Когато стане време да си ходим...

Напоследък в Мрежата се появиха много статии на тема как да си намерим работа, как да се впишем в колектива и т.н. Не зная доколко те са помогнали на някого, но – така или иначе – аз поне не попаднах на нещо, третиращо темата – кога и как да напуснем. А това е доста важен въпрос, понеже ако сами не го направим, съществува риска просто да ни изгонят с всички негативни последствия от това – или просто да вегетираме до пенсия на едно и също работно място, без никакви изгледи за кариерен ръст. веднага трябва да напомня, че моите статии имат по-скоро справочен характер и всеки сам решава да прилага ли в реалния живот написаното в тях – в края на краищата, никъде хората и ситуациите не се повтарят 1:1. Но общи закономерности все пак има.
Определено бих посъветвал хората пред пенсия или тези, които се явяват близки на собственика и са получили позицията вследствие на лични връзки, много внимателно да отчетат всички рискове от това да се окажат на свободния трудов пазар и да оценят обективно шансовете си на него. А с останалите да продължим.

Причините, поради които оставането ни в дадена фирма става неприемливо, се делят условно на две групи, като в действителност често съществува комбинация от тях. Едната група можем условно да наречем „отношение към вас”, другата „проблеми на компанията”. Нека изброим по-важните от тях:

I. „Отношение към вас” – признаци, че е време да си ходите
1. За дълъг период от време доходът ви остава един и същ или дори намалява. В обозримо бъдеще не се вижда шанс това да бъде променено.
2. Началникът ви освобождава мястото си и никой не ви поставя сред потенциалните кандидати за него (ако имате формалните качества – образование, стаж и т.н.)
3. Назначава се междинно звено между вас и началника ви.
4. Възлагат ви се само неблагодарни и сложни задачи, с които никой друг не иска да се занимава. Но, от друга страна, се твърди, че „това са прости неща и всеки може да ги върши”.
5. Пропускат ви при обучения, допълнителни квалификации и т.н., но изпращат други хора от вашето йерархично ниво.
6. Започват да не споделят с вас важна фирмена информация, особено касаеща бъдещите планове.
7. Не получавате подкрепа при конфликт с подчинените си.
8. Началниците ви избягват да говорят често с вас, дори и по служебни проблеми.
9. Видимо намаляват получаваните от вас бонуси, а тези на колегите ви си остават непокътнати.
10. Ако досега сте имали правото сами да провеждате важни срещи с партньори и клиенти, сега това се възлага на друг или началникът ви държи да присъства.
11. Намаляват чувствително бюджета само на ръководения от вас отдел.
12. Отнемат ви привилегии, които сте ползвали до момента – персонална кола, личен кабинет и т.н.
13. Хора на вашето или по-ниско ниво в йерархията започват да провокират конфликти с вас, при условие, че досега са се страхували да го правят.
14. На оперативки започват да дават основно вас като отрицателен пример.
15. Забелязвате, че са започнали да обучават ваш заместник под благовидния предлог, че сте прекалено заети . Или – назначават ви помощник, за което вие не сте настоявали.

Появата дори на един от тези признаци е обезпокоителна. Ако обаче забележите няколко, значи позициите ви във фирмата са сериозно разклатени и трябва незабавно да предприемете нещо.
Първото е да разберете – кой е инициатор на всичко това. Възможно е в основата на всичко да стои прекия ви началник, който вижда във ваше лице нежелан конкурент (в желанието си да се докажете сте започнали да оспорвате властта и авторитета му). Друга вероятност е да сте засегнали негови интереси, за които дори не подозирате (или сте ги счели за маловажни, но за началника такива просто няма). Но така или иначе, ако заплахата идва от прекия ви ръководител, има шанс да не е късно да се покаете (но да ви простят е малко вероятно – щом някой вече е пристъпил към действие, значи той е премисли всичко и едва ли ще спре по средата). Все пак може да се престорите на крайно учуден, да си посипете главата с пепел и ако началникът ви е по-елементарна личност, да се спасите – ако откриете в какво сте сгрешили и избягвате подобни постъпки в бъдеще. Аз обаче оценявам шансовете за такова развитие на нещата като повече от скромни.
Ако прецените, че началникът ви твърдо е решил да се разправи с вас, единственото решение е да се обърнете към по-големите шефове и да помолите за преместване в друг отдел. Примерно в десет процента от случаите ще успеете.
(Да се опитате вие самият директно да се разправите с началника си – без да имате необходимите връзки за това – е пълна глупост. Не че е абсолютно невъзможно, но моментът е безвъзвратно изпуснат. Когато забележите, че ви атакуват, е много късно да отговорите с подобни действия – и то срещу по-висшестоящ).
А ако атаката идва от по-високо ниво – изобщо не се опитвайте да й противостоите. Тогава единствено трябва да изпреварите събитията.
(Малко са хората, които обичат да уволняват – обикновено това доставя удоволствие само на утайката на нашия бизнес, като целта е хем „да се покаже кой командва тук”, хем да се спестят известни парични компенсации. Но в нормалните фирми всеки ще предпочете да напуснете сам и дори привидно да останете в добри отношения. Това е въпрос на имидж за компанията.)

