четвъртък, 3 юни 2010 г.

Самоучител по тероризъм

Напоследък доста хора се посвещават на каузата на тероризма, ето защо искам да да им помогна с няколко напътствени слова (е, аз самият не съм го практикувал, но пък – колко консултанти са вършили поне веднъж в живота си това, което преподават?). Още повече, че често да си терорист е престижно – дават те по телевизията, за теб пишат вестниците, обявяват награда за залавянето ти и - рано или късно – внушителна процесия върви след ковчега ти (често празен). Вярно – не всеки се захваща с това заради непригодността си да прави каквото и да било друго; има т.нар. идеалисти – но и те, ако доживеят да се издигнат в йерархията, също почват да гледат на всичко това с други очи. Но да караме наред.

Първо трябва да решите искате ли въобще да ставате терористи. Някои, така да се каже, просто ги влече. Ако не сте човек с психика, деформирана от обстоятелствата – да речем, привържениците на конкурентната партия изклали цялото ви семейство – значи или сте много прост („наивен” е прекалено мека дума), или изпитвате вътрешна необходимост да си счупите някъде главата. Да запалиш някоя рафинерия (заедно с хората, работещи в нея) си е тръпка, подобна на това да караш в двеста километра в насрещното платно. На някои им харесва и ако в родната им страна няма подходящи пътища (или колата им не вдига толкова), отиват да вдигат някъде революция – или поне влакове във въздуха - и да оправят света. Ако успеят, обикновено ги наричат герои. Но по-често не се получава.
Тук трябва да обясним – за тероризъм се говори само в мирно време. Ако е война, подобни изпълнения са част от играта. Там правилата са други.

Както казах, много хора стават жертва на обстоятелствата. Тук трябва да уточним – ако властите са избили роднините ви ей - така, докато са си спели в леглата (а не са хвърляли бутилки със запалителна смес по нечия кола например) – разбираемо е. Но ако просто не ти харесва как живееш в страната, където си със статут на незаконен емигрант и искаш тя да ти дава повече (а не просто да те върне на родния остров или в пустинята, където си израсъл) – е, тогава нещата стават малко по-различни. Така или иначе, за да станете успешен терорист, абсолютно необходимо е да сте убеден в две неща:
1. Вашето мнение е единствено правилното и всеки, който не е съгласен с вас, няма право да живее.
2. Идеите, дори и най-идиотските, са далеч по-важни от човешкия живот.
Ако откриете подобно мислене у себе си и не изпитвате желание да го промените, спокойно може да започнете да изучавате видовете експлозиви. Вие вече сте потенциален терорист.

Втората стъпка е да си изберете кауза. Понякога това става от само себе си – брат ви стрелял по държавния глава, хвърлили го в затвора – е, защо да не продължите семейната традиция? Или – забраняват ви да колите животни пред блока, каквито са изискванията на вашата религия (че тя е възникнала по съвсем друго време и на различно място, няма никакво значение) – ето една добра причина. А най-добре е да си кажете – аз имам малко, а някой друг – много. Спрете дотук и не анализирайте защо се е стигнало дотам. По–добре хвърлете някоя и друга бомба и всичко ще се оправи.

Най–общо казано, можем да разделим тероризма на религиозен и политически. Ако е религиозен – ясно. Как так другите ще харесват свой бог, т.е. ще мислят различно от вас? Абсолютно недопустимо. При това няма значение дали тези други живеят в различна държава със собствена история, култура и т.н. Щом е казано че не може, значи – не може. Край, давай да правим бомбата.
При политическият тероризъм нещата са малко по-сложни. Ясно е, че пак другите не мислят като вас, но обикновено живеете в една и съща държава, а тези, инакомислещите, са обсебили всички богатства и вместо да ви поканят да си ги поделите по братски, ви карат да работите. На вас обаче това не ви харесва и...

Политическият тероризъм се дели условно на „ляв” и „десен” и много лесно може да бъде разпознат. При „левия” винаги обектът на нападението е отделна личност, която символизира омразната власт – президент, премиер, главен прокурор и т.н. При „десния” единствената цел е да има повече жертви, за да бъде шокирано обществото. Религиозният тероризъм почти винаги е „десен”, с изключение на Индия, където по едно време бе станало нещо като национална традиция да убиват държавния глава. Там обаче нещата са сложни и е трудно да се ориентираш кой разсипал икономиката и кой сгазил кравата.

