вторник, 1 юни 2010 г.

Затворникът

В понеделник сутринта се наложи да бъде отменена оперативката, понеже някакви хора много настояваха да поговорят с Главния. Когато свършиха и той все пак ни събра, бяхме информирани, че това били представители на прокуратурата и главна дирекция на затворите и...трябвало да помогнем.
Някой се обади, че миналата седмица отказахме помощ дори на местното училище, та на тия ли...Но Главният справедливо отбеляза, че той самият отсега нататък ученик едва ли щял да стане отново, та – приоритетите били други.

С две думи – в близкия затвор станала авария (не разбрах точно каква, но тежка) и ние трябвало да помогнем. Не, не с пари – държавата средства имала, но докато се направи необходимата организация... Та, ето – тръгнали са хората да помолят ей-така, човешки – всеки да вземе временно по някой затворник – кой колкото може. Дали дори с пример с правителството, което прие доказан талибан, а ние сега да приемем някой икономически – колко му е. Нито е убивал, нито е изнасилвал – сгазил човека някъде лука, на всеки може да се случи. Щели да ни подберат най-безопасния, така да се каже.
И понеже Главният гледаше очаквателно, ние просто свихме рамене – щом трябва...

„Най-безопасният” се оказа един бивш министър на нещо си там. Докараха го човека и преди да го настаним в приготвения за целта склад (други помещения с решетки нямахме), чухме накратко историята му. Значи, подписвал си той всичко както винаги, но поради недоглеждане на екипа му станала малка грешка и с поредната си заповед разрешил Дунав мост да бъде предаден за скрап. Човещина, на всеки може да се случи. Само че когато колоните тирове от двете страни на реката стигнали по двадесет километра, някой отишъл да провери какво става (дотогава мислели, че просто митничарите са вдигнали мизата) – и какво да види – само фундамента стърчи над водата. Станал малък скандал, после се намесили медиите, та се наложило на бъде построен временен понтонен мост. И всичко си тръгнало по старому до следващите избори, а после някой се сетил за цялата история, сезирал прокуратурата и – три години. Ще речеш, че човекът куче е убил, а не е махнал само някакъв си мост.

Заключихме бившия министър в склада (бяхме сложили там легло, шкаф, кофа и т.н. – както е по филмите) и решихме, че сме решили проблема. Но скоро човекът се оплака, че имал право на разходка, та взехме една верига от телфера, вързахме на нея голямо зъбно колело, а другият край закопчахме на крака му. Малко неудобно се получи, а и доста шумно, но пък сега бившият министър можеше да се разхожда свободно из завода. Само вечер го прибирахме.

Главният скромно прие благодарностите на съответните служби, а после взе секретарката си и отиде да проучва пазара в Тайланд. А затворникът вече бе станал свой човек в администрацията и непрекъснато обикаляше стаите...

....Главният се върна след две седмици с доста силен тен и реши да провери дали се е случило нещо интересно в отсъствието му. Оказа се, че определено – да.

Петрова, главната счетоводителка, бе решила да последва съвета на затворника и бе заменила всички дългове на фирмата. Междувременно обаче някакви курсове се били променили и се оказа, че сега дължим два пъти повече. „Министърът” сподели, че му звучало познато отнякъде.

Георгиев, оперативният мениджър, бе наредил да бъдат разкопани всички свободни площи във фирмата. Когато Главният го попита дали случайно не е полудял, колегата спокойно отговори, че – не, напротив. Бил подал документи по някаква европейска програма и трябвало да убеди проверяващите, че нещата наистина са много зле. И каза на главния да не се тревожи – затворникът обещал да го свърже със съответните хора, когато всички излязат на свобода. Изобщо – сигурна работа.

Търговският мениджър Стефанов пък отсъстваше. Оказа се, че в момента бил при директора на местния ТЕЦ и се опитвал да му продаде пушека (пардон – вредните емисии), които ние няма да отделим предвид на намаленото производство. Главния дори не попита чия е била идеята.

Но когато срещна на двора синдикалния лидер бай Станчо и оня му обясни, че май по-добре би било да се смени схемата и хората да идват на работа през ден за половин заплата, шефът не издържа. Обади се на съответните хора и каза: „Да, искам да помогна, кажете колко да платя. Само си го вземете този и го настанете някъде другаде – аз ще поема разликата в издръжката. Но го махнете по най-бързия начин, докато все още е останало нещо от фирмата.”

(Тук малко не съм съгласен с Главния – все пак, човекът искаше да помогне. Просто мащабите са различни - при нас всичко е малко, дребно, а той е свикнал да действа с размах. Така де – човек само трябва да се огледа и ще се убеди, че живеем в истински рай. А то това не е паднало от небето, някой го е създал този...както и да е.)

А Главният сподели, че ако пак, не дай боже...по-добре да му пратят криминален. Той поне съвети няма да дава.

1 коментар:

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/