II. „Проблеми на фирмата”
1. Изведнъж заплатите започват да се бавят и не се вижда как скоро ще бъде решен този проблем.
2. Твърде често се споменават имена на конкуренти, при това с подчертана злоба. Обемът на продажбите ви спада – очевидно губите пазарен дял.
3. В един момент на вас ви става ясно, че във фирмата реално няма правила и всичко се решава по неформален начин.
4. Не се изпълняват дадените ви при постъпването обещания.
5. Ако ви осигуряват не на реална заплата, почват да ви „глобяват” за какво ли не
(на някого може да му се стори, че последните две точки трябваше да бъдат при „лично отношение”. Те са тук, понеже вие сте разбрали, че това не се прави избирателно към вас, а е установена във фирмата практика).
6. В движението на хората в йерархията няма видима логика – или ако има, тя е - кой е по-близък роднина/приятел на собственика или управителя.
7. Рязко се увеличава натоварването, без никаква компенсация.
8. Най –кадърните мениджъри и най-способните работници започват да напускат
9. Все повече партньори се оплакват, че фирмата ви бави плащанията си към тях.
10. Въвежда се нова, „резултативна” форма на заплащане, когато фирмата очевидно е в криза (не че подобна форма е нещо лошо, но тя трябва да се приеме и утвърди когато компанията е във възход, а не когато се бори за оцеляване. Но все пак най-важното е изпълними ли са поставените цели или са такива, че просто се търси предлог да се плаща по-малко).
11. Някои звена преминават на непълно работно време. Производствената програма намалява.
12. Все по-трудно намирате персонал за каквато и да било длъжност (следете обявите на фирмата ви - в подобен случай изискванията към кандидатите рязко намаляват, а се появяват никому неизвестни посредници, понеже утвърдените имена не искат да работят с вас).
13. Фирмите партньори отказват да ви доставят суровини с отложено плащане.
14. Спират всякакви инвестиции, които не носят пряка печалба – като обучения, подобряване условията на труд и т.н.
15. Настроението на хората на върха непрекъснато се колебае от една крайност в друга, но определено са станали по-раздразнителни.
16. Мениджъри от конкурентна фирма идват на огледи при вас (опасност от поглъщане).
17. Спад в останалата бизнес активност на собственика.

И тъка – забележите ли няколко от гореизброените признаци, добре е да се подготвите за напускане. Естествено, около вас ще се тръби, че плъховете и т.н...но често именно мениджърите, които говорят това, вече са изпратили документите си на десетина места. Не забравяйте, че вие храните семейство, което разчита основно на вас, докато и да фалира компанията, собственикът няма да умре от глад. Так че не се правете на самураи, а реагирайте навреме, докато не е прекалено късно.

