Креативно мислене

Да си дизайнер не е толкова лесна работа, колкото изглежда на пръв поглед. Е, сравнено с копането например, работното място пред компютъра е по – удобно, но май предимствата свършват дотук. Понеже на полето никой не ти иска креативно мислене например – мотивация и яки мускули са напълно достатъчни.
А при нас изобщо не е така.

Половин година работих в рекламната агенция – АЕЯЗ Солюшънс – един от лидерите на родния пазар. Името е малко странно, но от по – старите служители чух как е било избрано – няколко току – що завършили студенти били пълни с ентусиазъм и идеи как да променят света на рекламата, сетили се за библейската легенда за изкушението, всеки се отъждествил с един от героите в нея и събрали първите букви.
А после Адам се оженил за Ева и основали своя собствена агенция, Ябълката, която била влюбена в Адам ( или в Ева, не разбрах точно ) също напуснала от ревност, а що се отнася до Змията...
Абе, между нас казано, шефката е доста труден човек.

Веднъж например ми възложи да разработя лого за много перспективен клиент. Помолих я да ме насочи, но тя отговори, че именно за идеи ми плащала и човекът сам щял да обясни за бизнеса си.
Та - дойде един възпълен чичко с маратонки и блейзър и обясни, че притежавал един от най – големите свинекомплекси в страната. Каза, че логото трябвало отдалеч да хваща око, да ориентира веднага клиентите и лесно да се помни. Обясни всичко подробно, а на тръгване дори ми подари две подкови суджук.

Е, добре – динозавърче ли да му сложа на логото на тоя? Или веселият Шаро, махащ с опашка – да му съсипя бизнеса? Сложих прасенце, естествено. Измислих и рекламен слоган – „вие ядете, на мен се лепи”. Получи се красиво и професионално.
Обаче гадните му конкуренти почнали да го питат защо си е сложил снимката на логото, любовницата му го зарязала и вече не го канела на свои ревюта, а около Коледа дори жена му не издържала на отрицателния имидж и го подгонила с ножа... Та аз го отнесох накрая – върнахме му парите, а мен ме предупредиха да не мисля толкова праволинейно. А между другото, прасенцето изобщо не приличаше на него.

По – късно клиент ни бе една новосъздадена политическа формация. Направиха я специално за изборите, като видяха, че никоя от съществуващите не ги иска. Първо избирахме името – питам ги какви са, те отговарят – демократи. Понеже то преди избори демократите с лопата да ги ринеш, предложих им да сложим нещо допълнително – „радикал-” „социал-” „ християн –”, „мюсюлман- ” – не се съгласиха, държели на класиката. После поискаха да има нещо за Европа и как те ще проправят пътя до нея (сякаш вече не сме там, но – клиенти, какво да ги правиш. Пък и сигурно политиката си има тънкостите). Та, спряхме се на „Демократи за уверен път към Европа”, те го одобриха, направих им и едно лого с трисантиметрово парченце от магистрала по средата (намек кой е най – достоен да усвои европарите), платиха ни и си отдъхнах. Но както казах, аз съм малко встрани от политиката и не мога да предвиждам като колегите от специализираните агенции.

Направили нашите хора един митинг, събрали малко симпатизанти и народът взел да им скандира абревиатурата на името. Скоро поддържниците налягали по земята от смях, мероприятието се провалило, а на изборите нищожното количество гласове дошло от електората на една етническа партия, която го приела за предизборно обещание. Лошото бе, че абреавиатурата се утвърди сред хората и макар формацията да бе ликвидирана скоро след това, на основателите още им викат ДУПЕ –та. Та, познайте как ме нарече накрая шефката, когато те заплашиха да я съдят?

Последният ми проект беше по поръчка на едно дружество за защита на животните. Тук Шаро вече си беше съвсем на място – сложих го в средата на логото, опасан от стилизиран надпис „Не бийте кучето!”. Хората го харесаха и платиха, направиха няколко хиляди плакати и ги разлепиха навсякъде. Обаче скоро на шефката почнали да й се обаждат от различни държавни учреждения и възмутено да питат – точно ние ли сме хората, които ще им кажат как да си вършат работата? И изобщо – защо не си гледаме западащия бизнес, а си търсим белята?
Шефката се уплаши и намери в мое лице изкупителната жертва. И ме изгониха от рая.

Сега работя за една известна поп - фолк изпълнителка и мога да ви кажа, че май единствено тук ценят креативното мислене. На последния плакат сложих снимка на бюста й в едър план на фона на Силиконовата долина – и нищо, дори ме похвали жената. Само ме помоли да внимавам с фотошопа - да не й изтрия заедно с бръчките я носа, я някое ухо... Другото било ОК.

Затова ви казвам – в тази наша загубена държава само в поп – фолка ценят оригиналното мислене. Там е реализацията. Останалите просто са безнадежден случай.

*"Да биеш кучето" - популярен израз в някои части на България, означаващ "да не вършиш нищо полезно". Предполага се, че е свързан с древен римски празник, посветен на спасението на града. На този ден жителите на Рим не работели и отдавали почести на гъските - спасителки. Едновременно с това обаче биели кучетата, които не реагирали на нашествениците.