бонусите – тъжно обясни другият – аз направих всичко, което зависи от мен да продаваме повече, но... криза.”
„Е, тогава ще караме така. Сядай тук до мен и да видим какво ще стане.”

Около час по –късно се обади и главната счеводителка Петрова:
„Момчета, къде сте бе? Елате да обсъдим разходите.”
„Където трябва – там сме! – Стефанов вече беше набрал смелост – Да имаш някакви проблеми?”
„Е, че то при мен – проблеми да искаш – не ми купиха една по – свястна счетоводна програма, пращат ми само разни хлапета да върша и тяхната работа... Защо?”
„Направи няколко сандвича и ела на двора, ще ти обясним....”

„Я, колко хубаво се виждало оттук...Тия дъски да не са изгнили?”
„Нищо им няма, сядай. Та - какво казваш, искаш да обсъдим..?”

Следобед под крана дойде лично Майкъл.

„Вие всички побъркали? Крейзи? Или прави мене луд? Слиза веднага!”
„Чакай малко, Майкъл – прекъсна го Георгиев – Аз колко пъти ти исках повишение на заплатата...? Криза имало.... Стефанов направи ли, каквото зависи от него? Направи. Но бонуси няма – пак кризата.... А Петрова, от друга страна...”
„Вие слиза, аз решава.”
„Ако слезем, всичко ще си остане по старому – кризата, че кризата... Ела тук да се разберем.”

Майкъл мисли дълго, претегляйки всички възможности – да докладва пред Борда на директорите, че целият му мениджмънт виси на крана, понеже... Със сигурност нямаше да му го простят. И после, като се разчуе – а, да, вие бяхте оня, чиито заместници... Да, да, ще помислим дали сте най – подходящият.”

„Слиза. Решим всичко. Слиза бързо, докато и работници не почнали качват...”

....Та, мисълта ми беше – няма нищо лошо ако сутрин, докато си пиете кафето, прочетете новините в интернет. Човек никога не знае откъде ще дойде решението.