III. Технология на напускането
На пръв поглед е очевидно – подавате съответната молба (по-точно – уведомление) и чакате да изтече срокът на предизвестието. Обаче не е точно така – умният човек не изгаря мостовете след себе си, нито на тръгване казва на бившите си шефове какво е мислил през цялото време за тях. Не – той се опитва да извлече максимална изгода от ситуацията. Как?
Естествено, като запази добрите си отношения, за да получи препоръки, да запази доброто си име в бранша и дори – има такива случаи – да се върне след време с по-висока заплата.
(Уточнявам, че оттук нататък ще говорим за инструменти – с един и същи нож можеш да си нарежеш хляб или да убиеш някого. Тоест, аз казвам какво би могло да се направи – а дали е етично или не – всеки преценява за себе си. Моята цел е само да обрисувам пълната картина, а не да уча хората кое е добро и кое – лошо.)

И така – подали сте молба за напускане. Много удачно е да обявите като причина за това по-добро предложение от друга фирма, без да казвате коя (ако сте по-нагъл, ще бъде чиста измислица). Веднага декларирате, че се готов в рамките на предизвестието да обучите този, когото ви посочат (разбира се, доколкото е възможно за подобен кратък срок). Не правете вие избора на заместник, понеже после може да имате морални угризения.
Когато научите кой ще заеме вашето място, акцентирайте върху две неща:
а/ привидно запазете добрите си отношения с него, като на четири очи му кажете, че за всички бъдещи проблеми, които ще възникнат през следващата половин година, спокойно може да обвинява само и единствено вас. Реално не губите нищо, той точно така е смятал да направи, но сега вие ще го предразположите
б/ не му предавайте никаква информация, нито коментирайте с него какво сте смятали да направите, ако бяхте останали. Идеята е, че „върховете” внимателно ще следят как ще се променят нещата след вашето напускане – ако се подобрят, значи сте били некадърник. Ако обаче се влошат – и то въпреки „искреното” ви желание това да не се случи - ами тогава май сме изпуснали талант, който не е могъл да се докаже по обективни причини, които не сме отчели. Можем само да съжаляваме и дори да помислим дали...ако след време остане без работа...
Ето защо когато приемникът ви попита нещо, отговаряйте объркващо, без да давате конкретна информация, отлагайте – или указвайте в коя папка на компютъра ви има описание как да се направи (постарайте се в тази папка да има поне сто файла и половината да са със сходни имена). Говорете като политик пред камери, на когото са задали крайно неудобен въпрос. Гледайте по телевизията как се прави.
Така или иначе, оставете приемника си колко е възможно по-неподготвен. (Някои отиват дори по-далеч и дават преднамерено погрешна информация – например – „аз никога не притеснявах клиента „А” за плащане, понеже веднъж ми спомена,че в подобен случай ще ни смени като доставчик”. А вие много добре знаете, че докато не звъннете пет-шест пъти на”А”, той няма и да си помисли да плати. Но това май е прекалено)
Обаче, избягвайте – доколкото е възможно – предаване на информация в писмен вид.

След това поканете няколко от шефовете си на прощална вечеря в ресторант – стремете се бъдете максимално приветлив, за да приемат. Ако проблемите ви не са дошли от бившия ви пряк началник, нека той бъде сред тях, заедно с неговия началник, някой заместник директор и т.н. (предполага се, че вие сте били мениджър например) И там, по средата на вечерята, ги помолете да направят оценка на вашето представяне във фирмата – тоест, да ви направят лична услуга, като ви укажат на какво да обърнете внимание за в бъдеще. Като резултат от това:
- ако чуете критика, тя ще е много мека
- мнението ще е обективно
- шефовете ви (всички сме устроени така) ще се опитат да си спомнят ваши заслуги и ако не успеят, ще отдадат това на лошата си памет
Благодарете им и довършете вечерята – целта е постигната.

След ден-два поискайте препоръки и ще бъдете приятно изненадани колко положителни са те. Нещо повече – бившите ви началници ще разправят на всеки, който спомене името ви, че вие сте били много добър специалист, но просто пътищата ви са се разделили. С течение на времето те ще бъдат твърдо убедени в това.

И така – вие ще оставите след себе си хаос, но и впечатлението, че вината за него не е била ваша. Ако приемникът ви се провали (понеже още не съм написал статията как на свой ред той трябва да действа в подобна ситуация ), това само ще затвърди убеждението, че сте били невинна жертва на обстоятелствата. Каквато всъщност и беше целта на всичко това.

Успехи!