Всичко е въпрос на имидж

На дъщеря ми - с искреното пожелание да живее във време, когато всичко описано по-долу наистина би било просто хумор

Умря кметът на градчето ни. Отначало като причина за смъртта бе посочена денонощната упорита работа за благото на избирателите, но когато се видя, че никой не вярва, версията бе сменена и бе обявено, че е претоварил сърцето си във фитнес залата, все пак човекът беше на шестдесет години. Но ходел да тренира, за да бъде винаги в добра форма, за да може да работи упорито...Народът пак не повярва и вместо това тръгнаха слухове, че сърцето на градоначалника спряло в леглото на местната фолк фурия Цикория, където той упорито...впрочем, това май вече го казах.

Естествено, малко по-късно насрочиха нови избори. Ако пренебрегнем обичайните участници, които се включваха само за да видят портретите си по оградите, сериозните кандидати бяха двама. Основният, естествено, бе Кольо Колев, заместник на покойника и професионален политик, сменил до момента пет партии, собственик на шест фирми, два басейна, три свинарника и градската баня. Той самият се самоопределяше като човека, който давал хляб на половината град и за целта планираше да купи и хлебозавода.

Като негов опонент се очерта Иванчо Иванов – младо момче, завършило някъде из чужбина и дори работило в тамошна банка или фонд – къде точно, никой не знаеше, пък и не ни беше грижа особено. Да даваш кредити работа ли е? Седиш си там под климатика и чат - пат щипеш колежките.
Обаче че оказа малко по-сложно.

В самото начало неговият щаб разпространи статия от “Файненшъл Таймс”, където освен английския текст (който никой в градчето не успя да прочете), имаше и снимка на нашия Иванчо – гледа така, уверено в бъдещето – и се усмихва оптимистично. Впрочем, според поддръжниците на г-н Колев по-скоро се хилел като пача, но все пак – чужд вестник е това. Скоро в градчето тръгнаха слухове, че Иванчо съветвал Световната банка как да си оформи гишетата, управлявал финансите на няколко монарси, всяка сутрин Сорос му звънял и му викал: “Ванка, абе да те питам нещо, че пак не ми е съвсем ясно...” Дори се чу, че Обама канил нашия човек да помага на САЩ да излязат по-бързо от кризата и Иванчо почти приел, но после като научил, че се е освободило кметско място в родния му град, свил рамене – “извинявай, Баро, но сам разбираш...” и взел първия самолет за България.

В щаба на г-н Колев настъпи сериозна паника. Уж всичко изглеждаше уредено – навсякъде плакати с лика на техния кандидат с розова вратовръзка (символ на бъдещето, което очаква под негово ръководство града – така ги бе посъветвал видният столичен политолог - и по случайно съвпадение експерт по ядрена безопастност - Тулумбашев), Цикория обеща да пее на предизборния митинг, два камиона с кебапчета в циганската махала и една цистерна с бира след тях, обещания да се прекара магистрала през градчето и наблизо да се построи международно летище – абе всичко както си му е редът. Колев дори си бе избрал нов джип, който да си подари по случай победата, но сега изведнъж всичко започна да изглежда под въпрос.

Естествено, той веднага се обади на Тулумбашев за съвет - все пак, оня на практика бе доказал, че може да провали и най-перспективния кандидат.
“Файненшъл Таймс”, викаш...? – в гласа на експерта имаше голяма доза съмнение – Сигурен си, че не е в “Плейбой” или “Пентхаус”? Е, че какво се притесняваш тогава? Разбирам да беше в някой жълт вестник, а то този кой ще го прочете? То даже има и един друг “Таймс”, ако искаш да знаеш...”
“Да бе – въздъхна Колев – но знаеш ги нашите хора – като чуят нещо от чужбина, веднага вярват. Ще издъним Партията, ей!”

“Да-а-а-а... – съгласи се Тулумбашев – Партията не бива да се дъни. Ами виж какво тогава – пуснете един слух, че този Иванчо ли, какъв беше там – го разследват за участие в някакви големи далавери, Интерпол го следи, нещо от този род...”
“Ама ако реши да ни съди...”
“Ха! – разсмя се Тулумбашев – че той до изборите няма да успее дори жалба да внесе. Но може и да си прав – я по-добре напишете, че е съветвал разни милионери как да избягват данъци и как да въртят контрабанда...Пред бабите много върви, а и да почне да отрича, никой няма да му повярва.
А сега извинявай, но трябва да затварям, че и други чакат да ги съветвам...”

На следващия ден Колев извика един приближен журналист, който в миналото пишеше кой бил преизпълнил плана и къде кравите дали най-много мляко, а сега водеше скандалната хроника в местния вестник. Договориха се за хонорара, човекът получи аванс на ръка и започна в доста неясен стил: “Според източници, които заради тяхната сигурност сме принудени да запазим в тайна...”

“Какво пране на пари бе?” – крещеше в щаба си г-н Иванов – аз чорапите си не пера сам, те – милиони долари... Това да не е да отидеш с чергите на реката...?”
Сътрудниците му смутено мълчаха.
“Веднага да пуснете опровержение!. Впрочем, кой го е писал това?”
“Няма посочен автор – обясни експертката му по медиите.
“Има си хас да има. Добре – имаше там един некадърник в редакцията, дето знае дори с какво се торят нивите, я го извикайте веднага!”
“Но, господин Иванов – плахо се обади друг член на екипа му – Ако почнем да се оправдаваме, няма ли хората да помислят, че все пак има нещо вярно? Не е ли по-добре просто да игнорираме клеветите?”
Кандидат-кметът направо подскочи:
“Ти чуваш ли се бе?! Аз нито свинарници имам, нито делфинариуми...”
“А, то няма там делфини, само басейни са...”
“Млък! Аз разчитам на едното си добро име. Ако то бъде поставено под съмнение, губя всякакви шансове. Викайте го оня, пролетарския кореспондент...”

