сряда, 26 август 2009 г.

В търсене на прозрението

Това е просто една приказка. Не съм сигурен дали ще успеете да приспите децата си с нея - но мисля, че си струва да бъде разказана.

…Живял някога един момък. Бил млад, здрав и силен, но чувствал, че нещо не му достига за да бъде щастлив. Мислил дълго и накрая решил, че му липсва Власт.

Събрал дружина и започнал да воюва с нея против местния цар. Отначало това изглеждало малко нелепо, но хората постепенно усетили, че нашият човек има харизма и почнали да се присъединяват към него. След време дружината се превърнала в армия, победила царските хора и момъкът заел мястото на владетеля. А в онези времена това означавало, че станал втори след Бога.

Година или две момъкът се радвал на Властта, а после отново усетил, че не точно това е търсил. Помислил и стигнал до извода, че му трябва Слава.

А вече бил владетел и цялата армия се кълняла в неговото име. Повел я той срещу съседните царства, победил ги и името му се носело от уста на уста. Всички го признали за най – великия пълководец и му издигнали паметници. Но…

Той отново чувствал, че нещо не му достига. След кратък размисъл решил, че иска Пари.
Обложил всички завладени земи с данъци, тръгнали керваните, натоварени със злато – и скоро той станал един от най – богатите хора в тази част на света.
Но чувството за неудовлетвореност останало.

Тогава той отново дълго мислил и накрая решил, че има нужда от Любов. Наредил да доведат при него най – красивите девойки от завладените земи и скоро вече не бил момък, а станал мъж. Впрочем, това било лесно – да не забравяме – богат, известен, цар и т.н.
Изобщо не се налагало да ги уговаря.

Скоро обаче усещането за незавършеност се върнало и той отново бил сигурен, че нещо не му достига. Питал съветниците си ( които благоразумно отбягвали да отговорят), много нощи не спал. И накрая стигнал до извода, че му липсва Прозрението за истината и смисъла на живота.

Тогава се отказал от престола в полза на най – добрия си приятел, раздал богатството си и казал на красавиците да се връщат по домовете си. А той самият отишъл в най – отдалечения манастир, за да се моли на Бог да го дари с прозрение.

Манастирът бил високо в планината и външни хора рядко стъпвали там. Бившият владетел постел, пиел само вода и се молел по няколко пъти на ден, но нищо не се случвало.

Така минали много години. Мъжът се превърнал в старец.

Когато вече му било трудно да коленичи за молитва, една нощ Бог се смилил и го дарил с Прозрението - какво не му е достигало през всички тези години.

И човекът разбрал, че просто му е липсвал … акъл.
Или по – точно, здравият разум да оцени това, което притежавал във всеки момент от живота си.
Само че вече било твърде късно за каквото и да било.

…Спомнете си тази история, когато ежедневно задъхано преследвате успеха, за да не дойде и вашето прозрение тогава, когато вече нямате нужда от него…

4 коментара:

  1. Всички имахме необходимост от такава приказка:)
    най-голямото щастие е да оцениш това, което имаш в момента и да се радваш на дребните радости:)

    ОтговорИзтриване
  2. Браво,много поучително!Незнам дали родителите ще приспят децата си с тази приказка,но няма да е лошо ако я осъзнаят и успеят да я предадат.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/