Изобщо, „левият” кажи-речи остана в историята по разбираеми причини – тези „символи” ги пазят професионалисти и е много трудно да бъдат атакувани – рискът за самите вас е прекалено голям. Докато детските градини например на практика нямат охрана.
Затова е „левият” тероризъм понякога предизвиква уважение (доста спорно е дали трябва да бъде така), докато реакцията спрямо „десния” е отвращение сред всички независими наблюдатели, но пък е по-безопасен за практикуващите го.

Самата кауза може да бъде каквато си поискате, но трябва да звучи благородно – права, освобождение, дори – защита на природата например (има едни „Грийнпийс”, голяма част действията на които е трудно да бъдат квалифицирани другояче, но там става дума за много пари). Впрочем, това също е важен момент – изберете кауза, за която някой е готов да плати, иначе ще ви е трудно да съберете средства дори за билет за самолета, който се каните да отвлечете. От друга страна – ако се борите против построяването на ядрени централи например, чиято енергия е изключително евтина, съществуващите играчи на пазара в стремежа си да запазят високите цени със сигурност ще забележат и оценят по достойнство усилията ви. Най-вече – материално.
Каузата задължително включва и целите, които ще бъдат атакувани, т.нар. Враг. Колкото е по-известен и богат, толкова по-добре (понеже ще има повече хора да му завиждат и съответно – готови да ви подкрепят).

След като изберете подходяща кауза, обградете се със съмишленици. Абсолютно необходимо е техният акъл да не е повече от вашия, а е желателно да е далеч по-малко. При тероризма има твърда тенденция бомбата да бъде хвърлена (или самолетът отвлечен) от най-големия глупак в организацията, по две очевидни причини:
- разделяйки се със един съмнителен интелект, организацията не губи от потенциала си
- по-умните просто няма да искат да го направят. Бъдете като тях и се насочете към организационни, а не към изпълнителски функции.
(При това, ако случайно нещо се промени, може вашата организация да се окаже във властта, вие да станете важна личност и да почнете да правите точно това, срещу което сте се борили.)
Но не забравяйте – в случая „съмишленици” е неподходяща дума – основното е точно вашите хора да не мислят, а да са в плен на емоциите (или да вярват в нещо абстрактно, което е почти същото). „Абстрактно” в социално-политически аспект, разбира се – никой няма да взриви влак заради това, че друг не възприема Общата теория на относителността.

След като сте избрали кауза и сте намерили съмишленици, следващата стъпка е да си изградите имидж на жертва. Тук може да не се безпокоите особено – поне половината от хората са пълни идиоти и ако чуят, че някой живее зле, дори няма да се запитат – а защо се е стигнало до там? Не, те просто ще почнат да ви съчувстват и дори ще проронят някоя сълза във ваша защита, а най-лудите дори ще искат да ви подкрепят. Стремете се да приемате подобни помощи основно в пари, макар че и известен шум в медиите не вреди.

Как се прави? Ами много просто – каните журналисти в гетото и показвате колко лошо живеете (икономически мотив), че няма нито един ваш съмишленик депутат или сенатор (политически) и че не ви позволяват да ходите с препаски от трева и да принасяте човешки жертви (религиозен). Все едно от трите ще сработи, ако благоразумно не уточните, че:
- никой от съмишлениците ви не иска да учи или работи, нищо че има много програми специално за това
- нямате в редиците си човек дори със средно специално, да не говорим за висше образование
- и на останалата част от населението не се позволява да носи препаски и да принася жертви.
Ако знаете къде да спрете, имиджът ви е гарантиран, особено сред интелигенцията – тя е склонна най-бързо да губи здравия си разум, понеже част от ежедневните проблеми на обикновените хора са й спестени. Обаче, не забравяйте най-важното – никога не позволявайте на съчувстващите ви да се задържат дълго сред вас – един професор, ако го принудиш да живее дори седмица в гетото, коренно ще промени възгледите си и ще стане ваш заклет противник. Затова – с мярка.
Друг важен момент е да подчертаете колко от вашите съмишленици и симпатизанти са били преследвани от полицията, без да уточнявате, че в 90% от случаите това е било заради криминални престъпления. Преследват ни – и толкова.

