Самоучител по тероризъм

Напоследък доста хора се посвещават на каузата на тероризма, ето защо искам да да им помогна с няколко напътствени слова (е, аз самият не съм го практикувал, но пък – колко консултанти са вършили поне веднъж в живота си това, което преподават?). Още повече, че често да си терорист е престижно – дават те по телевизията, за теб пишат вестниците, обявяват награда за залавянето ти и - рано или късно – внушителна процесия върви след ковчега ти (често празен). Вярно – не всеки се захваща с това заради непригодността си да прави каквото и да било друго; има т.нар. идеалисти – но и те, ако доживеят да се издигнат в йерархията, също почват да гледат на всичко това с други очи. Но да караме наред.

Първо трябва да решите искате ли въобще да ставате терористи. Някои, така да се каже, просто ги влече. Ако не сте човек с психика, деформирана от обстоятелствата – да речем, привържениците на конкурентната партия изклали цялото ви семейство – значи или сте много прост („наивен” е прекалено мека дума), или изпитвате вътрешна необходимост да си счупите някъде главата. Да запалиш някоя рафинерия (заедно с хората, работещи в нея) си е тръпка, подобна на това да караш в двеста километра в насрещното платно. На някои им харесва и ако в родната им страна няма подходящи пътища (или колата им не вдига толкова), отиват да вдигат някъде революция – или поне влакове във въздуха - и да оправят света. Ако успеят, обикновено ги наричат герои. Но по-често не се получава.
Тук трябва да обясним – за тероризъм се говори само в мирно време. Ако е война, подобни изпълнения са част от играта. Там правилата са други.

Както казах, много хора стават жертва на обстоятелствата. Тук трябва да уточним – ако властите са избили роднините ви ей - така, докато са си спели в леглата (а не са хвърляли бутилки със запалителна смес по нечия кола например) – разбираемо е. Но ако просто не ти харесва как живееш в страната, където си със статут на незаконен емигрант и искаш тя да ти дава повече (а не просто да те върне на родния остров или в пустинята, където си израсъл) – е, тогава нещата стават малко по-различни. Така или иначе, за да станете успешен терорист, абсолютно необходимо е да сте убеден в две неща:
1. Вашето мнение е единствено правилното и всеки, който не е съгласен с вас, няма право да живее.
2. Идеите, дори и най-идиотските, са далеч по-важни от човешкия живот.
Ако откриете подобно мислене у себе си и не изпитвате желание да го промените, спокойно може да започнете да изучавате видовете експлозиви. Вие вече сте потенциален терорист.

Втората стъпка е да си изберете кауза. Понякога това става от само себе си – брат ви стрелял по държавния глава, хвърлили го в затвора – е, защо да не продължите семейната традиция? Или – забраняват ви да колите животни пред блока, каквито са изискванията на вашата религия (че тя е възникнала по съвсем друго време и на различно място, няма никакво значение) – ето една добра причина. А най-добре е да си кажете – аз имам малко, а някой друг – много. Спрете дотук и не анализирайте защо се е стигнало дотам. По–добре хвърлете някоя и друга бомба и всичко ще се оправи.

Най–общо казано, можем да разделим тероризма на религиозен и политически. Ако е религиозен – ясно. Как так другите ще харесват свой бог, т.е. ще мислят различно от вас? Абсолютно недопустимо. При това няма значение дали тези други живеят в различна държава със собствена история, култура и т.н. Щом е казано че не може, значи – не може. Край, давай да правим бомбата.
При политическият тероризъм нещата са малко по-сложни. Ясно е, че пак другите не мислят като вас, но обикновено живеете в една и съща държава, а тези, инакомислещите, са обсебили всички богатства и вместо да ви поканят да си ги поделите по братски, ви карат да работите. На вас обаче това не ви харесва и...

Политическият тероризъм се дели условно на „ляв” и „десен” и много лесно може да бъде разпознат. При „левия” винаги обектът на нападението е отделна личност, която символизира омразната власт – президент, премиер, главен прокурор и т.н. При „десния” единствената цел е да има повече жертви, за да бъде шокирано обществото. Религиозният тероризъм почти винаги е „десен”, с изключение на Индия, където по едно време бе станало нещо като национална традиция да убиват държавния глава. Там обаче нещата са сложни и е трудно да се ориентираш кой разсипал икономиката и кой сгазил кравата.

