петък, 4 септември 2009 г.

Хубава работа, ама малко... (1)

В понеделник сутринта оперативката мина както обикновено – нищо не върви, виновни няма. И докато всички мислено разтриваха китките си като тенисти, току – що прехвърлили стотина топки в чуждото поле, Главният изведнъж махна с ръка и обяви новината:
„От следващата седмица трябва да намерим временен заместник на колегата Стефанов – има решение на Главната квартира да бъде изпратен на обучение за шест месеца в Барселона, в централния търговски отдел. Така че... Стефанов, не се хили толкова доволно, ще те видя какво ще обясняваш там за спада на продажбите. Обаче ние тук...”

Мълчахме и завиждахме. Вместо по нашенски просто да го изгонят този некадърник, щели да го обучават... Все едно аз да уча Москвича на баща ми да се държи на пътя като БМВ. Стефанов не може да продаде дори бутилка минерална вода на жаден бедуин в пустинята, а какво остава за нашите консерви... испанска им работа. Трябвало да се развива потенциала на човека. Мен ако ме питат, със Стефанов трябва да се постъпи като с мечките в цирка – бой, бой и нищо друго, докато се научат да карат колело...
Само че за съжаление никой не ми иска мнението.

„Отначало мислех да вземем някой стажант – сподели с нас Главния – и после да го оставим да помага на колегата. Обаче научих за една по–добра възможност – сега имало някакви нови програми за интегриране на етническите малцинства. Тоест, ако вземем някого от тях, държавата ще му плаща заплатата. А не вярвам резултатите кой знае колко да се влошат.”
Стефанов се опита да изглежда обиден, но не успя – личеше си, че мислите му са заети с кориди, сиести и сеньорити. Донякъде го разбирах.

„А ако всичко завърши успешно – продължи Главният – можем и да получим достъп до едни европари, които...Впрочем, това не ви засяга за момента. Стефанов, ти ще го въведеш в нещата”.

***
Във вторник дойде и самият Мустафа – приветливо мургаво момче. Оказа се, че дори е завършил маркетинг – пак по някаква програма. Но си имаше диплома човекът.
Стефанов му показа стаята си.
„Харесва ли ти? Преди три месеца правихме основен ремонт.”
Мустафа поклати глава.
„Много е официално. Не хваща око.”
„Какво...? Впрочем, твоя работа – ако искаш да промениш нещо, кажи на Главния. Аз като се върна, ще го оправя. Оле!”

Оказа се, че момчето не харесвало цвета стените – светлосиви. С одобрението на Главния ( европарите!) бяха извикани майстори и ги пребоядисаха в цвят „пепел от аржентински рози”.Офисът заприлича малко на военно БМВ.
Постлахме жълт мокет, закачиме репродукции на „Тайната вечеря” и на някаква девойка с козле, заменихме неоновите лампи с месингов абажур, сменихме махагоновата дограма с ПВЦ – и живна стаята. Вярно, Стефанов гледаше малко като бик по време на корида, но не посмя да каже нищо.
Но последните дни изкара при Георгиев, а обучаваше наследника си основно в коридора.

После Мустафа поиска лаптоп - Стефанов щеше да вземе своя в Испания. Прехвърлиха един стационарен компютър от счетоводството – момчето се обиди. Дори директно ни попита – ние сега смятаме ли го за човек или не? Получи се малък скандал, но Главният, като опитен стар вълк, извика колегата и му пусна една игра на своя лаптоп.
„Е – видя ли сега? На екран с течни кристали драконите не се пръскат като ги улучиш, а се размазват. Какъв ти е тогава кефът? А твоя монитор е от стария тип, гърмят като бомби.”
Мустафа застреля два дракона на лаптопа на Главния, те наистина се размазаха и той се отказа от претенциите си.
Когато колегата си тръгна, Главният възстанови старите настройки.

Дадахме му и служебна кола, разбира се. Тук нямаше разправии – и така никой не искаше да кара резедавия Голф. Сложихме само по – мощни колони и колегата остана много доволен.
А после Стефанов замина.

***
Още през първия ден от самостоятелната си работа Мустафа поиска среща с главния, за да изложи вижданията си за увеличаване на продажбите. Главният естествено веднага го прие и благо се усмихна. Оказа се - прибързано.
Идеите на новия колега се свеждаха до следното:
1. Да се отпечатат веднага хиляда календара с голи модели. Те (моделите), да бъдат полети с произвеждания от нас кетчуп. И отдолу да има нашия нов (предложен от Мустафа) слоган: „Ела и ме изяж!”
2. Да се наемат десетина рекламни агенти, на които да дадем пълен набор наши продукти, за да ги предлагат на търговците на едро.
3. По време на следващия мач в града ни, където всички запалянковци си носеха ракия от къщи, да раздадем на всеки пакетче с туршия.
4. На централната сграда да сложим огромна неонова реклама, изобразяваща буркан с наша лютеница.
5. Да намалим цените на компотите.

Главният се почеса, макар че не го сърбеше толкова много. Впрочем, може и да го сърбеше, но не на същото място.
„Муши, виж сега... Това с календарите – много перверзно бе. А и знаеш ли колко вземат на час манекенките...?
„Няма проблем шефе – ще извикам момичета от махлата. Те, щом е да се видят на плакат – без пари ще дойдат.”
„Да – и после бащите им да запалят фабриката. Остави, много е нестандартно.”
Мустафа загъдъчно се усмихна и извади от джоба си календар. На него напълно гола моделка бе стъпила на купчина въглища и казваше: „Стопли се”.
„Е, значи крадем идеи... не става. Обаче за агентите съм съгласен. За туршията съм малко резервиран – знаеш, вече е пролет, може да се е развалила малко. А на стадиона тоалетните са кът.”

„За неона намери оферти. За намаляването на цените – направо забрави. И така сме почти на загуба.”
„Ама шефе, виж сега... Тогава пък да ги повишим три пъти. Компотите ни ще станат луксозна стока – четох за едни вратовръзки в интернет, там човекът го е обяснил. Дори по–добре да е пет пъти.”
„Муши, я си играй там на игрите и не влизай където не ти е работа. В интернет е пълно с глупости. Как си го представяш – луксозен компот?”
„Ами ще ги правим с по–едри сливи.”
Главният поклати отрицателно глава и Мустафа се обиди.
„Е, ако го беше предложил някой друг, можеше... Но нали аз го казах – значи е глупост. Не е хубаво така, ние циганите не сме ли хора?”

Главният понече да обясни, че глупостта няма етнически произход, но после се отказа и прати Мустафа да изложи идеята си на Георгиев.
Когато я чу, оперативният мениджър доста недипломатично нарече автора й „тъпанар” и заплаши, че ще го сложи в цеха лично да сортира сливите. Мустафа се уплаши и реши да чака по – добри времена.

2 коментара:

  1. Хахаха искрено се смях! :D)))

    ОтговорИзтриване
  2. С голям интересен прочетох цялата ви публикация която много ми хареса особено тази част....'„Муши, я си играй там на игрите и не влизай където не ти е работа. В интернет е пълно с глупости. Как си го представяш – луксозен компот?”„Ами ще ги правим с по–едри сливи.”
    Главният поклати отрицателно глава и Мустафа се обиди.„Е, ако го беше предложил някой друг, можеше....." хаха донякъде дори е комично, уви по интернет е пълно с всякакви така е, но пък изборът си е наш къде да влизаме и какво да правим, с кого да общуваме...

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/