“Избори година хранят...” – помисли си журналистът и започна: “Според източници от световни финансови институции, които сме принудени да запазим в тайна, изнесеното във вчерашната статия изобщо не отговаря на истината. Господин Иванов никога не се е занимавал нито с пране на пари, нито е посредничел в търговия с оръжие, нито...”

Естествено, никой не повярва на опровержението. Тук Тулумбашев се оказа напълно прав. Но по навик той не предвиди нещата докрай.

...Два дни по-късно всички местни партии вече бяха заявили категоричната си подкрепа за Иванчо – само поддържащата досега Кольо Колев уж се колебаеше. Един след друг лидерите идваха в щаба на г-н Иванов за да се запознаят с този роден талант и да го попитат – а не би ли желал за в бъдеще да управлява и техните пари?

Регионалната бизнес камара му предложи председателско място – все пак, за човека са писали във “Файненшъл Таймс”, а и....ние, разбира се, не вярваме за това с прането на пари, но ако може да отделите няколко минути да обсъдим нещо...?

Циганите дадоха на г-н Иванов почетната титла “тарикат” и изразиха искрено съжаление, че не принадлежи към техния етнос, за да го включат в Мешерето.

Елитът на местното мутренство покани г-н Иванов на среща в най-известната чалга кръчма в града (за целта бе отцепен целия квартал) и сложи на масата куфарче с пари – както обясниха, доброволни пожертвования за политическата му кауза. После го помолиха да помисли върху два въпроса:
– готов ли е да стане техен консултант по митническите въпроси срещу скромното възнаграждение от един милион лева месечно
– коя нова инвестиция би се отразила по-благоприятно на борбата с безработицата в града – завод за автомати “Калашников” или такъв за гранатомети?
Иванчо взе парите и обеща скоро да сподели вижданията си.

Междувременно Цикория отказа участие в митинг-концерта на Колев и написа авторска песен, посветена на г-н Иванов. Тя се казваше “Дяволски измамник” и скоро стана хит в градчето – въртяха я във всички кръчми, понеже никой не искаше да си разваля отношенията със бъдещия кмет.

Председателите на двете местни кооперации също успяха да се срещнат с господин Иванов. Той бе пределно честен с тях и призна, че не е в негова власт да помогне с толкова дълго обещаваните субсидии. Единият от председателите се почеса по главата:
“Абе, майната им на европарите, то там се е видяло, че нищо няма да стане...Ти по-добре кажи друго – ето, аз съм решил да садя само мак, а колегата – коноп. Можеш ли да помогнеш с ...реализацията?”

Иванов честно им обясни, че никога не се е занимавал с такива неща, а и те по принцип са незаконни, но председателите в специфичен кооперативен стил му напомниха, че крушката си имала опашка, защо за тях никой не пишел, че познават наркотрафика и изобщо, ако не искал да помогне на хората, сред които е израснал – да си го кажел направо. Кандидатът обеща да помисли и да потърси решение.

...Беше топла вечер и Иванов реши да се прибере пеша – и да се разходи малко, и да го видят хората, че не е такъв престъпник, както пишат по вестниците. На пейката пред един блок седяха няколко баби.
Когато го видяха, изведнъж се оживиха:

“Ето го Ваньо бе, дето ще го правим кмет. Умно момче, ей....”
“Да, каза си Иванов – мутри, бизнесмени, кой ли не – всички си гонят интереса. Но ето, тези прости хорица все пак оценяват културата, морала, доброто у човека...”

“Казват, че откраднал милиони – продължи същата баба – Ами може – краде. Колев, дето уж се мисли за бизнесмен, вече три месеца не е плащал на работниците си. Нямал бил пари, криза имало...А я го виж Ваньо – за такива няма криза. Ако трябва – още ще открадне и ще вдигне пенсиите. Аз ще гласувам за него, а за вас не знам...”
“И аз – обади се друга баба – чух, че имал къща като оня от “Дързост и красота”. Сигурно има и някоя нещастна любов, ама дано накрая да се вземат...А бай Кольо да си гледа там свинете.”

И както беше така замислен, Иванов пресече на червено и се усети едва когато се блъсна в полицейската кола от другата страна на улицата. Катаджиите го изгледаха приветливо, козируваха, и го попитаха не иска ли да го откарат до тях. И нашият човек разбра, че изборите ще бъдат просто една формалност.

***

Но не се радвахме много на новия кмет. Скоро имаше парламентарни избори, той оглави местната листа и естествено – спечели. Дори наскоро местният вестник писа, че “Според източници, които....” го гласели за министър, но аз малко взех да не вярвам на пресата.

А кандидат за кмет е отново Колев. Сега обаче той изобщо не се обади на Тулумбашев, а сам пише биографията си и казват, че там имало всичко – и как като малък търгувал с наркотици, после преминал на бели робини, организирал две пирамиди и прибрал парите на вложителите, притежавал няколко хотела (и дори свинарник) в чужбина, дъщеря му била гадже на един от шефовете на картела “Меделин”, имал акции в сдружението на сомалийските пирати – и т.н. Не съм я чел още, но според запознати източници била много интересна. И не изцяло измислена, между другото.

Абе, дано успее човекът. Нека дори да направи някоя далавера там в общината, да изкара малко пари – че заплатите почна вече да ги бави по шест месеца....