сряда, 12 август 2009 г.

Мрежа за социални контакти

Когато бях малък, другите деца не обичаха много да играят с мен. Когато майките им ги питаха защо, те изтъкваха две основни причини – че съм бил дебел и че съм получавал само шестици. Аз искрено страдах от това и дори се записах да тренирам борба, за да отслабна – в резултат на което скоро последователно набих всички, но пак не ме обикнаха. Сигурно е било заради шестиците.

Породените в този период от живота ми комплекси ме оформиха като самотник, макар и доста интелигентен (отново подозирам шестиците). Но винаги ми е липсвало искреното общуване с непознати хора, с които да мога да споделям мислите и мечтите си.
И ситуацията си остана такава, докато се появи Фейсбук.

Само че и тогава в началото беше трудно – нали някой трябва да те покани да му станеш приятел, а като не познаваш никого... И един познат ме посъветва – ами създай си група и хората ще дойдат. Каза, че основното било да си избера благородна кауза, да визирам нещо популярно и групата да бъдела отворена за всички желаещи.
Останалото идвало само.

Лошото се оказа, че всяка кауза, за която успях да се сетя, вече съществуваше. Имаше „Фенове на пържения боб” и „Врагове на мусаката”, група „Забрави каквото си научил” и друга - „Да си спомним за затвора” – абе изобщо всичко. И когато вече бях почнал да се отчайвам и отидох да хапна ( навик от детството) , нещо се се мярна на пода и изчезна под шкафа.
Така се роди групата „Да спасим кухненските хлебарки”.

Преписах каквото намерих в Уикипедия, сложих снимка на лъскаво насекомо и зачаках нови приятели.

Първите двама дойдоха почти едновременно, вероятно от някой форум, понеже веднага се скараха. В продължение на десет поста изясняваха кой бил „синьо говедо” и кой – „чорбар”, а после изчезнаха също така внезапно. Дори не успях да се включа в дискусията.

После се присъедини някакъв „ Иван от Еверест” и напсува правителството. После напсува бизнесмените, полицията, съда и международното положение. Внимателно го попитах какво мисли за съдбата на вечно преследваните кухненски хлебарки – смята ли, че в едно цивилизовано общество...?
Тогава той напсува и мен и изчезна.

Следващата беше „Мимчето”. Тя сподели, че хлебарките са едни мили пухкави същества, които се катерят по дърветата и ядат евкалиптови листа. Дори каза, че тя самата имала като малка подобна играчка и обичала вечер да заспива с нея.
Внимателно попитах да не би случайно да има предвид коалите. Момичето помисли, отговори, че вероятно – да, но и хлебарките също били много мили същества и...не довърши. Вероятно междувремено се бе присъединила към още някоя група.

Почаках още малко, а после влязох под измислен ник и написах, че това е една много благородна кауза, понеже у нас хлебарките за съжаление вече са на изчезване , та...
„Ти луд ли си бе ?” – гласеше следващия пост – „Два месеца ги тровя - и нищо. Жената не смее да влезе в кухнята да ми направи салатка – вика, много гладно я гледали. Какво ти „на изчезване”, станали са като костенурки и нощем като тичат, трополят и ме събуждат.”
Опитах се да обясня, че подобни мутации не са много характерни за хлебарките, но него вече го нямаше.

Докато чаках следващото посещение се разрових из интернет и допълних знанията си по въпроса. Дори се почувствах малко като опитен хлебарковед.
Оказа се – напразно.

„Отдавна чаках подобна дискусия” – гласеше следващия пост – „Още щом прочетох Кафка, разбрах че нещо такова рано или късно ще се появи. Присъединявам се с удоволствие.”
„Ами.. благодаря. Аз просто исках да се опълчим срещу човешката жестокост, която..”
„Да, да, хората са жестоки... Много сте прав. Пълзя си аз оня ден по пода и един като ме подгони с чехъла...”

Излязох светкавично от Фейсбук, за по - сигурно дори угасих компютъра, облякох се и отидох в кварталната кръчма. Макар че там ракията е малко менте, хората са нормални - поне до третата чаша...
Но са искрени и най – важното – виждаш кой седи срещу теб. А в социалните мрежи...

12 коментара:

  1. Ма много интерсно четиво!!!

    ОтговорИзтриване
  2. още, още, ощееееее

    ОтговорИзтриване
  3. не пандите, а коалите ядат евкалиптови листа. последните трудно се намират в китай, където пандите живеят, но са в изобилие в австралия :)

    ОтговорИзтриване
  4. Забележката се приема - пандите ядат бамбук, вярно. Извинявам се от името на лирическия герой :))

    ОтговорИзтриване
  5. Ха ха ха е не мога повече :D
    Седя си аз сутринта в неделя пиивам си кафенце и се ровя в нет-а и какво попадам тук.
    Браво,много интересно и забавно е на 2,3 пъти щях да се удавя в кафето си но блога е невероятен.
    Браво на автора,пожелавам Ви много успех с начинанието и да ни радвате с още такива истории.
    Браво!!!
    С уважение:Павел :D

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря! Ако е възможно, популяризирайте този блог пред познатите си - той е замислен като авторски, няма да има пренесени от друго място неща и единственият смисъл от съществуването му е да оправи настроението на възможно най - голям брой хора.

    Впрочем, ще заменя в оригиналния текст "панда" с "коала" - писах го в средата на нощта и бях изморен... а не искам някое дете да получи двойка по зоология заради мен :)

    ОтговорИзтриване
  7. Оправя настроения определено :)

    ОтговорИзтриване
  8. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  9. Много забавна и оригинална статия! Браво! Продължавайте в същия дух, г-н Тимур :)

    ОтговорИзтриване
  10. Интересно четиво.Аз мисля,че в социалните мрежи са по-добронамерени,отколкото понякога в блоговете/поне за сега/

    ОтговорИзтриване
  11. края най ми хареса... :D :D :D

    ОтговорИзтриване
  12. Хей,това е много остроумно и забавно-смях се от сърце!Поздравления на автора!

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/