Изобщо, „левият” кажи-речи остана в историята по разбираеми причини – тези „символи” ги пазят професионалисти и е много трудно да бъдат атакувани – рискът за самите вас е прекалено голям. Докато детските градини например на практика нямат охрана.
Затова е „левият” тероризъм понякога предизвиква уважение (доста спорно е дали трябва да бъде така), докато реакцията спрямо „десния” е отвращение сред всички независими наблюдатели, но пък е по-безопасен за практикуващите го.

Самата кауза може да бъде каквато си поискате, но трябва да звучи благородно – права, освобождение, дори – защита на природата например (има едни „Грийнпийс”, голяма част действията на които е трудно да бъдат квалифицирани другояче, но там става дума за много пари). Впрочем, това също е важен момент – изберете кауза, за която някой е готов да плати, иначе ще ви е трудно да съберете средства дори за билет за самолета, който се каните да отвлечете. От друга страна – ако се борите против построяването на ядрени централи например, чиято енергия е изключително евтина, съществуващите играчи на пазара в стремежа си да запазят високите цени със сигурност ще забележат и оценят по достойнство усилията ви. Най-вече – материално.
Каузата задължително включва и целите, които ще бъдат атакувани, т.нар. Враг. Колкото е по-известен и богат, толкова по-добре (понеже ще има повече хора да му завиждат и съответно – готови да ви подкрепят).

След като изберете подходяща кауза, обградете се със съмишленици. Абсолютно необходимо е техният акъл да не е повече от вашия, а е желателно да е далеч по-малко. При тероризма има твърда тенденция бомбата да бъде хвърлена (или самолетът отвлечен) от най-големия глупак в организацията, по две очевидни причини:
- разделяйки се със един съмнителен интелект, организацията не губи от потенциала си
- по-умните просто няма да искат да го направят. Бъдете като тях и се насочете към организационни, а не към изпълнителски функции.
(При това, ако случайно нещо се промени, може вашата организация да се окаже във властта, вие да станете важна личност и да почнете да правите точно това, срещу което сте се борили.)
Но не забравяйте – в случая „съмишленици” е неподходяща дума – основното е точно вашите хора да не мислят, а да са в плен на емоциите (или да вярват в нещо абстрактно, което е почти същото). „Абстрактно” в социално-политически аспект, разбира се – никой няма да взриви влак заради това, че друг не възприема Общата теория на относителността.

След като сте избрали кауза и сте намерили съмишленици, следващата стъпка е да си изградите имидж на жертва. Тук може да не се безпокоите особено – поне половината от хората са пълни идиоти и ако чуят, че някой живее зле, дори няма да се запитат – а защо се е стигнало до там? Не, те просто ще почнат да ви съчувстват и дори ще проронят някоя сълза във ваша защита, а най-лудите дори ще искат да ви подкрепят. Стремете се да приемате подобни помощи основно в пари, макар че и известен шум в медиите не вреди.

Как се прави? Ами много просто – каните журналисти в гетото и показвате колко лошо живеете (икономически мотив), че няма нито един ваш съмишленик депутат или сенатор (политически) и че не ви позволяват да ходите с препаски от трева и да принасяте човешки жертви (религиозен). Все едно от трите ще сработи, ако благоразумно не уточните, че:
- никой от съмишлениците ви не иска да учи или работи, нищо че има много програми специално за това
- нямате в редиците си човек дори със средно специално, да не говорим за висше образование
- и на останалата част от населението не се позволява да носи препаски и да принася жертви.
Ако знаете къде да спрете, имиджът ви е гарантиран, особено сред интелигенцията – тя е склонна най-бързо да губи здравия си разум, понеже част от ежедневните проблеми на обикновените хора са й спестени. Обаче, не забравяйте най-важното – никога не позволявайте на съчувстващите ви да се задържат дълго сред вас – един професор, ако го принудиш да живее дори седмица в гетото, коренно ще промени възгледите си и ще стане ваш заклет противник. Затова – с мярка.
Друг важен момент е да подчертаете колко от вашите съмишленици и симпатизанти са били преследвани от полицията, без да уточнявате, че в 90% от случаите това е било заради криминални престъпления. Преследват ни – и толкова.

А ако ще работите на религиозна основа и ще атакувате чужда държава, подчертайте колко враждебно се държи тя към вас и как се опитва да се меси във вътрешните ви работи. За това, че вие самите доставяте всички наркотици, които се разпространяват там и че финансирате всеки глупак, решил да се заяде за нещо с тамошната власт, по-добре премълчете. Вместо това може да направете кратка разходка в историята и да обясните, че дедите на тези престъпници от ... (името на държавата, която ще бъде обект на тероризма), гадните кроманьонци, подло са избили вашите собствени деди, наивните и добри неандерталци – и за завзели насилствено територията им. Който не вярва, да сравнява ДНК.