А ако ще работите на религиозна основа и ще атакувате чужда държава, подчертайте колко враждебно се държи тя към вас и как се опитва да се меси във вътрешните ви работи. За това, че вие самите доставяте всички наркотици, които се разпространяват там и че финансирате всеки глупак, решил да се заяде за нещо с тамошната власт, по-добре премълчете. Вместо това може да направете кратка разходка в историята и да обясните, че дедите на тези престъпници от ... (името на държавата, която ще бъде обект на тероризма), гадните кроманьонци, подло са избили вашите собствени деди, наивните и добри неандерталци – и за завзели насилствено територията им. Който не вярва, да сравнява ДНК.

След като поработите върху имиджа, плавно преминете към най-важния въпрос –финансирането. Ако идеите ви се споделят от собственото ви правителство, няма проблем – но малко останаха такива, а и те предпочитат професионалисти. Затова беше толкова важен избора на Врага – за запалване на колибите на съседното племе никой няма да ви отпусне реки от злато. А животът на професионалния терорист е тежък, неблагодарен, съсипва здравето и човек има нужда чат пат да поразпусне в някой луксозен курорт. Там обаче искат пари.
Впрочем, и имиджа е безплатен до време – ако не извършвате терористични актове достатъчно често, просто ще ви забравят. Затова е добре да се платят определени суми на някои хора, за да поддържат темата жива в медиите.

Да обобщим казаното досега – имаме : кауза, враг, съмишленици, дефинирани цели (поне формално), имидж и финансиране. Един умен човек би спрял дотук и би избягал някъде с парите, но знаете – някои са фанатици, а да не забравяме и тръпката.
Ето защо трябва да определим Обект(и), които ще атакуваме.

Да речем, че сме се отказали от глупавия „ляв” тероризъм, където ще ни застрелят още преди да сме зърнали избрания обект и няма да успеем да отвлечем и кучето му дори. Значи, остава „десният”. Трябва да убием колкото се може повече хора и да разрушим нещо величествено, за да разберат всички, че искаме доброто на човечеството (звучи малко абсурдно, нали? Ами то си е.) Но най-важното е да не забравяме за имиджа (и парите , свързани с него) – каузата кучета я яли, ако нещо не тръгне както трябва, ще я сменим. Обаче другото... Хайде, хората са си хора – в новините ще кажат само една цифра и нищо повече – няма да ги изброяват поименно я? Значи важното е просто да са много.

С разрушенията обаче не е точно така. Нека вземем за пример България (да пази господ!). Ако премахнеш релсите около Горна Оряховица и едновременно с това изкопаеш дупка в асфалта на Шипченския проход, ще парализираш половина икономика на страната. Обаче хората, когато видят това по телевизията, ще си кажат – пак поредната цигания. Но виж, ако запалиш Рилския манастир... Цял месец в новините няма да се говори за друго, а всички културолози (и недотам) ще се бият за ред пред студиото, за да изкажат възмущението си...
Това имах предвид под „имидж”.

Някои обичат да вземат и заложници, но освен сомалийските другари, които дълго ги е пекло слънцето по откритите глави (и много добре знаят, че никой няма да ги преследва) – останалите отдавна са разбрали, че това си е рискова работа. Хем може да те застреля някой снайперист, хем може да те излъжат нещо с парите. А толкова зор и нерви за нещо, което иначе се постига с едно натискане на копчето – просто не си струва.

Е, това с човешките жертви, наистина е малко неприятно, ето защо не всяка майка може да роди терорист. Обясних в началото изискванията. Обаче пък без жертви няма имидж, предавания в новините, финансиране...така че се налага. А и строго погледнато – не сте първите – и преди вас фанатици са избивали невинни хора, а някои от палачите още са на почит тук-таме.

Ето защо е по-добре да изберете обектите си в колкото е възможно по-цивилизовано общество – там, знаете, все ще се намери някой да съчувства и на бесните кучета и да твърди, че не трябва да бъдат просто избивани, а – внимателно уловени и грижливо подложени на евтаназия. А ако някой от ловящите ги пострада? Е, отговарят същите хора, ами на него това му е работата...
Личности с подобно мислене могат да направят много за вас, ако случайно терористичния акт не успее и ви заловят; достатъчно е само да гледате жално като куче и да изглежда, че страдате от беса си. Тогава тези хора ще създадат комитет за защита на правата ви, а за евтаназия и дума не може да става – освен ако нямат някой личен познат пострадал от действията ви.

