понеделник, 24 август 2009 г.

Из дневника на един сомалийски пират

01.03
Жега и суша. Днес умря от глад и последната ми камила. Не знам как е при вас, но тук, в Сомалия, в подобна ситуация има само два изхода – да се молиш на Аллах или да се обесиш на най – близката палма. Между нас казано, резултатът ще бъде един и същ.
Отскоро обаче се появи нов поминък – пиратството.

02.03
Отидох при чичо Абдула, който е един от пионерите в бизнеса. Заедно с другия ми чичо Махмуд имат малка надуваема лодка и от време навреме ходят да пленят по някой и друг кораб – търговски или танкер, каквото излезе. Освен това Абдула единствен в региона знае стотина чужди думи, без които просто няма как да стане работата.
....Дълго го молих, падах в краката му – накрая човекът се съгласи. Вика – добре, Али, след три дни да си готов.

05.03.
Днес излязохме на брега и аз като най – млад член на екипажа надух лодката. Седяхме там два часа, но нищо не се появи на хоризонта. Лодката почна да спада, та периодично я донадувах – и така, докато накрая в далечината изплува силуета на голям кораб. Метнахме се бързо в лодката и загребахме към него.

Стигнахме до кораба и чичо Абдула почна да вика, за да ни забележат – бордът беше по – висок и от най – големите палми. Накрая един моряк ни видя и почна да се смее.
„Ние – пайрътс – изкрещя чичо на развален английски – спуска веднага стълба!”
Морякът почна да се смее още по – силно.
„Нот лаф! Вика капитан!”
Морякът се превиваше от смях и се държеше, за да не падне през борда. Накрая обаче се успокои, махна с ръка и изчезна.
Понеже бях съвсем нов, уплаших се да не слезе някой да ни набие, но другия ми чичо ме потупа по рамото окуражително. Каза също, че Аллах си знаел работата.

След малко се появи капитанът в парадна униформа. Спуснаха стълба и ние се качихме по нея.
„Уелкъм, господа пирати – леко се поклони той – Лет’с го.” И ни заведе в каютата си.
Там те започнаха оживено да спорят с Абдула. В един момент спряха и чичо преведе:
„Казва, че в касата има само сто хиляди долара. Получил е разрешение от собственика да ни ги даде като откуп. Естествено, половината са за самия него.”
Капитанът усмихнато кимна.
„Ами добре – съгласи се Махмуд – но да даде и малко цигари и кока – кола.”
След половин час слязохме от кораба с петдесет хиляди долара в брой и малка чанта с подаръци. Пиратството почна да ми харесва.

06.03.
Получих малък дял от парите. Чичо обясни, че по – голямата част отивали в едни хора, които не можели да направят нищо срещу местното пиратство.

17.03.
Днес атакувахме холандски кораб. Той беше по – нисък, така че успяхме да се качим сами на борда. Там се стелеше гъст дим с особена миризма.
Всички моряци ходеха унесено и дори не ни забелязаха. Единственият, който успя да ни упъти откъде да вземем парите, много ни се зарадва, нарече ни „симпатяги” и ни предупреди: „маке лав, нот уор”. Ние обещахме.

02.04.
Днес нападнахме един турски кораб. Пак беше висок, но още като ни видяха, моряците сами спуснаха стълбата. Качихме се, а те ни заобиколиха, почнаха да засукват мустаци и да викат: „Чок гюзел!”* Май отдавна не бяха виждали земя, но нямаше време да попитам – двамата ми чичовци веднага скочиха обратно през борда, а аз едва успях да ги последвам. До лодката плувахме, сякаш ни гонят акули, а моряците от кораба ни изпращаха въздушни целувки.
Прибрахме се без откуп, но невредими.