След като поработите върху имиджа, плавно преминете към най-важния въпрос –финансирането. Ако идеите ви се споделят от собственото ви правителство, няма проблем – но малко останаха такива, а и те предпочитат професионалисти. Затова беше толкова важен избора на Врага – за запалване на колибите на съседното племе никой няма да ви отпусне реки от злато. А животът на професионалния терорист е тежък, неблагодарен, съсипва здравето и човек има нужда чат пат да поразпусне в някой луксозен курорт. Там обаче искат пари.
Впрочем, и имиджа е безплатен до време – ако не извършвате терористични актове достатъчно често, просто ще ви забравят. Затова е добре да се платят определени суми на някои хора, за да поддържат темата жива в медиите.

Да обобщим казаното досега – имаме : кауза, враг, съмишленици, дефинирани цели (поне формално), имидж и финансиране. Един умен човек би спрял дотук и би избягал някъде с парите, но знаете – някои са фанатици, а да не забравяме и тръпката.
Ето защо трябва да определим Обект(и), които ще атакуваме.

Да речем, че сме се отказали от глупавия „ляв” тероризъм, където ще ни застрелят още преди да сме зърнали избрания обект и няма да успеем да отвлечем и кучето му дори. Значи, остава „десният”. Трябва да убием колкото се може повече хора и да разрушим нещо величествено, за да разберат всички, че искаме доброто на човечеството (звучи малко абсурдно, нали? Ами то си е.) Но най-важното е да не забравяме за имиджа (и парите , свързани с него) – каузата кучета я яли, ако нещо не тръгне както трябва, ще я сменим. Обаче другото... Хайде, хората са си хора – в новините ще кажат само една цифра и нищо повече – няма да ги изброяват поименно я? Значи важното е просто да са много.

С разрушенията обаче не е точно така. Нека вземем за пример България (да пази господ!). Ако премахнеш релсите около Горна Оряховица и едновременно с това изкопаеш дупка в асфалта на Шипченския проход, ще парализираш половина икономика на страната. Обаче хората, когато видят това по телевизията, ще си кажат – пак поредната цигания. Но виж, ако запалиш Рилския манастир... Цял месец в новините няма да се говори за друго, а всички културолози (и недотам) ще се бият за ред пред студиото, за да изкажат възмущението си...
Това имах предвид под „имидж”.

Някои обичат да вземат и заложници, но освен сомалийските другари, които дълго ги е пекло слънцето по откритите глави (и много добре знаят, че никой няма да ги преследва) – останалите отдавна са разбрали, че това си е рискова работа. Хем може да те застреля някой снайперист, хем може да те излъжат нещо с парите. А толкова зор и нерви за нещо, което иначе се постига с едно натискане на копчето – просто не си струва.

Е, това с човешките жертви, наистина е малко неприятно, ето защо не всяка майка може да роди терорист. Обясних в началото изискванията. Обаче пък без жертви няма имидж, предавания в новините, финансиране...така че се налага. А и строго погледнато – не сте първите – и преди вас фанатици са избивали невинни хора, а някои от палачите още са на почит тук-таме.

Ето защо е по-добре да изберете обектите си в колкото е възможно по-цивилизовано общество – там, знаете, все ще се намери някой да съчувства и на бесните кучета и да твърди, че не трябва да бъдат просто избивани, а – внимателно уловени и грижливо подложени на евтаназия. А ако някой от ловящите ги пострада? Е, отговарят същите хора, ами на него това му е работата...
Личности с подобно мислене могат да направят много за вас, ако случайно терористичния акт не успее и ви заловят; достатъчно е само да гледате жално като куче и да изглежда, че страдате от беса си. Тогава тези хора ще създадат комитет за защита на правата ви, а за евтаназия и дума не може да става – освен ако нямат някой личен познат пострадал от действията ви.

И все пак аз ви съветвам на предпоследния етап да избягате с парите – така ще е най-добре за всички. Жалко, че много хора не споделят мнението ми, но аз нямам мисленето на терорист и приемам това за нормално, дори и да не ми харесва. Та – вие си решавате.

...Апропо – това, дето го дадох за пример с България – по-добре не го вършете. Ние сме създали съответната организация и се оправяме сами.