И все пак аз ви съветвам на предпоследния етап да избягате с парите – така ще е най-добре за всички. Жалко, че много хора не споделят мнението ми, но аз нямам мисленето на терорист и приемам това за нормално, дори и да не ми харесва. Та – вие си решавате.

...Апропо – това, дето го дадох за пример с България – по-добре не го вършете. Ние сме създали съответната организация и се оправяме сами.

10 коментара:

  1. Предлагам, най невинно - следващата тема да е "Самоучител по контратероризъм", че той май е по-необходим напоследък.

    Иначе супер творение, както винаги

    ОтговорИзтриване
  2. Е, контратероризмът е любима тема на сценаристите от Холивуд и не искам да им вземам хляба...;))) Аз предпочитам да иронизирам.

    ОтговорИзтриване
  3. толкова много култови фрази има в текста, че нямам думи просто :)

    ОтговорИзтриване
  4. МОЛБА:
    Искам да помоля да не ми се дават непрекъснато съвети тип:"Махни я тази забрана за десен бутон бе, понеже...Само дразни."
    Уточнявам - няма да я махна, докато не измисля нещо по-надеждно. Сърдете се на хората, които стотици пъти копираха статията "България отвръща на удара" и я подписаха със своите имена. Знам, че защитата може лесно да се заобиколи, но и една заключена кола може да бъде отворена. "Преградата" е по-скоро предупреждение към порядъчните хора и не може да спре професионалните крадци. А и честно казано, не виждам с какво забраната за десен бутон пречи на някого.

    ...Ето защо всички мнения, съдържащи подобни оплаквания или обяснения как да се преодолее забраната, ще бъдат изтривани и за в бъдеще, за което предварително се извинявам.

    ОтговорИзтриване
  5. тимур ,аз пробвах да копи пейстна и със забраната става без проблеми ,но си прав това че ще бъдеш окраден не прави ключалката и оградата излишни,те са по скоро за обозначение на частната собственост.........

    малко не съм съгласен за десният тероризъм ,той е в пъти по малко от другите видове тероризъм и обикновенно се прави от хора ,които дори и не изповядват десни идеи и ценности ......примерно волен сидеров е обяваван за крайно десен ,а той е напрактика крайно ляв популист .....

    ОтговорИзтриване
  6. тимур ,забравих да те поздравя за статията ,въпреки забележката ми, просто уникална статия и много интересно описание на един много опасен феномен и гледна точка .........под опасен феномен имам предвид ,че тероризма може да убие демокрацията и свободата доколкото съществуват ,не толкова невинните жертви и разрушения ,те са минимални за една държава ,колкото и арогантно да звучи ......самият страх е по опасен и най парадоксалното е ,че самите граждани се отказват от свободата си във името на повече сигурност ,но най вероятно ще изгубят и двете в крайна сметка ........

    по едно време беше малко свалил качеството поне според мен ,но напоследък отново нещата се получават доста добре ......

    ОтговорИзтриване
  7. Мразиш бездомните кучета, нали?

    ОтговорИзтриване
  8. Да, мразя ги. Но имам собствено куче и се грижа за него.
    А ти обичаш ли комарите?

    ОтговорИзтриване
  9. Десния бутон как да е, но можеш да разрешиш средния бутон поне. В момента:

    - Не мога да натисна средния бутон и да пусна страницата да се скролира сама (както обикновено чета).
    - Не мога да натисна средния бутон и да отворя статията в друг таб (за да видя коментарите например).

    През цялото време навиците ми от четене на нормални сайтове ме карат да се сблъскам с предупредителното сьобщение.

    Ако искаш да направиш копирането на текста наистина трудно, начинът е да бъде картинка - по този начин на крадеца ще му се наложи да преписва ръчно всичко.
    Или да влагаш флаш файл със същия текст - това е доста по-елегантно. Но пък е усложнение за теб да го приготвиш...

    ОтговорИзтриване
  10. Дори не съм се опитвал да забраня средния бутон - ползвах готов скрипт, който уж забранява само десния. При мен средния си работи, с ИЕ съм.
    В момента обмислям да премахна всички забрани, но...някой е заявил блог в blog.bg с име timurcommando, т.е. разчита търсачките при въведено търсене за мен да насочват към него. Струва ми се повече от нагло. Да не говорим, че в мрежата се появиха никове "тимур и неговите командос" (без последната буква - и т.н.
    Искрено съжалявам за причиненото ви неудобство.

    ОтговорИзтриване

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/