10.04.
Днес завладяхме един български кораб. И той беше висок, но стълбата така си висеше – очевидно някой го беше домързяло да я прибере. Моряците играеха табла и изобщо не ни обърнаха внимание.Чичо Абдула загуби половин час, докато намери някого, който да говори английски поне колкото самия него.
Накрая все пак се срещнахме с капитана. Като ни видя, той много се уплаши. Аз не знаех, че сме станали толкова страшни, но после се оказа, че корабът превозвал нещо, което изобщо нямал право да товари, сега ако се вдигнело шум, всички отивали в затвора, а някои хора щели много да се разсърдят - с две думи, вайка се цял час. После се свърза с шефовете на техния търговски флот – пак същата работа – тоя, дето отговарял за пиратските нападения, излязъл в отпуск, колежката му била отскоро и нищо не знаела, третият бил от другия отдел... абе по едно време ни се прииска да хвърлим някого в морето. Обаче моряците изглеждаха доста яки, а и бяха изпили вече няколко каси бира, така че благоразумно изчакахме.
Накрая се оказа, че нямало пари. Затова вместо откуп ни дадоха двадесет декара земя близо до техния Слънчев бряг – казаха, че струвала повече от злато. Дори изпратиха документ за нея по факса.
Взехме го и си тръгнахме.

11.04.
Чичо Абдула даде документа на едни хора да продадат земята ни в България и да ни пратят парите. Оказа се обаче, че тя току – що била заменена за три декара чукари в района на някакъв Ивайловград, които не стрували нищо. Обясниха ни, че това там било обичайна практика.
Като чу това, чичо дълго псува на сомалийски.

20.04.
Днес атакувахме един руски кораб – по - точно, качихме се, докато екипажът се черпеше. Моряците много ни се зарадваха и ни сипаха по едно. Чичо Абдула обясни, че ние сме мюсюлмани и нашата религия не ни позволява алкохол. Тогава капитанът го погледна много внимателно, попита ни дали го уважаваме и стисна ножа, с който режеше киселите краставички. Решихме, че Аллах ще ни прости.

21.04.
Все още сме на руския кораб. Капитанът ни дръпна настрани и обясни, че това, с откупа, било смешно. От друга страна обаче - ако ние, като едни свирепи пирати, го принудим да счупи печата на трюма, където превозвали няколко хиляди кашона с водка.....
Чичо отново обясни, че нашата религия...
„Абе знаете ли къде да върви вашата религия ?” – избухна изведнъж капитанът – „Вие мен уважавате ли ме или не?”
Съгласихме се, че сме много свирепи пирати.

22.04.
Там сме си, на руския кораб. Опитваме се да си спомни кои сме и какво правим тук. Май трябваше и да поставяме някакви искания...

25.04.
Лежим на сянка. Аллах е милостив и ще ни прости, но главоболието кога ще мине...?

15.05.
Днес нападнахме малка луксозна яхта. Тоест, „нападнахме” е малко силно казано – щом ни видяха, собственикът кимна на охраната си, те ни качиха на борда и ни спукаха от бой. Накрая ни накараха да измием кръвта си от палубата, а преди да ни изхвърлят в морето, собственикът обясни, че ако ни види наоколо още веднъж...

25.05
Със спечелените пари си купих стадо камили и казах на чичо, че морето вече не ми понася. Впрочем, той май беше решил същото и за себе си.

...Абе това, пиратският живот, не е за всеки – само рискове и изпитания.Друго си е да си седиш на сянка, да гледаш как пасат камилите и да пишеш в дневника....

*"Много сте красиви"(тур.)
**Извинявам се за евентуални фактологически грешки, но нито съм ходил в Сомалия, нито съм бил пират в общоприетия смисъл на думата.

7 коментара:

  1. интересни размишления за това къде отиват парите от откупите...

    ОтговорИзтриване
  2. За втори път установявам, че автора не се придържа стриктно към фактите, което поставя под съмнение истинността на творчеството му.
    Кажете, Тимур, кога да вярваме и кога не?

    ОтговорИзтриване
  3. Е нали си пророчица? Трябва да знаеш.

    ОтговорИзтриване
  4. Ееее, Тимур, нали уж ограничаваше простотията в коментарите ?

    ОтговорИзтриване
  5. Е, поне донякъде. Ако не се лъжа, това е един от двата коментара на "Ванга", които биха могли да бъдат показани на непълнолетни. Останалите бяха...
    Хайде - каквото било, било.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/